Your browser is out of date!

This website uses the latest web technologies so it requires an up-to-date, fast browser!
Try Firefox or Chrome!

ИЗЛОЖБИ

Изложба „Габрово и Севлиево в Първата световна война“ в ИМ – Севлиево

Изложбата „Габрово и Севлиево в Първата световна война“ е експонирана от 13 октомври в сградата на Исторически музей – Севлиево. Изложбата, която е съвместна инициатива на РИМ – Габрово и ИМ – Севлиево, ще бъде на разположение на желаещите да я посетят до 10 ноември 2017 година.

DSC09028_1024x768 DSC09029_1024x768

DSC09031_1024x768 DSC09034_1024x768

IMG_1391_1024x575

***

Откриване на изложба „Габрово и Севлиево в Първата световна война“

IMG_1400_1024x575

На 4 септември в сградата на Регионален исторически музей – Габрово бе открита изложба, посветена на участието на габровци и севлиевци в Първата световна война. Тя е съвместна инициатива на Регионален исторически музей – Габрово и Исторически музей – Севлиево.

Изложбата бе представена Иван Постомпиров, главен уредник в РИМ – Габрово и Димитър Димитров, уредник в ИМ – Севлиево и представя снимки, документи, оръжие, войнишко облекло и други предмети свързани с участието на населението от двете общини във войната, в която България губи 105 хиляди офицери и войници, а други над 150 хиляди са ранени.

Изложба „Габрово и Севлиево в Първата световна война” може да бъде видяна в сградата на „Николаевска” 10 в Габрово до 15 септември.

IMG_1352_1024x575 IMG_1357_1024x575

IMG_1379_1024x575 IMG_1384_1024x575

IMG_1391_1024x575 IMG_1400_1024x575

IMG_1405_1024x575 IMG_1418_1024x575

***

Изложба „ГАБРОВО И СЕВЛИЕВО В ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА“
(4-15 септ. 2017 г.)

Plakat_A3_828x1200

Изложбата „ГАБРОВО И СЕВЛИЕВО В ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА“ ще бъде открита от 15 ч. на 4 септ. в сградата на РИМ – Габрово, ул. „Николаевска“ 10. Тя е съвместна изложба на РИМ – Габрово и ИМ – Севлиево, посветена на 100 год. от участието на България в Първата световна война.

Най-голямо е участието на габровци в 23-и пехотен Шипченски пехотен полк, в състава на 2-а бригада от 8-а Тунджанска дивизия към 1-ва българска армия. Освен в 23-ти полк, габровци воюват в 12-ти Балкански, 55-ти, 56-ти и 88-и пехотни полкове, и 18-ти артилерийски полк в състава на 8-а Тунджанска дивизия, 39-ти пехотен полк от 9-та пехотна Плевенска дивизия и др. военни части на българската армия.

По време на войната (1915-1918 г.) от Габровска околия загиват около 1100 души. От Габрово са убити 38 офицери и около 200 подофицери и войници. По бойните полета оставят костите си и голям брой военнослужещи, чиито имена не са установени. Най-много жертви са дадени при настъплението в Сърбия през 1915 г., в Македония – боевете при с. Кенали, завоя на р. Черна, вр. Джемаат-Йери в планината Чеган, кота 1248 (с. Кръкляни) от авг. 1916 до май 1917 г. Някои умират от раните си във военно-полевите болници, а други, като военнопленници във Франция. Едни са погребани в общи гробове след битката, други „на позицията“, а трети се водят „безследно изчезнали“. Хиляди остават инвалиди за цял живот.

РИМ – Габрово представя 80 културни ценности – оригинални снимки, документи и предмети от периода на Първата световна война. Сред тях са: снимки на първият габровец военен летец Никола Дремсизов, панорамни снимки на Габрово, направени от цепелин през 1916 г., от военните действия на 23-ти Шипченски полк, грижи за ранените, войнишки бит, пощенски картички и карикатури от време на войната. Сред експонатите могат да се откроят: Манифест към българския народ за обявяване война на Сърбия, знамето на дружество „Инвалид“, бойна офицерска униформа, военни ордени и възпоменателен медал, трофейни пушки и казашка шашка, пушка „Манлихер“ на въоръжение в българската армия, кавалерийска сабя, предмети от войнишко творчество – дървена табакера, пръстени и др. В текст е представен бойния път на 23-ти Шипченски полк, в който служат най-много габровци, кратки сведения за убитите от Габровска област и града.

Севлиевци воюват главно в редиците на 34-ти Троянски пехотен полк, който води епични битки в продължение на три години срещу англичани, французи и гърци при настъплението в Сърбия и в Македония, при Дойран. В тази война само от град Севлиево загиват около 50 офицери и подофицери и близо 170 войника. Значителен е и броят на загиналите и ранени бойци от севлиевските села.

Исторически музей – Севлиево се представят с около 70 снимки, документи и предмети. Снимките представят: Марин Конов (бъдещ кмет на Севлиево, осъден на смърт от Народния съд) и други севлиевци, пленено трофейно оръжие, свален английски самолет, войнишко ежедневие и др. От предметите могат да се посочат: ордени и медали от войната, военен шанцов инструмент – кирка и лопата, противогаз, австрийска военна шапка-каска, гилзи от снаряди, войнишко творчество – нож за рязане на писма, пепелник и вази от гилзи на снаряд и др. Приложени са подробни сведения за участието на севлиевци във войната и Списък на загиналите офицери, подофицери и войници от Севлиево.

***

Изложба „Бал на отминалите времена“ бе открита в РИМ – Габрово

plakat_bal_828x1200

Изложба „Бал на отминалите времена“ бе открита днес, 29.08.2017 г., в сградата на Регионален исторически музей – Габрово.

Тя е резултат на събирателската дейност на музея от изминалата година. Благодарение на нея са събрани 19 броя дамски и мъжки бални тоалети.

В изложбата са включени всички постъпили дарения през изминалата година. Тоалетите представят модата в този вид облекла за периода 1971 – 1989 г. Специално жури подбра най-красивите и атрактивни тоалети, като наградите бяха връчени лично от Красимира Чолакова, директор на РИМ – Габрово, както следва:

I-ва награда

Рокля на ВЕНЕТА ГЕОРГИЕВА-КОЗАРЕВА

Завършила Национална Априловска гимназия,

гр. Габрово – 1971 г.

II-ра награда

Бален костюм на ГЕОРГИ ЦВЕТКОВ

Завършил ЕСПУ „Максим Райкович“,

гр. Дряново – 1978 г.

III-та награда

Рокля на ТАТЯНА БОЖКОВА /от втора бална вечер/,

Завършила СОУ „Ангел Каралийчев“,

гр. Стражица – 1980 г.

В края на 60-те до началото 90-те години на ХХ век в Габрово абитуриентските балове се празнуват в Младежкия дом. Повечето абитуриенти свързват балната си вечер с музиката и танците. Това е един емоционален ден, от който спомените остават за цял живот.

„Ние приемахме много по-емоционално баловете, защото до този момент нямахме право да носим такива дрехи и обличайки ги, разбирахме, че сме навлезли в новия етап от живота си.”

Даниела Цонева, историк

Най-ранният експониран тоалет е абитуриентската рокля на Венета Георгиева-Козарева. Тя завършва Национална Априловска гимназия през 1971 г. За ушиването на нейната рокля е използван плат, специално донесен от бившата Германска демократична република.

От 1973 г. е роклята на Матилда Йорданова, която съдържа елементи от традиционната българска носия. Тя е ръчно изработена, с миниатюрни пафти и е по модел на „Българско везмо“ – София.

Обичайна практика в тези години е платът да се закупува от гр. София. Впоследствие местни габровски шивачи създават от него елегантни и модерни дрехи.

Евдокия Пайневелова /Дуса/ – шивачка в театъра изработва роклята на Венета Козарева от 1971 г., а Дора и Донка Екимови, създават модела на роклята на Бонка Спасова от 1974 г.

В изложбата се представени и няколко мъжки бални тоалета. В последните дни на кампанията постъпиха като дарение три костюма от 70-те и 80-те години на ХХ век.

На шивача Христо от Драматичен театър „Рачо Стоянов“ е дело костюмът на Стефан Гърков от 1984 г. През 1978 г. шивачът Стоян от ДПП “Боби Денчев” в гр. Дряново изработва, от плат китайско дубле (закупен от ЦУМ – София) балния костюм на Георги Цветков.

Чрез тази своя инициатива, РИМ – Габрово ще обогати своя фонд „Етнография“ и ще съхрани за поколенията, както балните тоалети от епохата на социализма, така и историята на техните притежатели.

Изложбата бе реализирана със задружни усилия на целия колектив на РИМ – Габрово. Дизайнер: Ивилина Методиева-Цанева.

Автор: Николета Маринова

IMG_0982_1024x575 IMG_1015_1024x575

IMG_1023_1024x575 IMG_1029_1024x575

IMG_1035_1024x575

***

Изложба „Бал на отминалите времена“

plakat_bal_828x1200

На 29.08.2017 г. (вторник) Регионален исторически музей – Габрово ще открие изложба „Бал на отминалите времена“, която е резултат от започналата през изминалата година събирателска инициатива от страна на културната институция. Благодарение на нея бяха събрани общо 19 броя дамски и мъжки бални тоалети.

Балните рокли и костюми, като един специфичен материал, са слабо застъпени в музейните фондове, което породи желанието да се съберат и експонират с цел да се покаже тяхното разнообразие и красота.

В изложбата са включени всички постъпили дарения през изминалата година. Чрез тях е представена модата, в този вид облекло за периода 1971–1989 година. Абитуриентите, на които са принадлежали са завършили образованието си през този отрязък от време в градовете – Габрово, Дряново, Велико Търново, Горна Оряховица и Стражица.

Най-старият тоалет е абитуриентската рокля на Венета Георгиева-Козарева, която е завършила Националната Априловска гимназия на 24 май 1971 г. За изработката на нейната рокля е донесен плат чак от бившата ГДР.

От 1973 г. датира може би най-интересната рокля в изложбата. Тя е принадлежала на Матилда Йорданова и съдържа елементи от традиционната българска носия. Ръчно изработена, по модел на „Българско везмо“ – София и допълнена с миниатюрни пафти.

В изложбата са включени и снимки на част от абитуриентите, носещи експонираните тоалети.

Официалното откриване на изложбата ще се състои на 29.08 (вторник) от 17:00 часа в изложбената зала на втория етаж в сградата на РИМ – Габрово, на ул. “Николаевска” 10. Тогава ще бъде връчена и голямата наградата – таблет, на най-хубавия и атрактивен тоалет, който жури от специалисти предварително ще определи. Културната институция е предвидила, също така и 2–ра и 3-та награда за участниците.

