„Ако попитате някого в Габрово познава ли Продан Тишков, не само ще ви отговори отрицателно, но ще ви каже, че такъв габровец няма. А Чардафон Велики познават не само габровци, но и името му се слави по Цялото царство“ пише д-р Петър Недевски в книгата си „Исторически бележки“, издадена през 1935 г.
По случай 115 години от смъртта на Продан Тишков – Чардафон (7 декември 1859 г. – 22 ноември 1906 г.) отново напомняме за неговата личност и име, което е част от историята на България и Габрово. Повечето изследователи приемат, че рождената му година е 1860 г., но в семейните спомени и архиви, както и върху паметника му, построен от неговите другари през 1912 г., тя е 1859 г. Той произхожда от потомствена фамилия на бръснари, тъй като се предполага, че неговият прадядо Тишко (роден около 1795 г.) е упражнявал занаята бръснар.
Габровецът Продан Тишков – Чардафон (вляво), командир на Голямоконарската чета, която има решаващ принос за успеха на Съединението
Продан Тишков учи в Габровското взаимно училище, където се обучава на грамотност и родолюбие. Негови преподаватели са Цвятко Недев Самарджиев и Никола Саранов. По данни отново на д-р Петър Недевски, 14-годишният юноша заедно със свои роднини пребивава известно време в Румъния на гурбет. След запознанството с българските хъшове той възприема „бунтовническите им идеи“. Когато се завръща в родния си край, участва в Априлското въстание, като помага за подготовката и изпращането на четата на Цанко Дюстабанов. По спомените си за преживяното той написва по-късно книгата „Принос към Историята на габровското въстание в 1876 г.“, издадена през 1905 г., за да допълни труда на братя Христо и Петър Гъбенски „История на Габрово и Габровските въстания“ от 1903 г. Публикуваният ръкопис описва събитията през април – май 1876 г., когато домът му е превърнат в „миниатюрен арсенал“, в отделение за правене на фишеци. С чувство за хумор разказва за начините на пренасяне на барут или пушки в различни райони на града. Не е вписан в редиците на Дюстабановата чета, защото през май 1876 г. е на 15 и половина години, но доказано участва в подготовката на Априлското въстание. В началото на Руско-турската война (1877 – 1878 г.) се намира в Цариград, по решение на „домашния съвет“, за да избегне преследванията на турската власт в Габрово.
Продан Тишков – Чардафон. Принос към историята на Габровското въстание в 1876 г. – Габрово, 1905 г.
На 30 май 1879 г. Продан Тишков постъпва като доброволец в Българската земска войска. Зачислен е в XVIII-а пеша дружина, където служи до лятото на 1881 г. Около три години той участва в акциите за прочистване от турските банди в района на Североизточна България. Получава чин унтерофицер и е награден със сребърен войнишки кръст, който обаче му е връчен по-късно, по политически причини. След Освобождението той се изявява като отявлен либерал, по време на предизборната борба за Велико народно събрание през лятото на 1881 г. влиза в спорове с консерваторите и продължава да предвожда габровските младежи.
Габровският околийски съд в свое заседание на 1 юли 1881 г. разглежда жалба, постъпила против Продан Тишков, след което взема решение да бъде изгонен от града, поради буйната му натура и политически основания. На 7 юли същата година княз Александър Батенберг посещава Габрово. Чардафон е начело на габровските либерали и изразява своя протест против суспендирането на Търновската конституция. Влиза в разпра с княза, принуден е да напусне родното си място и прехвърля Балкана, като пристига в Пловдив, където се запознава със Захари Стоянов. Около година няма постоянна работа, след което е назначен с помощта на капитан Райчо Николов и майор Данаил Николаев за сержант-майор от милицията в Пловдив. Вероятно през есента на 1882 г. се установява в Голямо Конаре, където обучава резервистите от околията.
Като член на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК), основан от Захари Стоянов, той е натоварен със задачата да обикаля селата и да готви населението от Голямо Конаре за въстание. Голямоконарският комитет започва да събира пушки, патрони, пари, за да подсигури четата. Ангажиран е и с попълването на числения ѝ състав, който достига 180 души. П. Тишков участва в събирането и пренасянето на оръжие от Чирпан, през с. Шипка, Габрово до Кюстендил. За неговата мисия узнават властите в Пловдив, поради което той принудително подава оставка, по неговите спомени, според други източници е уволнен.
На 3 август 1885 г. Чардафон участва в разширено заседание на БТЦРК, проведено в с. Дермендере (дн. Първенец), където е решено незабавната подготовка на Съединението и му е възложено под прикритието на амбулантен търговец да обикаля селата. Под формата на гимнастически дружества той трябва да изгражда местни революционни комитети.
В историческите извори Продан Тишков се вписва най-вече с участието си в Съединението на Княжество България с Източна Румелия (1885 г.) В село Голямо Конаре на 5 септември сутринта камбаната известява населението за началото на Съединението и четници са изпратени в околните села, за да съобщят, че голямоконарци са въстанали, а по обяд е осветено знамето, ушито от Недялка Шилева. След това се полага клетва, която е написана и прочетена от Чардафон: „Напред, дружина, да покажем на пашата и Европа, че България си има синове, които могат да ценят свободата и тръгват, за да влязат завинаги в историята“. На 6 септември с. г. Захари Стоянов и д-р Георги Странски арестуват губернатора на Източна Румелия Гаврил Кръстевич, когото Чардафон откарва в Голямо Конаре. Същия ден Чардафон, Недялка Шилева и част от голямоконарската чета посрещат и придружават княз Александър Батемберг, председателя на Народното събрание Стефан Стамболов и министър-председателя П. Каравелов по пътя от Карлово за Пловдив. На 10 септември 1885 г. княз Ал. Батемберг произвежда Чардафон в чин подпоручик. След Съединението Голямоконарската чета, начело с Продан Тишков, е изпратена да охранява българо-турската граница в района Хасково – Кърджали.
През май 1886 г. Продан Тишков се оженва за Недялка Шилева в Казанлък, където служи като офицер. Техен кум е Илия Стойков, кмет на града. Младото семейство има две деца: дъщеря Свобода и син Любен. На 1 януари 1888 г. подпоручик Продан Тишков Проданов от Трети конен полк в Пловдив е награден с орден „Свети Александър“ V степен за участието му в Съединението. Завършва двегодишен курс към Военното училище в София през 1892 -1893 г., а на 1 януари 1894 г. е произведен в чин ротмистър (капитан) от българската кавалерия. Когато около 1897 – 1898 г. е създадено Ловното дружество в Габрово, Продан Тишков е инициатор, един от организаторите му и пръв негов председател за периода 1898 – 1904 г. Негова е идеята дружеството да има свое знаме. Реализацията на инициативата е дело на г-жа Хоринек, а материалите за знамето са поръчани от Женева. Изработено е от копринен плат – от една страна с бродирана сърна, а от другата с надпис: „Габровско ловджийско дружество „Сърна – 1898 г.“ През неговия мандат организацията получава от Габровската община около 6 декара земя в местността „Първа поляна“ (дн. кв. „Бакойци”), където дейците на дружеството залесяват района с дървета. От 25 септември 1898 г. територията се използва за ловно стрелбище.
Чардафон пише и спомени за Съединението по настояване на Иван Андонов, секретар на БТЦРК в Пловдив.
Продан Тишков завършва земният си път в родния си град Габрово през 1906 г.
Автор: Ирена Узунова – уредник в РИМ – Габрово