Информацията за Панайот Славчев (ок. 1866 – 1945) и създадената от него аптека в Габрово е доста оскъдна. Според повечето изследователи бъдещият фармацевт е роден около 1866 г. в Плевен, но в някои източници е посочена годината 1867. Завършва висшето си образование – фармация в Букурещ, „като стипендиант на Българската държава“. През 1885 г. участва като доброволец в Сръбско–българската война. Той е съосновател на вълненотекстилна фабрика „Надежда“ (август 1904 г.), Избран е за член на първия Управителен съвет и остава такъв до 1937 г., след което се оттегля, продава акциите си и през периода 1937 –1945 г. живее в София. Членува в Българско гимнастическо дружество „Юнак“ и е член на Народняшката партия.
Панайот Славчев е сред учредителите на Анонимно акционерно дружество „Индустриална банка“, на 1 ноември 1917 г. и взема дейно участие в дейността ѝ.
Светла Славчева, негова внучка, пише, че дядо ѝ е „…човек с всестранни интереси, особено се интересувал от историческа литература (имал е огромна библиотека), изключително интелигентен и образован“. За кратко работи като аптекар във Варненската военна болница. Намерението му е да открие аптека „в Търново, но тъй като вече там имало една, която е задоволявала нуждите на града“, когато през 1893 г. му издават разрешение, той купува къща и „габровския филиал на аптеката на Йордан Пенчев за 10 000 лева“, заедно с инвентар и лекарства. На 5 март с. г. е открита втората аптека в града.
Панайот Стефанов Славчев е първият аптекар в Габрово, регистриран в Търновския регистър на Севлиевския окръжен съд под № 985 на 10 август 1898 г. Внукът на Панайот Славчев, чиито сведения са от неговата баба Веселина Славчева, споделя че той „е изписвал лекарствени и помощни препарати, съобразно тогавашната фармакопея, от Франция, Испания, Австрия и други“.
Според спомените на дъщеря му Дора Славчева, първата аптека на П. Славчев се е намирала на мястото на бившия ресторант „Шипка“. След като къщата е съборена, аптеката е преместена на ул. „Радецка“, а впоследствие е Аптека № 2 до Халите. Интериорно помещението е оборудвано с работна маса, която се намира в средата, отдясно има плот, а в средата аптекарска везна и грамове. Пред масата има витрина, където се поставят фабрично приготвени лекарства. „Вениамин А“ (отрови – морфин, атропин, пилокартин и т.н.) и „Венена В“ (силно действащи: диодин, кодеин, амидофен) се съхраняват в шкафове и чекмеджета, а върху полиците са наредени плоски шишета със стъклени затулки и течно съдържание, с фабрични надписи. Лекарствата на прах са пакетирани в големи и малки порцеланови банки, с фабрични етикети. Регионален исторически музей – Габрово притежава снимка на помещението на аптека „Славчев“ на първото ѝ седалище.
В дъното на рафтовете има врата, отвеждаща към дома на аптекаря. Покрита е с червени пердета с пискюли, а от двете ѝ страни стоят бюстовете на Хипократ и Гален. Вдясно се намира врата към кабинета на аптекаря, в който има легло за фармацевта, обслужващ нуждаещите се от лекарства през нощта. На вратата има синджирче, което при нощни дежурства се отваря не повече от 20 см. Аптеката се отоплява от пернишка печка, разположена вдясно, край която се топли понякога пациентът. Докато аптекарят приготвя рецептата, клиентът в повечето случай изчаква на пейка до входната врата.
Регионален исторически музей – Габрово съхранява оригинални рецепти с печата на „АПТЕКА на П. С. СЛАВЧЕВЪ ГАБРОВО“, които са предписани от д-р Христо Иванов и д-р Петър Цончев. Общият им брой е 21, като най-ранната е от 25 септември 1902 г., а най-късната от 14 януари 1913 г. Запазена е и розова бланка – рецепта от 30 ноември 1917 г., издадена от „д-р Ромеон“ за „Петка Заимова“.
След Панайот Славчев в аптеката продава неговият син Илия Славчев, завършил фармация в Мюнхен (Германия). Той я обслужва заедно с една-две помощник-аптекарки до Национализацията на аптеките през 1949 г.
С Договор от 14 юли 1942 г. „между подписаният Д-р Стефан Панайотов Славчев, жител на град София, действащ от името на Панайот Стефанов Славчев, аптекар в град Габрово, като негов пълномощник“ и Илия Панайотов Славчев, фармацевт е извършена покупко-продажбата на аптеката с инвентара за сумата от 1000000 лева, уточнявайки че изплащането ѝ ще е до 31 декември 1942 г. Главната Дирекция на Народното здраве издава Позволително № 4124 с разрешението на министъра на вътрешните работи и народното здраве от 9 октомври 1942 г. под № 1788, с което фармацевтът Илия Панайотов Славчев придобива и владее аптеката на баща си. Документът е издаден и подписан с дата 20 ноември 1942 г. от главен директор д-р Ив. Балкански и началник на аптечно отделение Н. Личев в София.
С писмо на Илия Славчев от 26 май 1949 г. до Околийския Народен съвет, Финансов отдел информира, че аптеката му е отчуждена, съгласно 32-о постановление на Министерски съвет от м. април с. г., а от 27 април с. г., той престава да практикува професията си.
Автор: Ирена Узунова, уредник в РИМ – Габрово