Специално за децата, след откриването, ще бъде поставен манекен с изчистена, бяла рокля. Върху нея всеки малък посетител ще може свободно да остави своя отпечатък, за да създадем заедно една пъстра и изпълнена с живот рокля.

РИМ – Габрово ще съхрани за поколенията както тоалетите, така и историята на техните притежатели.

Изложбата ще може да се бъде посетена до 15 септември.

Автор: Николета Маринова

***

Изложба „ГАБРОВО – СИГУРНИЯТ ТИЛ НА ШИПКА“

Gabrovo_828x1200

Изложбата „ГАБРОВО – СИГУРНИЯТ ТИЛ НА ШИПКА“ е посветена на 140-годишнината от освобождението на Габрово и епичните боеве на Шипка. Летописът на събитията от юни-декември 1877 г. е съхранен в колекция от десетки документи, снимки, лични вещи и наградни отличия, оръжие. В изложбата са показани 85 броя оригинални културни ценности и 28 копия на документи и снимки, на руски военни униформи. Реализира се от РИМ – Габрово с участието на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“, гр. Казанлък и Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“, Габрово.

На 28 юни (10 юли) 1877 г. Габрово посреща сотнята на поручик Иловайски от 30-ти Донски казашки полк. От този момент градът с население около 7 хил. души се превръща в най-сигурният тил на Шипка. Гражданството ги посреща с „хляб и сол”, с много цветя. А женското дружество „Майчина грижа” дарява бойците с 200 чифта бельо и други необходими вещи. За няколко дни в Габрово пристигат още 36-ти Орловски полк, 55-ти Подолски полк, Брянския полк, 14-та пехотна дивизия, 9-а артилерийска бригада. Сформира се Габровския отряд под ръководството на ген. Валериан Ф. Дерожински със задача за овладяване на Шипченския проход.

Габрово и габровци стават част от събитията, подчинени на защитата на стратегически важния за развоя на войната Шипченски проход, на зимното преминаване на Балкана и превземането на укрепения Шейновски лагер. Но габровци вписват свои страници с различни прояви и в боевете при Нова и Стара Загора, където е бойното кръщение на знамето – светиня. Габровци от състава на конната сотня участват и във финалните моменти от бойните действията на руската армия в направлението Котел – Сливен при Садово, Търново Сеймен (дн. Марица) и Кадърфаклие (дн. Везенково).

Най-голяма е помощта на габровци по време на епичните августовски боеве. Войската съществува благодарение помощта на Габрово. В подкрепа на защитниците са изпратени новосформираните в Габрово 9-та и 10-та опълченски дружини, като 9-та е непосредствено на фронтовата линия. Получили поддръжка от тила на своите позиции в продължение на шест дни от 9-14 (н. ст. 21-26) август защитниците успешно изпълняват поставената от руското командване задача – нито един войник от армията на Сюлейман паша да не премине за помощ на обсадената турска войска в Плевен.

През месеците на войната Габрово е превърнато в голяма болница. Сградата на Априловата гимназия, девическото училище в Дечковата къща, Девическия манастир, къщата на учителя Илия Христович са оборудвани в медицински заведения за руски офицери и войници, български опълченци, бежанци, лекуват се дори турски войници, ранени след боевете на Шипка. Особено труден момент за преодоляване е струпването на хиляди бежанци, принудени да напуснат родните си места. В Габрово тяхното число в края на м. юли наброява над 20 хил. души. Болшинството са от Старозагорско, Новозагорско, Казанлъшко, Калоферско, Сопотско.

Успешната отбрана на Шипка е с огромно военностратегическо значение. Според ген. Радецки, Шипка се оказва „заключена врата”, която за няколко месеца приковава 40-хилядната армия на Сюлейман паша, за което важен принос има и габровското население. От първия ден на своето освобождение до последните военни месеци габровци живеят с радостта и възторга, с напрежението и мъката на общия водовъртеж на времето. Въпреки изживените трудни дни населението дава всичко от себе си доброволно, с доверие и благодарност. Формират се не само дружини на Българското опълчение, но и доброволчески милиционни отряди и чети, устройват се болници, осигуряват се вода, храна, боеприпаси, разузнавачи. Затова и Габрово по време на военните действия е „сигурният тил на Шипка“.

Изложба „ГАБРОВО – СИГУРНИЯТ ТИЛ НА ШИПКА“ може да бъде посетена в периода 03 юли – 31 август в сградата на Регионален исторически музей – Габрово на ул. “Николаевска” 10.

 IMG_8450_1024x575 IMG_8476_1024x575

***

„ОТ ЗЛАТНИТЕ ИМ РЪЦЕ“
Колекция филигран от фондовете на Регионален исторически музей – Шумен

plakat_filigran_849x1200

За първи път богата колекция от филиграни на Регионален исторически музей – Шумен гостува в град Габрово.

Домакин е Регионален исторически музей – Габрово.

Изложбата ще бъде открита официално на 01.06.17 г. от 16:00 часа в сградата на ул. „Николаевска“ 10.

Уникалната колекция на шуменци е съставена от църковна утвар, домашни потреби и накити, частично или изцяло изработени чрез филигранна техника.

Филигранът е висша форма на златарските умения. Най-скъпите и красиви предмети са украсявани или изцяло изработвани с филигран. Необходимо условие за филигранната техника е предварителната направа на много тънки телове. Сребърната жичка се огъва в плоски или обемисти фигурки – листа, цветя, пеперуди, розети и др. В комбинация с гранулация и цветна подложка от ръцете на майстора излизат уникални художествени произведения.

Независимо от сложната и трудоемка техника, народните майстори са оставили своя отпечатък във всяка една област от живота на човека. Срещаме филиграна в уютните домове, в църковните храмове, по празничните костюми на българката.

Поръчители на скъпите и красиви филигранни произведения са по-заможните хора, също и църквата, която нерядко получава дарове от подобни лица и различни обществени, главно еснафски организации.

По-малко на брой са запазените предмети за бита. Ажурните лъжичници, въпреки своята скъпа цена, са украсявали интериора на не една и две български къщи.

Този вид произведения на българските майстори златари впоследствие навлизали и между по-широките маси и били признак на вкус и естетика.

Изложбата „От златните им ръце“ ще бъде експонирана в РИМ – Габрово до 26.06.2017 г., след което ще продължи да гостува в други градове на страната. Екипът на музея се надява занапред това да бъде една от многото съвместни дейности между двете институции.

***

Пътуваща изложба „Посветен на отечеството. 180 години от рождението на Васил Левски”

levski_828x1200

От 22 май в Регионален исторически музей – Габрово може да посетите пътуващата изложба „Посветен на отечеството. 180 години от рождението на Васил Левски”. Тя е организирана от Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” и гостува в Габрово със съдействието на Регионална библиотека „Априлов-Палаузов”. Изложбата показва част от личния архив на Апостола на свободата и фотодокументална част от неговото наследство.

Откриването бе в 16:00 часа и на него присъства доц. д-р Румен Ковачев от отдел „Ориенталски сбирки“ на Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”.

До края на юни изложбата ще гостува и в Монтана и Велико Търново.

Заедно с експонатите от тази изложба в Габрово е изложено и ножчето на Левски, което се съхранява в Регионален исторически музей – Габрово.

IMG_5977_1024x575     IMG_6077_1024x575

IMG_6090_1024x575     IMG_6103_1024x575

IMG_6112_1024x575     IMG_6121_1024x575

IMG_6129_1024x575     IMG_6130_1024x575

***

Изложба „Габровската индустрия в снимки и любопитни факти“

industria_849x1200

На 19 апр. 2017 г. в РИМ-Габрово беше открита изложбата “ГАБРОВСКАТА ИНДУСТРИЯ В СНИМКИ И ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ”, посветена на 135-годишнината от откриването на първата фабрика в Габрово и Княжество България, 90 години от Първата мострена изложба в Габрово и 70 години от национализацията.

На 14 табла и 6 витрини, с над 80 експоната, са представени по-важните моменти от развитието на габровската индустрия в периода от 1882 до 1947 г.

В основата на индустриалното чудо след Освобождението са габровските занаятчии. Първите индустриалци са бивши еснафи-гайтанджии и търговци на шаяци, аби, пояси и др. По тяхна инициатива са изградени първите текстилни фабрики в Габрово, а и в България. Сред тях е родоначалникът на текстилната индустрия в Габрово Иван Калпазанов, с чиято фабрика през 1882 г. се поставя началото. Представени са и текстилни фабрики с годишнини през настоящата 2017 г.: Гайтанджийско акционерно дружество „Успех” (1887), вълнено-текстилна фабрика „Иван Хаджиберов” (1892) и др.

Първата фабрика за трикотажни изделия в Габрово и страната е основана през 1890 г. от Христак Хр. Момерин в съдружие с Цанко В. Дюстабанов. В изложбата трикотажната индустрия е представена от фабриките: „Селвелиев & Цончев“, „Габрово“, „Димитър Пенчев“. Изложени са егерова фланела на фабрика „Бъдащност“ и швейцарска ръчна линейна плетачна машина система „Dubied”, модел, използван в габровските трикотажни работилници и фабрики през 30-те и 40-те години на 20 в.

Първата Габровска мострена изложба е открита на 16 ян. 1927 г. в новопостроената Втора прогимназия (ОУ „Неофит Рилски”). Тя се провежда по инициатива на Габровската община, за да покаже, както заявява кметът Илия Кожухаров, пред българското общество, постиженията, които габровската индустрия и занаяти могат да дадат в даден момент. В снимки е представено нейното откриване, щандовете на част от фабриките изложители, печатни издания с данни за изложбата, статистика и др.

При национализацията на 23 дек. 1947 г., в района на бившия Търновски окръг най-много предприятия са одържавени в Габрово. Национализацията слага край на частната инициатива, предприемачеството и пазарната икономика, а с това и на „Българският Манчестър”.

Освен разнообразни експонати, изложбата представя информация и някои любопитни факти за габровската индустрия до 1947 г.

Изложбата ще бъде отворена за посещение до 31 май 2017 г.

IMG_5181_1024x575     IMG_5184_1024x575

IMG_5195_1024x575     IMG_5222_1024x575

IMG_5224_1024x575     IMG_5274_1024x575

***

Изложба “Вотиви”, в която участва РИМ – Габрово, гостува в Националния исторически музей – София

Votivi-WebSlider_769x768

През изминалата година безценни екземпляри от колекцията с вотиви на Регионален исторически музей – Габрово станаха част от най- мащабната до сега в страната изложба на вотиви.

Вотивите са специално изработени метални оброчни плочки, носени и оставяни в църквата с различни молби/оброци – за изцерение, благополучие или благодарност просто. Оброчните практики покриват районите на Централния Балкан, Североизточна България, Странджанско, Хасковско, Югозападна България. Този начин на поднасяне на дар на боговете, съчетан с молба, води началото си още от неолита и е един от начините за установяване на пряк контакт с божеството.

Изложбата е дело на екип от специалисти от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей (ИЕФЕМ) при БАН. Те успяха да съберат, систематизират и изложат над 550 броя вотиви от цялата страна. Огромен труд, представен накратко в специално издаденият каталог за изложбата.

След големия успех, който имаше изложбата „Вотиви“ в Националния етнографски музей, се уточни че тя ще стане пътуваща и ще посети голяма част от музеите в страната, главно тези от културните институции, които участват в нея със свой експонати.

Днес тя е представена в Националния исторически музей в София и всеки който иска да научи нещо повече за този интересен обичай е добре дошъл там до края на месец май. След което тя тръгва из страната.

Поради проявения голям интерес, изложбата ще достигне до габровци чак през следващата 2018 година. За всички останали – оглеждайте се, утре може да е във вашия град!

***

Откриване на изложба „Към всичко подхождай с любов…“

em_stanev_828x1200

На 07.08.2017 г. в РИМ – Габрово беше открита изложбата „Към всичко подхождай с любов…“, посветена на 110 г. от рождението на големият български писател Емилиян Станев. Това е първото гостуване след юбилейната дата 28 февруари на уредената с материали от фонда на къща музей „Емилиян Станев” Велико Търново, филиал на Националния литературен музей документална експозиция.

Изложбата проследява хронологично жизнения и творческия път на писателя. Показани са етапите на неговото творчество, историята на творбите, героите и прототипите му. Изложбата е снабдена и с животопис на Емилиян Станев, специално внимание е отделено на неговия дневник, в който писателят разсъждава за миналото и настоящето на народа ни.

Автор на изложбата е д-р Радка Пенчева – главен уредник на музей „Емилиян Станев” Велико Търново, вещ изследовател на живота и творчеството на писателя.

Изложбата ще бъде отворена за посещение до 14 април 2017 г.

IMG_4776_1024x575     IMG_4786_1024x575

IMG_4793_1024x575     IMG_4799_1024x575

***

Изложба „Към всичко подхождай с любов…“

em_stanev_828x1200

Днес от 16.30 в сградата на РИМ – Габрово, ул. “Николаевска” 10 от 16.30 ч. ще бъде открита гостуващата изложба на къща-музей “Емилиян Станев” към Националния литературен музей „Към всичко подхождай с любов…“, посветена на 110 години от рождението на писателя.

***

Изложба „ИЗМЕРЕНИЯТА НА СВОБОДАТА“

plakat_svoboda_828x1200

Изложбата „ИЗМЕРЕНИЯТА НА СВОБОДАТА“ е посветена на 139-та годишнина от Освобождението на България. Чрез документи, литографии, гравюри, акварелни рисунки, книги и веществени културни ценности (снимки, лични вещи и наградни отличия) са илюстрирани както суровото ежедневие, така и патетиката на героизма, проявени по време на поредната Руско-турска война от 1877-1878 г. Съхранявани в РИМ – Габрово, те са историческото наследство, което представя различните измерения на свободата и подхранва корените на нашето минало. Свързани са определени личности и имат не само сантиментална стойност, но са важен извор за събития и хора, с принос към най-крупното събитие от българския ХIХ век.

Важен предел в историческото развитие на българския народ, оценката на този тринадесети поред военен конфликт между двете империи намира интересна и многообразна интерпретация. Настоящата изложба е един своеобразен вариант за илюстриране темата за измеренията на паметта за Освобождението. В изложбата са включени над 40 броя културни ценности и графични материали. Представени са подбрани графични изображения на български, руски, испански и френски автори-графици, отпечатани върху различни по вид носители на информация.

Българското националноосвободително движение, организирано през втората половина на ХIХ век, особено – неговият връх – Априлското въстание, не само даде дипломатическите, външнополитическите и морално-психологическите основания за началото на една нова руско-турска война, но се явява и главен съюзник на руската армия по време на бойните действия. Най-голямото събитие в българското 19-то столетие Руско-турската война от 1877-1878 г. е един достоен финал на националноосвободителните борби на българите, на продължилите близо две столетия социално-икономически и културно-духовни възрожденски процеси. Като залага на психологическата нагласа и практическата подготовка на нашия народ чрез организираните през 1856, 1867, 1868 г. въстанически действия, създадената Вътрешна революционна организация от В. Левски, реализирането на Априлското въстание, руското командване включва в своите планове и българското участие.

Повече от 190 са опълченците от Габрово, общо 220 д. са те от Габровския край, над 600 души от Габровския регион. Най-многобройни от т. нар. „втори призив” са девета и десета опълченски дружини, попълнени предимно с доброволци от Габрово и околните села. Габрово е градът непосредствено свързан с действията на Предния отряд на ген. Гурко, със защитата на стратегически важния за развоя на войната Шипченски проход, със зимното преминаване на Балкана и превземането на укрепения Шейновски лагер.

139 години ни делят от края на поредната Руско-турска война, когато на трети март 1878 г. в Сан Стефано е подписано историческото, съдбовно завоевание – възкресяването на българската държава. И макар договорът да е предварителен, а следващите месеци и години да носят на освободената ни нация немалко изпитания, този ден завинаги остава като вододел в новата българска история, като дълготраен фактор в съдбините на България. Символ на национално себеутвърждаване, той се съхранява в съзнанието на няколко български поколения. А със своята непреходна историческа стойност 3 март формира трайно чувство на признателност и благоговейна почит.

***

Джобното ножче на Апостола на Свободата

nojche_levski_869x1200

По повод на 144 години от гибелта на Васил Левски РИМ – Габрово представя една реликва – джобното ножче на Апостола на Свободата.

По време на обиколките си из Българско, започнали от зимата на 1869 г., за да създава местни революционни комитети, Васил Левски посещава пет пъти Габрово. От краеведски източници има податки, че при престоя си той отсяда и в Девическия манастир. Един спомен на монахиня Христина (документално досега непотвърден) е свързан с времето (вероятно през 1870 г.), когато при една от поредните си обиколки Левски посещава Габрово за трети път, преоблечен като свещеник. Когато той е в манастира, въоръжени турци идват да го търсят. Разтревожена монахинята почукала на вратата на одаята да бяга. „Те ме виждат, но не ме познават, не бой се!” – отвърнал той и през прозорчето се спуснал във върбалака край Янтра. От това посещение на Апостола в Габровския девически манастир е забравено неволно ножчето, с което си е служил. То е с дължина 20 см, с тънко изтрито от употреба острие, с красива дръжка от чирен и кост в бяло и черно, завършваща с извивка под ъгъл.

Редом с реликвите, съхранявани в Националния военно-исторически музей, музея на Левски в Ловеч и Историческият музей в Габрово също пази за поколенията една свята реликва – джобното ножче на Апостола.

***

Изложба „182 години от началото на текстилната индустрия на Балканите“

sliven_849x1200

Регионален исторически музей – Сливен гостува на РИМ – Габрово с изложбата „182 години от началото на текстилната индустрия на Балканите“. Тя е експонирана в музейната експозиция на ул. „Николаевска“ № 10 и ще може да бъде видяна от габровци през м. декември 2016 – м. януари 2017 г. В 13 табла чрез снимки (на основателите, акционерите и на фабричните сгради) и с документи (договори, акции, фирмени бланки, дипломи, реклами) e представено началото и развитието на текстилната индустрия в Сливен.

Текстилната фабрика, създадена от Добри Желязков през 1834 г. в Сливен, открива процеса на индустриализацията не само в българските земи, но и на Балканите. Той влага в нейното създаване значителен за онова време капитал, който оправдава амбициозната му цел. Предприемчивият сливенец оценява перспективата за развитието на крупно фабрично предприятие в неговото одържавяване. С ферман (Указ) на султан Махмуд II от 4/ 16 февруари 1836 г. Добри Желязков (получил прозвището Фабрикаджията) не само е освободен от данъци и такси, но са признати уменията и качествата на един българин, неговите заслуги за „тъкането и внимателното изработване на платове“ за облекло на редовната турска армия. Същата година започва и строителството на първата държавна сграда на фабриката. В центъра на фабричния двор е издигната „Хаврика Джами“ – може би единственият случай за наличието на култова сграда в производствено предприятие.

Втората текстилна фабрика в Сливен е открита 30 години по-късно – през 1864 г. по инициатива и с участието на абаджиите Георги и Димитър х. Манолови, които привличат за съдружници Димитър Балев и турчина Хасан Канаязаде. В следосвобожденския период опитът на двете текстилни фабрики, наличните капитали, новите политически и стопански условия създават възможност на сливенци да поемат инициативата за индустриална революция в развитието на текстилната промишленост. Като използват сградите и съоръженията на първата текстилна фабрика, заможни сливенци (Ст. Саръиванов, Георги Гигов, Андон Бояджиев, Георги Стефанов, Панайот Попович, Димитър Саръиванов и др.) учредяват през 1880 г. дружество „Напредък“, което поема и доразвива традициите на сливенското текстилно производство.

През 80-те години на ХIХ в. за времето след 1882 г. в Сливен се създават на съдружеска основа осем фабрики, оборудвани със съвременни текстилни машини основно внос от Германия. И едно габровско участие в управлението и развитието на сливенската текстилна фабрика „Цонев, Калови Атанасови”, създадена през 1886г. след сдружаването между Иван Цонев, Иван Илиев, Иван Атанасов, братя Таневи, братята Тодор, Алекси и Илия Калови. През 1909 г. тя е една от най- големите и добре уредени в Сливен с капитал няколко милиона лева. Оборудвана е с усъвършенствани германски машини и дараци, 100 механични стана, разполага с модерна бояджийница, собствен дизелов двигател. Произвеждат се камгарни и щтрайхгарни платове с високо качество. На 14 април 1914 г. Марин и Александър Маринкьови закупуват старите фабрични помещения на Цонев и Илиев, ремонтират ги и издигат до тях нова триетажна бетонна постройка. Но изпаднала в затруднения фабриката е закупена през 1939 г. от габровския индустриалец Христо Райков. В периода 1919-1925г. той се занимава с търговия в Сливен и добре познава местното текстилно производство. През 1926 г. Хр. Райков става директор и председател на управителния съвет на акционерно дружество за текстилна индустрия „Аспарух“ в Габрово. По време на икономическата криза през 30–те години на ХХ в. предприятието на Райков е стабилно. Тогава той купува предприятието на братя Маринкьови, както и други предприятия от страната и става собственик на 7-8 предприятия в Пловдив и Сливен.

В изложбата са показани участието на сливенските текстилни фабрики в Първото Пловдивско изложение през 1892 г. и получените от тях медали, спомоществователската дейност на сливенските текстилци за издигането на паметници. Отделено е място и на Първото текстилно училище на Балканите. През 1894 г. текстилното отделение при Учебната занаятчийница в Княжево (основана през 1883 г.) е преместено в Сливен и се обособява като Държавно практическо училище. Под различни имена във времето, училището продължава да дава високо професионално образование и обучение на учениците.

***

РИМ – Габрово взе участие в изложба „Вотиви“ на Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН

Votivi_779x1024

Регионален исторически музей – Габрово, след представянето на вотивите от хр. „Св. безсребреници и чудотворци Козма и Дамян“, гр. Габрово, в сградата на музея, продължава популяризирането и запознаването на хората с една не толкова известна практика днес и свързаните с нея оброчни плочки, наречени вотиви.

Културната институция взе участие в изложбата „Вотиви“ на Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН. Изложбата включва общо 550 вотива, от 15 музеи от цялата страна. Това е най-мащабната до сега в България подобна изложба. Първият публично огласяван резултат от работата на ИЕФЕМ по общоакадемичния проект на БАН „Траките – генезис и развитие на етноса, културни идентичности, цивилизационни взаимодействия и наследство от древността“.

Изложба бе официално открита на 30 октомври 2016 г. в сградата на Националния етнографски музей. РИМ – Габрово се включва с общо 26 броя вотиви от своята колекция, някой от тях са и част от постоянната експозиция на музея, на ул. Николаевска № 10, гр. Габрово.

„Разказът за вотивите е стар колкото света. Това е приказка за предметните изражения на хилядолетните човешки надежди, мечти, страхове, молби за здраве, за рожба, за изцеление, за благополучие, за здравето на животните и за плодородие“ – с тези думи започва и специално създадения Каталог за изложбата, дело на специалистите Иглика Мишкова, Елка Минчева и Светла Ракшиева. Безспорно безценно издание, с висока етнографска, историческа, религиозна и художествена стойност.

РИМ – Габрово приканва всеки, който желае да се запознае с историята на тази вековна практика, да види автентичните оброчни плочки, наречени вотиви, в Огледалната зала на ИЕФЕМ – БАН до 01 февруари 2017 година!

DSC08393_1024x768 DSC08396_1024x768

DSC08398_1024x768 DSC08417_1024x768

DSC08420_1024x768 DSC08428_1024x768

***

Вотиви от Храм “Св. Безсребреници и чудотворци Козма и Дамян”

plakat_votivi_848x1200

Регионален исторически музей – Габрово представя богатата колекция от вотиви, съхранявани в храм „Св. безсребреници и чудотворци Козма и Дамян“ в кв. Недевци. Подобна изложба се експонира за първи път от музей в България. Тя е организирана повод 150 години от освещаването на храм „Успение Богородично“.

В изложбата са показани 100 броя вотиви. Те са предмети с култово предназначение, разпространени в цяла България. Даряват се от хората на църквата вследствие на обет, молба или благодарност, сред народа са по-известни като оброци. Техният произход и традиция се търсят много назад във времето. Свързват се още с езичеството, а по-късно и с християнската религия. В страната са запазени като оброчна практика до първата половина на ХХ век, но в храм „Св. безсребреници и чудотворци Козма и Дамян“ се използват до днес.

Изложените вотиви са от периода на Възраждането. Те представляват тънки плочки, изработени от сребро и неговите сплави. Дело са на местните майстори златари, лети, изчуквани или ковани. Поставяли се върху иконите в църквата или на оброчище, придружени с молитва за изцерение, благодарност за направено вече такова или някаква друга молба.

Прикрепянето им към иконите ставало чрез восък, като се залепвали непосредствено за живописния слой или се поставяли между рамката и самата икона. По-рядко се среща закрепването им с помощта на червен конец, затова и някои от вотивите имат дупчици. След известно време са се прибирали от клисаря в ризницата на църквата.

По отношение на формата си вотивите са разнообразни, в зависимост от засегнатото от болест място или от персонифицирането на дадена молба. При тях няма търсене на портретност или реализъм по отношение на изображението. Преобладават плочките с форма на човешка фигура – женска и детска, части от човешко тяло – очи, ръце, крака и глави.

Вотивите са свидетелство освен за духовността на габровци и за материалното им положение.

Днес тези обредни плочки, събрали в себе си много семантика, са рядко срещани в страната. В миналото много от църквите ги претопявали при криза, а парите от тази продажба са се използвали за нуждите на храма. Затова е и безспорна ролята на храм „Св. безсребреници и чудотворци Козма и Дамян“, които са успели да ги съхранят и до днес, заедно с оброчната практика, свързана с тях.

DSC07683_1024x768-1024x768 DSC07686_1024x768-1024x768

***

„Пафтата и образът на жената в миналото”

paftata_849x1200

Регионален исторически музей – Габрово представя част от богатата си колекция от пафти в изложбата „Пафтата и образът на жената в миналото“. В нея е проследено развитието на този коланен накит и различните образци, който майсторите златари са произвеждали през периода на Възраждането.

Пафтите са неразделна част от традиционния женски костюм от XVІІІ – началото на XX век. Появили се като накит още през Първото българско царство, под различна форма продължават да се употребяват до XX век. В лат. ез. „pacta” означава сключвам, а в тур. ез. терминът „пафте” – луксозно украшение. Широко се използва и другото им название от турско-персийски произход – „чапрази“. Пафтите едновременно служели за закопчаване и украсяване на колана, който е тъкан или съставен от метални прешлени. Тоест те са неделима част от него, затова са разпространени из цялата страна.

От Габровско най-ранните открити пафти са от спасителни археологически разкопки на ул. „Радецка“, при храм „Успение Богородично“. Те са датирани към XIV век и са пример за дългия път на развитие, който извървява пафтата, от чисто практическата си функция до художествено-естетическата през Възраждането.

В историята на този накит се вижда една устойчива традиция. Развитието и изменението се изразява в по-големите размери, повишаване на качеството на изработка и изпълнението на орнамента. Като за съществена разлика в качеството може да се говори едва кр. на XVIII нач. на XIX век.

Усъвършенстват се все по-сложните техники – филигран и ажур. От Средновековието главно се запазват формата и розетата. Поради което и пафтите с розета в центъра са сред най-срещаните в музейните колекции.

През XVIII – XIX век е разцвета на накита, като един завършек на народния костюм. Пафтите стават все по атрактивни, богато украсявани и масово произвеждани в почти всички области.

Изложбата може да бъде посетена в периода 02.09 – 30.09.2016 г. в сградата на РИМ – Габрово, ул. „Николаевска“ №10.

***

Изложба „Свободата – изстрадана и заслужена (Габровското участие в Освободителната война)“

svobodata_849x1200

Изложбата „Свободата – изстрадана и заслужена (Габровското участие в Освободителната война)“ е посветена на 139-та годишнина от освобождението на Габрово и Шипченската епопея. Регионален исторически музей – Габрово съхранява значителен масив културни ценности, белязали Руско-турската освободителна война и габровското участие в нея. Потомците на опълченци са основните дарители на скъпи реликви, запаметили събития и хора. Габровци оказват многостранна военна, разузнавателна, икономическа и медицинска помощ – формират се не само дружини на Българското опълчение, но и доброволчески милиционни отряди и чети, устройват се болници, осигуряват се вода, храна, боеприпаси, разузнавачи, поправят се пътища. Летописът на събитията от 1877-1878 г. е съхранен в колекция от десетки документи, снимки, лични вещи и наградни отличия. В изложбата са показани 61 броя културни ценности.

Габрово е градът непосредствено свързан с действията на Предния отряд на ген. Гурко, със защитата на стратегически важния за развоя на войната Шипченски проход, със зимното преминаване на Балкана и превземането на укрепения Шейновски лагер. На 28 юни (10 юли) 1877 г. Габрово посреща сотнята на поручик Иловайски от 30-ти Донски казашки полк. От този момент градът с население около 7 хил. души се превръща в най-сигурният тил на Шипка. Повече от 190 са опълченците от Габрово, общо 220 д. са те от Габровския край, над 600 души от Габровския регион. Най-многобройни от т. нар. „втори призив” са девета и десета опълченски дружини, попълнени предимно с доброволци от Габрово и околните села. Общо 167 габровски опълченци са удостоени по храброст и наградени с ордени, Най-голяма е помощта на габровци по време на епичните августовски боеве. Войската съществува благодарение помощта на Габрово.

В края на декември 1877 г. (н. ст. – януари 1878 г.) Шипка послужи като отворена врата за победоносното шествие на руската армия към Цариград, за което важен принос има и габровското участие във войната.

***

Изложба „Накитите през вековете“

nakiti_849x1200

Целта на изложбата е да покаже многообразието на традиционната българска култура и изкуство с характерните за региона накити и декоративни мотиви от периода на Възраждането.

Традиционните народни накити от колекцията на Регионален исторически музей – Габрово следват типичните за българските земи форми и украси. Отделни уникални образци са израз на личния стил и възможности на носещите ги габровци, както и на майсторството на местните златари.

Накитите, носени от жената, са разнообразни – сребърни, бронзови и позлатени гривни, пръстени, обеци, тепелъци, колани и пафти/чапрази. Последните са едни от най-разпространените накити и неразделна част от традиционния женски костюм от XVІІІ – началото на XX век. По-специално внимание заслужават накитите от типичното за Габровския край сокайно забраждане. Сложният женски накит за глава, носен само от омъжени жени – сокай, наподобява носеният от търновските болярки накит.

Габрово като планинско селище е лишено от възможността да развива земеделие и населението му насочва силите си в други занятия, като едно специфично от тях е златарството. През 50-те години на XIX век в града е имало около 20 майстори – златари, със собствени дюкяни. През 60-те години нарастват на 35 души и така се запазват до Освобождението.

В миналото под думата златарство са се разбирали два вида занаят: куюмджийство и дюкмеджийство. Обработката на злато и сребро се наричала куюмджийство, а на медта, оловото и цинка – дюкмеджийство. Пълно разграничение в производството обаче не е имало.

Майсторите златари работят предимно със сребро и неговите сплави, по-рядко със злато, в повечето случаи с позлата. От средата на XIX век стават характерни позлатените сребърни накити, само по-бедните прослойки от населението си поръчвали бронзови изделия. Което говори, че накитите са признак на обществен статут и по тях може да се познае човек от коя прослойка е, както е от древността до наши дни.

Традиционни за габровското златарство, още наричано куюмджийство, са техниките леене, коване и филигран. Майсторите използвали и други начини и техники за украса: гранулиране; емайл; инкрустация. Емайлът се употребява за създаване на декоративен ефект. Често се прилагал в съчетание с инкрустацията на камъни и цветни стъкла. Изработвани са различни по форма и украса елементи – розети, птици, листа, цветя. За габровските накити е характерна растителната декоративна украса, като се продължават и доразвиват някои средновековни традиции при използването на палмети, розети и акантови листа. Освен тях сред най-често срещаните мотиви са райската птица и орелът, бил той и с две глави. В началото на XIX век се появява и мотивът „ягода“, който става типичен за региона.

През XVIII и началото на XIX век започва потъмняване на българския национален костюм (облеклото в Габровско спада към чернодрешната носия), затова в накита се търси декоративния ефект.

След Освобождението златарският занаят в Габрово започва рязко да запада. Куюмджийството не успява да еволюира и да отговори на новите потребности на населението. Това се дължи и на увеличилия се внос на бижута от чужбина, които са по- привлекателни за потребителя, вече гражданин. Майсторите намаляват, а занаятът като еснафска организация престава да съществува.

***

ИЗЛОЖБА „СЛАДКО НЕЩО Е СВОБОДАТА“

AFISH_APRILSKO_883x1200

„СЛАДКО Е НЕЩО СВОБОДАТА, ЗАТОВА ТОЛКОВА ТРУДНО И СКЪПО СЕ ДОБИВА, НО КАКВИТО И ДА БЪДАТ ЖЕРТВИТЕ, ТЕ СЕ ЛЕСНО ЗАБРАВЯТ, САМО ТЯ КАТО СЕ ДОБИЕ…“ е записал в Дневника за събитията от април-май 1876 г. писарят на Габровската чета Георги Бочаров. „Сладко нещо е свободата“ е и титула на изложбата, посветена на 140-годишнината от Априлското въстание и организирана от регионалните музеи в Габрово и В. Търново, историческите музеи в Севлиево, Дряново, Бяла черква и Специализирания музей в Трявна. Експонирана в Хаджистояновото училище на ИМ – Севлиево, изложбата ще може да бъде посетена от 11 май до 31 юли.

РИМ – Габрово участва в изложбата с 28 културни ценности, съхранявани във фонда – снимки, документи, наградни отличия, оръжие и лични вещи. Притежание на габровци, участници в четата на войводата Цанко Дюстабанов, те носят емоцията на трудните пролетни дни на 1876 г., когато населението на Габровския край се вписват в общия порив за свобода. Хладно оръжие (местно производство), с което габровските майстори-оръжейници са снабдявали районите на Севлиево и Г. Оряховица при подготовката на въстанието, както и сабята на дядо Илю Петков от с. Новата махала (дн. квартал на Габрово), участник в Дюстабановата чета; писмо на Еким Цанков (председател на Габровския революционен комитет, обесен на 15 юни), писано на 2 юни от Търновския затвор и изпратено на баща му; Дневник, орденска лента и джобен часовник на Георги Бочаров – член на щаба, чието участие в Габровския въстанически отряд се свързва със събитията в с. Батошево (4-6 май) и действията на отделението, което той командва; спомените (ръкопис) на 15-годишният тогава Продан Тишков (Чардафон) за подготовката на въстанието в Габрово; турски документ за осъждане на 15 години заточение на Христо Топузанов; документ – волна помощ, набирана от габровци за деца от Ново село, чиито родители са изклани от турците; снимки, илюстриращи първите експедиции (1900, 1901 г.) по стъпките на априлци. Това са само част от реликвите, показани в изложбата, които са белязали габровското участие в събитията и които ще продължават да бъдат част от процеса за запазване паметта за подвига на нашите предци, за приноса им в най-величавият връх в националноосвободителните борби на българите.

***

Изложба „ЦАНКО ДЮСТАБАНОВ – ВОЙВОДАТА НА ГАБРОВСКАТА ЧЕТА ОТ 1876 Г.“

Canko_Dustabanov_849x1200

Изложбата „ЦАНКО ДЮСТАБАНОВ – ВОЙВОДАТА НА ГАБРОВСКАТА ЧЕТА ОТ 1876 Г.“ е посветена на 140-годишнината от Априлското въстание в Габровския край и гибелта на Цанко Дюстабанов. Представя съхранените в РИМ – Габрово реликви, белязали живота, дейността му и паметта за него. Включени са 16 броя снимки, документи, графични, живописни и скулптурни изображения, книги. В изложбата се показва и черепа на войводата, по който е изработена възстановка на главата му, свидетелство за образа му в последните дни от неговия живот.

Костните останки на Цанко Дюстабанов са пренесени от Търново в Габрово на 15 юни 1881 г. и са положени в голямата гробница под камбанарията на черквата „Свето Благовещение” на Девическия манастир. След събарянето му през 1959 г. до лятото на 1976 г. престояват в Соколския манастир. През м. декември с. г. черепът му е предаден на ОИМ – Габрово за реставриране, консервиране и с идея за направа на пластична антропологична реконструкция на главата му, с която задача се заема д-р Йорданов от Института по морфология при БАН. Цанко Дюстабанов е първата личност от периода на Българското Възраждане на която се прави реконструкция на главата. Започната е в края на 1976 г. и завършена през 1977 г. – целият процес продължава шест месеца. До края на работата личността, на която принадлежи черепа, остава неизвестна за проф. д-р Йордан Йорданов.

За първи път се експонира табла от врата на родната къща на Цанко Дюстабанов. Къщата е построена в около 1810 г. Таваните над кьошковете и в стаите са резбовани, богато украсени с инкрустации са и вратите. Запазената табла на една от вратите е изработена от дебела орехова дъска с размери 1,75/ 0,45 см. Украсена е с инкрустация от по-светли дървени плоскости – в средата голяма многолъчна звезда, а в четирите краища по-малки полузвезди.

Цанко Христов Дюстабанов е роден на 13 май 1843 г. в Габрово в семейството на Рада Досева, близка сродница на Николай Ст. Палаузов (благодетел на Габровското училище) и Христо Дюстабанов – син на Васил Априловата сестра Кера, по професия джелепчия и откупвач на десятък. Завършва Габровското класно училище през учебната 1861-1862 г. През 1875 г. е вече избран за училищен настоятел и член на казалийския (окръжния) съд в Габрово. На последното заседание на революционния комитет от 30 април 1876 г. е избран за войвода на габровските въстаници. В последното сражение на четата в м. Рани бунар под вр. Мара Гидик войводата е ранен в лявата ръка. На 16 май е заловен, а на 15 юни 1876 г. въз основа решение на Търновския извънреден съд е обесен в Търново.

***

Национална художествена изложба „Сътворяването на свободата: Априлското въстание в българското изкуство“

plakat_835x1200

В периода 12.04-22.04.2016 г. Регионален исторически музей – Габрово ще вземе участие в Национална художествена изложба „Сътворяването на свободата: Априлското въстание в българското изкуство“. В изложбата ще бъдат показани творби от фондовете на Художествена галерия – Пазарджик, Художествена галерия – Стара Загора, Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово, Регионален исторически музей – Габрово, Исторически музей – Бяла Черква, Исторически музей – Панагюрище, Художествена галерия – Казанлък, Градска художествена галерия – Пловдив, Художествена галерия „Христо Денев“ – Велико Търново.

РИМ – Габрово ще представи портрет на Цанко Дюстабанов от художника Борис Ненов. Портрета е нарисуван с маслени бои през 1989 година и година по-късно е дарен от автора на габровския музей.

Откриване на изложбата – 12.04.2016 г. от 18:00 часа в София, Галерия „Средец“, бул. „Ал. Стамболийски“ №17.

***

Откриване на изложба „Гордост и слава“

На 01 март 2016 година в Регионален исторически музей – Габрово бе открита изложба на детски рисунки и стихотворения под надслов „Гордост и слава“. Изложбата е посветена на 138-годишнината от Освобождението на България и в нея участват творби на ученици от V до VIII клас от ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, СОУ „Райчо Каролев“ и СОУ „Отец Паисий“.

За най-добре представили се участници бяха отличени:

Полина Лазарова /СОУ „Отец Паисий“/ – стихотворение;

Силвия Събева / СОУ „Отец Паисий“/ – стихотворение;

Боян Ангелов /СОУ „Райчо Каролев“/ – стихотворение;

Мириан Методиева /СОУ „Отец Паисий“/ – рисунка;

Георги Ликов /ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“/ – рисунка.

Изложбата може да бъде посетена в сградата на РИМ – Габрово, на ул. „Николаевска“ №10, до края на месец март.

IMG_7023_1024x575 IMG_7024_1024x575

IMG_7029_1024x575 IMG_7034_1024x575

IMG_7043_1024x575 IMG_7046_1024x575

***

Изложба на детски рисунки „Гордост и слава“

IMG_7016_1024x575

На 01 март 2016 г. от 15:00 часа в сградата на Регионален исторически музей – Габрово на ул. „Николаевска“ № 10 ще бъде открита изложба „Гордост и слава“ – детски рисунки и стихотворения, посветена на 138-та годишнина от Освобождението на България.

***

Изложба „Нашето дело е свято“
/Културни ценности в РИМ – Габрово за руското участие в освободителната война/

plakat_A4_848x1200

Изложбата „НАШЕТО ДЕЛО Е СВЯТО“ включва културни ценности, съхранявани в РИМ – Габрово, които илюстрират руското участие в Освободителната руско-турска война. Чрез 55 броя документи, снимки и графични изображения, вещи, оръжие и наградни отличия (ордени и медали) са представени отделни моменти от развитието на военните действия в Габровския край. Скъпите реликви са важен елемент от процеса за запазване паметта за подвига на предците. Сабята на атамана Мелников, руският боен барабан, войнишкият чайник, гуглата, частиците от Самарското знаме, подстаканът на ген. М. Д. Скобелев, руските военни карти са само част от значителният масив културни ценности, които свидетелстват за приноса на руската армия при осъществяване на българското Освобождение.

Най-голямото събитие в българското 19-то столетие, Руско-турската война от 1877-1878 г. е един достоен финал на националноосвободителните борби на българите, на продължилите близо две столетия социално-икономически и културно-духовни възрожденски процеси. Повече от 450 паметника са издигнати в България, които бележат и съхраняват за паметта на поколенията признателността на българите. В изложбата е показана и част от колекцията акварелни рисунки на худ. Вячеслав Бабияк. Създадена в периода 1987-1988 г. и съхранявана в музея, тя представя паметниците от Освободителната война в Габровския край, както и образите на руските генерали, свързали бойните си подвизи със събитията в нашия регион.

***

Изложба „155 години Габрово град“ гостува в РИМ – Русе

155_god_Gabrovo_849x1200

От днес Регионален исторически музей – Габрово гостува на Регионален исторически музей – Русе с мобилната изложба „155 години Габрово град”.

Изложбата включва 30 тематични табла с информация, предоставена на три езика, за историята на града от 1860 до 2015 г. Към изложбата е издаден и триезичен каталог.

Изложбата „155 години Габрово град” е насочена не само към всички родолюбиви габровци, но и към любителите на историята и българското минало от други краища на страната.

Тя e резултат от реализиран проект по програма „Култура” на Община Габрово на Регионален исторически музей – Габрово в партньорство с Регионална библиотека „Априлов–Палаузов”, Държавен архив – Габрово и АЕК „Етър”.

***

Изложба Ателие за реставрация и консервация в РИМ – Габрово. Реставрирани и консервирани културни ценности

Plakat_849x1200

Изложбата „Ателие за реставрация и консервация в Регионален исторически музей – Габрово. Реставрирани и консервирани културни ценности” ще бъде отворена за посещения до края на месец януари 2016 г.

Заповядайте!

***

Откриване на изложба „155 години Габрово град“ в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ – гр. Стара Загора

При голям интерес от страна на местните медии на 30 ноември 2015 г. в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ – гр. Стара Загора бе открита изложба „155 години Габрово град“. Проектът е реализиран от РИМ – Габрово в партньорство с Държавен архив – Габрово, Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“ и Архитектурно етнографски комплекс „Етър“ и се финансира по програма „Култура“ на Община Габрово.

Изложбата ще гостува в гр. Стара Загора до средата на м. януари 2016 г.

100_2207_1024x768 100_2212_1024x768

100_2217_1024x768 100_2218_1024x768

IMG_7203_1024x575 100_2220_1024x768

***

Изложба „155 години Габрово град“ гостува в РБ „Захарий Княжески“ – гр. Стара Загора

izlojba_155_god-St_Zagora_849x1200

На 30 ноември 2015 г. от 13.00 часа, Регионален исторически музей – Габрово организира изложба „155 години Габрово град“ в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ (гр. Стара Загора, бул. Руски № 44). Проектът е реализиран в партньорство с Държавен архив – Габрово, Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“ и Архитектурно етнографски комплекс „Етър“ и се финансира по програма „Култура“ на Община Габрово.

На изложбата ще бъде представена и илюстрована хроника „155 години Габрово град“, за чието създаване са използвани материали от фондовете на Централен държавен архив – София, Регионален исторически музей – Габрово, Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“, отдел „Държавен архив“ – Габрово към Териториална дирекция „Архиви“ – Велико Търново, АЕК „Етър“, Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово, храм „Успение Богородично“ – Габрово и Габровски Соколски манастир „Успение Богородично“.

***

Изложба Ателие за реставрация и консервация в РИМ – Габрово. Реставрирани и консервирани културни ценности

Plakat_849x1200

На 18 ноември 2015 г. от 16:00 часа в сградата на Регионален исторически музей – Габрово ще бъде открита изложбата „Ателие за реставрация и консервация в Регионален исторически музей – Габрово. Реставрирани и консервирани културни ценности”. В нея ще бъдат представени 70 бр. културни ценности от различни исторически епохи, обект на работата на специалистите в ателието.

Ателието отваря врати през март 2015 г. От неговото откриване до днес са обработени над 170 бр. културни ценности от различни материали – керамика, метал, стъкло, мрамор, на стойност 9 800 лв.

Реставраторът Нина Турлакова, специалист вписан в регистъра на лицата които имат право да извършват дейности по консервация и реставрация към Министерството на културата, обучава помощник-реставратора Ивилина Методиева-Цанева, която да поеме нуждите на музея и района. За целта се оборудва и специално помещение, в което се извършват специфичните процеси на работа.

Надяваме се Ателието да се превърне в неразделна част от работата на музея и да запълни част от голямата нужда от реставратори в страната.

***

Изложба “Св. Петка през погледа на децата”

plakat_sv_petka_849x1200

На 05.11.2015 г. от 12.00 часа в сградата на Регионален исторически музей – Габрово на улица „Николаевска“ №10 ще бъдат обявени резултатите от конкурса за детска рисунка на икона „Св. Петка през погледа на децата“. Всички 59 творби на младите художници ще бъдат експонирани в изложба в залата на музея.

Изложените творби са дело на ученици от I до VII клас при ОУ „Ран Босилек“ – Габрово с ръководител Гриша Гатев. При изобразяването на иконите е използвана смесена техника – темперни бои, маслени пастели и цветни моливи.

Най-отличилите се творби ще получат награди, а всички останали – грамоти за участие. Конкурсните награди са разпределени в три възрастови категории – седем, девет и десет години. Предвидена е и специална награда в категория „Графика“.

Изложбата ще бъде отворена за безплатни посещения до 21.11.2015 г.

***

Откриване на изложба „155 години Габрово град“ в Националния политехнически музей – София

DSC02412_1024x768

На 14 октомври 2015 г. в Националния политехнически музей – гр. София беше открита изложба „155 години Габрово град“, създадена от Регионален исторически музей – Габрово в партньорство с Държавен архив – Габрово, Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“ и АЕК „Етър“ по програма „Култура“ на Община Габрово. Изложбата беше представена от директорът на РИМ – Габрово – Красимира Чолакова в присъствието на д-р Екатерина Цекова, директор на НПТМ и г-н Стефан Ганев от отдел „Култура“ в Община Габрово. Сред публиката имаше многобройни представители на габровската дружба в столицата, а всички посетители получиха като подарък илюстрована хроника „155 години Габрово град“, реализирана по същия проект. Изложбата беше посетена и от министъра на образованието и науката проф. Тодор Танев.

DSC02407_1024x768 DSC02413_1024x768

DSC02421_1024x768 DSC02423_1024x768

DSC02424_1024x768 DSC02429_1024x768

DSC02431_1024x768 DSC02433_1024x768

***

Изложба „155 години Габрово град“ гостува в Национален политехнически музей

NPM_155_god_Gabrovo_849x1200

На 14 октомври 2015 г. от 16.00 часа, Регионален исторически музей – Габрово в партньорство с Държавен архив – Габрово, Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“ и АЕК „Етър“ организират изложба „155 години Габрово град“ в Национален политехнически музей (гр. София, ул. „Опълченска“ № 66). Проектът се финансира по програма „Култура“ на Община Габрово.

На изложбата ще бъде представена и илюстрована хроника „155 години Габрово град“, за чието създаване са използвани материали от фондовете на Централен държавен архив – София, Регионален исторически музей – Габрово, Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“, отдел „Държавен архив“ – Габрово към Териториална дирекция „Архиви“ – Велико Търново, АЕК „Етър“, Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово, храм „Успение Богородично“ – Габрово, Габровски Соколски манастир „Успение Богородично“.

***

ИЗЛОЖБА “155 ГОДИНИ ГАБРОВО ГРАД”

На 10.09.2015 г. в Народна Регионална библиотека „П.Р. Славейков“ – Велико Търново, се откри изложба „155 години Габрово град“, която е създадена от РИМ-Габрово в партньорство с Държавен архив – Габрово, Регионална библиотека „Априлов-Палаузов” и АЕК „Етър”, финансиран по програма „Култура“ на Община Габрово.

На откриването присъстваха директорът на РИМ – Габрово – Красимира Чолакова и директорът на РБ „Априлов – Палаузов“ – Габрово Савина Цонева. За успешно реализирания проект разказа проф. Петко Петков от ВТУ Св. св. Кирил и Методий, а официално бе открита от Стефан Ганев – отдел „Култура“ в Община Габрово.

IMG_3012_1024x575     IMG_3016_1024x575

IMG_3020_1024x575     IMG_3030_1024x575

IMG_3035_1024x575     IMG_3049_1024x575

IMG_3059_1024x575     IMG_3067_1024x575

***

Изложба “ГРАФИКИ ЗА ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА И ШИПЧЕНСКАТА ЕПОПЕЯ”

plakat_grafiki_849x1200

По повод 138-та годишнина от Освобождението на Габрово и героичната Шипченска епопея Регионален исторически музей – Габрово организира изложба „Графики за освободителната война и шипченската епопея“.

Изложбата е един своеобразен вариант за интерпретиране темата за измеренията на паметта за Освобождението. Чрез изображения, съхранени в графики, акварелни рисунки, пощенски картички, книги са илюстрирани събития и хора с принос за високата цена на победата. Изложбата представя подбрани графични изображения на руски, испански и френски автори-графици, отпечатани върху различни по вид носители на информация. В изложбата са включени и оригинални културни ценности от богатата музейна колекция, които носят духа на военните месеци, илюстрират съхранените свидетелства за най-голямото събитие в българското 19-то столетие Руско-турската война от 1877-1878 г. Над 45 са представените културни ценности и графични материали. По време на войната габровци оказват всемерна военна, разузнавателна, икономическа и медицинска помощ – формират се не само дружини на Българското опълчение, но и доброволчески милиционни отряди и чети, устройват се болници, осигуряват се вода, храна, боеприпаси, разузнавачи, поправят се пътища. Сюжети за графичното пресъздаване както на суровото й ежедневие, така и на патетиката на нейния героизъм са важни моменти от развоя на войната в Габровския регион.

Можете да посетите изложбата от 19.08. до 12.09.2015 г. в сградата на РИМ – Габрово на ул. „Николаевска“ №10.

***

Изложба „100 години българско участие в Първа световна война“

100_godini_679x960

Тази година се навършват 100 години от включването на България в Първата световна война. По този повод Регионален исторически музей – Габрово и Регионален исторически музей – Ловеч представят съвместно изложба, посветена на годишнината.

Българската държава се присъединява към Централните сили по време на войната с много надежда за сбъдване на националния идеал. За съжаление България не постига целите си. Въпреки това българската армия достига върхово ниво на военното изкуство в периода на Първата световна война, която е най-голямото усилие на нацията в стремежа за обединение на всички български територии.

Изложбата може да бъде разделена условно на две части. Първата – в 10 табла, тематично е показана историята и бойния път на 34 пехотен Троянски полк по време на Първата световна война (1915-1918 г.), а втората представя културни ценности от фонда на РИМ – Габрово, свързани с участието на габровци в Европейската война, както е наречена тогава от съвременниците.

Изложбата ще остане отворена за посетители до края на месец септември.

***

ИЗЛОЖБА “СЪХРАНЕНИ РЕЛИКВИ ЗА ГАБРОВО”
155 ГОДИНИ ГАБРОВО ГРАД

155_godini_423x600

По повод 155-годишнината от обявяването на Габрово за град и празника на града, Община Габрово, Регионален исторически музей – Габрово, Регионална библиотека „Априлов-Палаузов”, АЕК „Етър”, музей „Дом на хумора и сатирата”, ХГ „Христо Цокев”, Държавен архив – Габрово и Габровско архиерейско наместничество – църква „Успение Богородично” организират изложба „Съхранени реликви за Габрово”. В нея са представени знакови културни ценности, съхранили паметта за събития, личности, процеси в историческото развитие на селището. За пръв път заедно се експонират най-стария ръкопис от ХІV в., Габровският препис на „История во кратце о болгарском народе славенском“ на габровеца йеросхимонах Спиридон и първият печат на града след Освобождението, които се съхраняват в РИМ-Габрово; уникалният „Кодекс на село Габрово” с автор големия български книжовник Неофит Рилски от фонда на РБ „Априлов- Палаузов”; международните награди на музей „ДХС”; производи на прочутите габровски ножари и донеслия икономически възход на Габрово гайтан от фонда на АЕК „Етър”; емблематичния образ на града, запечатан в картините от ХГ „Христо Цокев”; първата протоколна книга на Габровския градски общински съвет, предоставена от Държавен архив – Габрово. В изложбата участва и Габровско архиерейско наместничество – църква „Успение Богородично” с реликвата Приписка за обявяване на Габрово за град в старопечатен “Пролог за юни- август” от 1764 г. Експонираните реликви пазят спомена за хората, създали облика на Габрово през вековете – книжовници и занаятчии, кметове, дарители и индустриалци – и представят плодовете на техния творчески живот.

Изложбата може да бъде посетена от габровци и гостите на града през месец май.

***

Изложба „Съхранени реликви за Габрово” в БАН – София

На 2 април в сградата на БАН – София беше открита изложбата „Съхранени реликви за Габрово”, организирана от Община Габрово и местните културни институти по повод 155-годишнината от обявяването на Габрово за град. Откриването протече на високо представително ниво и при голям интерес от страна на присъстващите. Приветствени слова произнесоха г-жа Таня Христова, кмет на Община Габрово, г-жа Цецка Цачева, председател на 43-то Народно събрание, а от страна на домакините – заместник-председателят на БАН чл.-кор. проф. дфн Николай Милошев. Изложбата беше представена от директорът на РИМ-Габрово Красимира Чолакова. Сред първите посетители на събитието бяха и Томислав Дончев, заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика, заместник-министърът на образованието и науката Николай Денков, г-н Такаши Коидзуми, извънреден и пълномощен посланик на Япония в Република България, народни представители. Изложбата събра и много габровци от габровската дружба в София, наследници на видни индустриални фамилии от града.

u0-neu-d4_1024x768     u0-neu-d3_1024x768

DSC02997_1024x576     DSC03001_1024x576

***

Plakat-sTU_419x600

По повод 155-годишнината от обявяването на Габрово за град, Община Габрово и местните културни институти, които съхраняват културно-историческото наследство на региона, организират изложба „Съхранени реликви за Габрово” в БАН-София. В нея са представени знакови културни ценности, съхранили паметта за събития, личности, процеси в историческото развитие на селището. За пръв път извън Габрово се експонират най-стария ръкопис от ХІV в., Габровският препис на „История во кратце о болгарском народе славенском“ на габровеца йеросхимонах Спиридон и първите печати на града преди и след Освобождението, които се съхраняват в РИМ-Габрово; уникалният „Кодекс на село Габрово” с автор големия български книжовник Неофит Рилски от фонда на РБ „Априлов-Палаузов”; първият печат на първото новобългарско училище – Габровското, от фонда на НМО; международните награди на музей „ДХС”; донеслия икономически възход на Габрово гайтанджийски чарк и красивата женска носия от фонда на АЕК „Етър”; емблематичния образ на града, запечатан в картините от ХГ „Христо Цокев”. В изложбата участва и ТУ-Габрово с някои от най-големите си изобретения. Експонираните реликви пазят спомена за хората, създали облика на Габрово през вековете – книжовници и занаятчии, кметове, дарители и индустриалци – и представят плодовете на техния творчески живот.

***

3-ти март и изложба “Реликви от Руско-турската освободителна война”

При извънреден интерес премина националния празник на България – 3-ти март в РИМ-Габрово. Над 600 души посетиха изложбата „Реликви от Руско-турската освободителна война” и разгледаха безплатно постоянната експозиция на музея. Повечето бяха гости на града, но имаше и потомци на опълченци от Габровския край.

DSC02720_1024x576-1024x576 DSC02723_1024x576-1024x576

***

3ti_Mart_420x600

По случай 3-ти март – Националния празник на Република България, Регионален исторически музей – Габрово и МОЛ – Габрово откриха изложба “Габрово и освобождението”.

DSC02645_800x450  DSC02661_800x450

***

plakat_421x600

Изложбата „Реликви от Руско-турската освободителна война“ е посветена на паметта за най-голямото събитие в българското 19-то столетие. В Регионален исторически музей – Габрово се съхранява значителен масив културни ценности, белязали Освободителната война (1877-1878 г.) и габровското участие в нея. Габрово е един от основните центрове, където се организират важни моменти от настъплението на руската армия и частите на Българското опълчение. Военната, разузнавателна, икономическа и медицинска помощ на габровци е емблематичен пример в летописа на българския принос във войната. Габрово е градът непосредствено свързан с действията на Предния отряд на ген. Гурко, със защитата на стратегически важния за развоя на войната Шипченски проход, със зимното преминаване на Балкана и превземането на укрепения Шейновски лагер. Габровци вписват свои страници в боевете при Нова и Стара Загора, където е бойното кръщение на Самарското знаме – светиня, конните опълченци участват във финалните моменти от действията на руската армия в направлението Котел – Сливен.

Паметта за габровския принос в най-крупното събитие от преди 137 години е илюстрирана чрез различни свидетелства. В изложбата са експонирани общо 36 броя оригинални културни ценности – лични вещи и наградни отличия, предмети, белязани от събитията, които са реализирани на един от важните за изхода на войната фронтове – Шипченския. Потомци на опълченците са основните дарители на скъпи реликви, които са предоставени за обществено достояние и ще продължават да бъдат част от процеса за запазване паметта за подвига на своите предци.

***

плакат Бочаров

В годината на 155-тия юбилей от обявяването на Габрово за град (1860 г.) изложбата „Георги Бочаров – занаятчията, четникът, кметът“ представя дейността и приносите на един от габровските строители на следосвобожденска България. В нея са включени  общо 66 броя културни ценности от отделите „История на българските земи през ХV – ХIХ век“, „Нова и най-нова история“, „Етнография“. РИМ – Габрово съхранява не малка колекция от документи, снимки, наградни отличия, лични и семейни вещи, които са илюстрация на живота му като  ученик в Габровското училище и обучението по бояджийство в Чехия, на дейността му като занаятчия, поборник и опълченец, съпруг и баща, политически и обществен деец,  кмет на Габрово. Архивният фонд на Г. Бочаров е разкрит през пролетта на 1966 г. от Цоньо Петров (тогавашен директор на Историческия музей) в мазето на къщата, където живее фамилия Бочарови. Документите обхващат периода 1869 – 1903 г. Първата публикация на подбор от 27 документа е направена през 1972 г. В изложбата е представен интериор, който пресъздава епохата, в която той живее. Част от културните ценности в него са принадлежали на семейство Бочарови – стенен часовник, графичен портрет. Георги Бочаров е роден в Габрово около 1855 г. в семейството на свещеник Димитър Йовчев Бочаров. След Габровското училище от 1873 г. до лятото на 1875 г.  Бочаров е  в Прага, за да специализира бояджийство. Заедно с Христо К. Конкилев, с когото през есента на 1875 г. сключват  съдружие, работи като майстор-бояджия. В месеците по подготовката на Априлското въстание в Габровския край чрез Бочаров габровци осъществяват през м. февруари 1876 г. връзка с българските  революционни дейци в Румъния за получаването на указания за действие.Като член на щаба на Габровската чета е  определен за неин писар. Участието му във въстанието се свързва  със събитията в с. Батошево (4-6 май) и действията на отделението, което  командва.  След последните събития в Балкана с помощта на близки и приятели намира убежище в Румъния. От май 1877 г. е на кавалерийска служба към щаба на Българското опълчение, а на 8 август с. г. е зачислен под № 5 в конната сотня, в която служи до 10 юли 1878 г. Участва в сраженията на 17-19 юли при Ст. Загора, на 9-13 август на Шипка и на 27-28 декември при Шейново. След Освобождението заема административни длъжности в Севлиево, Елена, Тетевен, Карлово, Нова Загора и Враца като околийски началник. Два мандата е издигнат за кмет на Габрово – от януари до март 1899 г. и от юни с. г. до октомври 1902 г. Периодът на Бочаровото управление е наситен с инициативи за благоустрояването на града, с организацията на  събития от национално значение. Бочаров предприема мерки за чистотата на габровските улици, на изворните и речните води, за поддържане хигиената  на дворовете и къщите. Важен момент от управлението му са тържествата по повод 25-годишнината от боевете на Шипка, на които Габрово е един от домакините по организацията им.

Бочаров умира на 15 януари 1903 г., но оставя в наследство не само своите  деца, постигнатото при неговото кметуване, но и богат архив.

***

10421281_398387130342566_5686589921719704921_n

***

ИЗЛОЖБА “ЙОРДАН ЙОВКОВ”

РИМ – Габрово представя гостуваща изложба на РИМ – Добрич, посветена на живота и творчеството на големия български писател Йордан Йовков (1880-1937), класик на късия разказ. 21 табла проследяват в снимки и текст етапите на изграждането му като личност и творец. Показано е как драматичните събития от националната история намират отражение в творбите на Йовков. Особено интересни са фактите около участието му в Балканските и Първата световна война, кариерата му на учител, малкоизвестното поетично творчество. Проследено е възникването и излизането на основните му творби – сборници разкази, романи, повести, драми и комедии. Илюстрирани са главните му произведения с реални топоси, събития и личности, които са вмъкнати в тях или стават прототипи на някои от неговите най-известни герои и места. Мобилната изложба е осъществена от екип на РИМ – Добрич в състав: д-р Кремена Митева, Маринела Паскалева, инж. Йорданка Славова, Илия Вълчев. РБ „Априлов-Палаузов“ – Габрово любезно предостави някои от най-популярните печатни издания на творбите на Йовков за целите на изложбата.

plakat-jovkov_849x1200

***

Откриване на изложба “80 години паметник на свободата на връх Шипка”

Официалното откриване на съвместната изложба (НАЦИОНАЛЕН ПАРК-МУЗЕЙ “ШИПКА-БУЗЛУДЖА”, РИМ-ГАБРОВО, ДЪРЖАВЕН АРХИВ-ГАБРОВО, РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА “АПРИЛОВ – ПАЛАУЗОВ” – ГАБРОВО) “80 години паметник на свободата на връх Шипка”, 21.08.2014 г.

DSC01499_1024x576     DSC01506_1024x576-1024x576

DSC01512_1024x576     DSC01516_1024x576-1024x576

***

Изложба “80 години паметник на свободата на връх Шипка”

plakat_shipka_424x600

Изложбата “80 години паметник на свободата на връх Шипка” ще може да бъде посещавана от малки и големи граждани от 14.08 – 26.08.

***

Изложба „ПЕНЧО СЕМОВ – БЛАГОДЕТЕЛЯТ”

Untitled-1-2_679x960

На 8 октомври 2013 г. се навършиха 140 години от рождението на българския индустриалец и дарител Пенчо Иванов Семов (1873 – 1945 г.). По този повод в РИМ-Габрово бе експонирана изложба „Пенчо Семов – Благодетелят”. Организатори на събитието бяха: Регионален исторически музей – Габрово и Държавен архив – Габрово.

В трите взаимосвързани части на експозицията: Жизнен път, Модерният предприемач и Благодетелят със средствата на музейното експониране Пенчо Семов е показан като един от създателите на индустриалната столица на България. Построил свои фабрики из цялата страна, той предпочита пред всички селища Габрово. Твърде щедър в благотворителната си дейност, полага всички усилия Габрово да стане един модерен във всяко отношение град. Безспорен е организационният му гений. Той ръководи 28 индустриални фабрики, търговски, застрахователни дружества и банки.

Творил през всички дни на своя живот, подчинил огромни средства под свое ръководство – 1 082 582 000 лева – сума на крайните активи по баланси на акционерните дружества – Пенчо Семов не е роб на капитала, за него богатството не е самоцел. Парите за него са средство, чрез което може да бъде полезен на държавата и обществото и е направил дарения на стойност над 55 млн. лева. За социално-благотворителната си дейност през 1936 г. Пенчо Семов е наречен в централния печат „Българският Рокфелер”. Професор Дмитрие Антич от Белградския университет го определя като най-социалния индустриалец на Балканите.

Началото на изложбата беше поставен текст, в който Пенчо Семов сам дава оценка на своя живот: „Аз се родих беден и цял живот творих, борих се и победих. Моето дело е налице. Аз бях социален, без да бях социалист. Богат съм, без да съм егоист. Работих вдъхновено, без да бях поет”.

В първата част на експозицията бяха показани отделни моменти от личния живот на Семов и неговото семейство чрез: снимки и родословие, принадлежащи на фамилиите Семови, Патеви и Кедеви. Експонираните родови снимки ни запознаха с майка му Бона Семова ( 1843 – 1924 г.), втората му съпруга Радка Патева (1884 – 1958 г.), осиновения им син Пенчо Пенчев Семов (1924 – 1999 г.), роднини и приятели. Централно място беше отделено на портрета на Пенчо Семов от Добри Добрев и единствената лична вещ на габровския индустриалец, запазена до днес – неговия бастун.

Втората част на експозицията проследяваше дейността на Семов като модерен предприемач. Показани бяха снимки от албум, притежание на фамилия Семови, и акции. Представен бе и пълен списък на 28-те акционерни дружества с дялово участие на Пенчо Семов и диаграма с информация за растежа на активите в резултат на вложените от него капитали. Посетителят можеше да прочете прощалното писмо на Семов до работниците му от фабрика „Принц Кирил” – Габрово.

Основният акцент на експозицията бе в третата част – Благодетелят. Тук водещо място е отделено на завещанията от 1928 г. и 1943 г. и създадената фондация „Пенчо Иванов Семов”, която работи по уреждане на старопиталище, две средни училища – пансиони за момичета и момчета с по 100 ученика, болница с най-модерно оборудване и фабрика за издръжка на родното му село Цвятковци (Габровска област). Проследени бяха и аспекти на неговата впечатляваща социално-благотворителна дейност чрез фотоси на: имоти на фондацията – парка, старопиталището и пансиона за момичета; на закупената с негови пари сграда на ЖБД „Майчина грижа” – Габрово; на построените с дарени средства стопанско училище „х. Радка Семова” – Габрово и начално училище „Иван Семов” – с.Цвятковци.

Експозицията „Пенчо Семов – Благодетелят” представи оригинални грамоти, ордени и медали, с които е отличен Пенчо Семов, за народополезната му дейност приживе и признанието му посмъртно за почетен гражданин на Габрово през 2008 г. Умело бяха съчетани снимки, документи, вещи с произведения на изкуството, като портретите в цял ръст на Пенчо Семов и х. Радка Семова, маслени бои, рисувани от българския художник Добри Добрев – преподавател в Художествената академия в София. В изложбата за пръв път бяха показани нови, непубликувани и неизвестни досега снимки от оригинален албум на племенницата на Пенчо Семов.

***

Изложба “Култ и обред през вековете”

Plakat-Kult-i-obredi

Култ е название за съвкупността от твърдо установените форми на общуване с Божественото. Произлиза от глагола colere, „грижа се (за посевите), култивирам“. В този ред обредът е определеното условно, действие, съставящо култовите практики. Връзката на човека със свръхестественото задължително минава през обредни действия, които на една по-висша степен на развитие съставят организиран култ.

Във времената на религиозно езичество вярванията са свързани с различни култове. Археологическите свидетелства за ритуално-обредни практики в Габровския край разкриват техните наченки още в епохата на средния палеолит – култът към предците и към мъртвите. В ранно – и късножелязната епоха се развива култът към природните феномени и висшите същества – Великата Богиня майка и синът й – богът Слънце. Появяват се специално изградени светилища, където специално жреческо съсловие извършва култа. Ритуално убивани предмети, които се депонират в земята, и придружават мъртвите в задгробния живот съставят прочутите тракийски съкровища. В проучените досега светилища се наблюдава приемственост на обредите от ранножелязната епоха до ІV в.

С налагането на християнството настъпват важни изменения в култовите обекти, обреди и практики. Тракийската липса на монументална архитектура се заменя в късната античност с големите християнски храмове, заети от римската гражданска архитектура. Основните събития в християнството са отразени в литургичния ритуал и са представени в живописната украса на храма. Художественото пространство и време на ортодоксалното изкуство се явяват средство за достигане на литургическо богообщение. Като установени от църквата, християнските обреди се отличават от простонародното еклектично суеверие. В църквата обредът е външната страна на тайнството, което съобщава на вярващите Божията благодат. За тази цел християнството развива много подробна система от действия, извършвани от специално обособена в обществото и твърдо йерархизирана група свещенослужители, които обличат специфични одежи, ползват определени култови предмети (църковна утвар) и канонично определени богослужебни книги. По време на Втората българска държава културната политика на българските царе и Търновската патриаршия превърнала местни култове в общоправославни, а столицата – в средище на святост. Така в Габровския край бил пренесен култът към най-популярната до ден днешен българска светица – Св. Преподобна Петка Търновска. Средновековните храмове твърдо спазват приемственост с античните църкви, около и в тях се погребват мъртвите, за да се привлече божията благодат и милост. Тази практика остава в сила чак до Освобождението. Системата от обреди, характеризиращи културата на традиционния колектив, има свой ритъм в социалното време, който кореспондира с емпиричното време на бита. Централно звено на локалната обредност е патриархалния дом. Социалната дейност на индивида и на съставящите обществото групи непрекъснато се ритуализира. Най-важните за него обреди са инициационните – кръщене, годеж, сватба, погребение. Традиционният календар пренася през времето приемствеността между езическата древност и християнството в религиозния им синкретизъм, който формира белезите на т.нар. народно християнство. Специфични народни светилища, където се синкретизират християнски и езически практики са оброчищата (църковища). В тях се правят жертвоприношения за семейството или селото като знак на благодарност към Бога или личния светец-покровител. Българското градско общество не скъсва напълно връзката си с традиционната култура отпреди Освобождението. Засилва се ролята на Православната църква като организатор и морален стожер на социума.

След 1944 г. ритуалната система, свързана с организирането и поддържането на реда в традиционния колектив, претърпява най-сериозни преобразувания. Поради обвързаността на традиционната обредност с религията, комунистическата идеология се насочва към отхвърлянето на религиозните елементи, свързани с християнските ценности от празничната система. Държавната политика се опитва да подмени изцяло ритуално-обредната система, в качеството й на основен стожер на културата на традиционната общност, с нова такава, „социалистическа” по дух, където се залага на светския, празничен характер. Въведени са граждански ритуали, традиционите празници получават нови имена и най-често стават трудови – дни на различните професии, както и нови семейни празници. Днес само най-популярните елементи на традиционната обредност са оцелели под формата на светски празнични обичаи, без да се съзнава истинския им смисъл. Възраждането на влиянието на православната църква в обществения живот възвръща все повече хора към участие в християнската обредност.

***

Изложба „130 ГОДИНИ ИСТОРИЯ“

130-e1369140903330

На 9 май 2013 г. в Регионален исторически музей – Габрово беше открита изложба „130 години история”, посветена на 130 години история на музейното дело в Габрово. Официални гости на тържеството бяха Николай Сираков – Председател на общинския съвет, който поздрави екипа на музея с кратко слово и Неделчо Търкаланов – Заместник областен управител.

Програмата започна с произведения на пиано – Моцарт и Любомир Пипков, изпълнени от Петър Чернокожев – ученик на Елена Назърова – директор на НЧ „Априлов – Палаузов 1861”.

Директорът на музея – Красимира Чолакова връчи свидетелства за принос на музейни работници и като на всеки юбилей официално бе разрязана торта „130 години музейно дело” от Красимира Чолакова и Николай Сираков.

Екипът, реализирал изложбата – Добромир Търновски и Ивилина Методиева-Цанева също беше представен.

Изложбата „130 години история” е само по себе си история за историята. Чрез оригинални снимки и документи е проследено развитието на музейното дело в Габровско от първият музей – този при Априловската гимназия през дейността на Историографическо дружество „Габрово” и последващите институции. Показани са препятствията, през които преминава събирането на габровската история. Жалони в тези процеси са създаването на Габровски народен музей като държавен през 1949 г. и прерастването му в Окръжен исторически музей през 1960 г. Габровският музей е създател на редица други културни институти, които днес заемат осезаемо място в културния живот на града ни, а и в национален мащаб. През 1962 г. е създадена Художествена галерия като отдел към Окръжен исторически музей в т.нар. Карагьозова къща. През 1964 г. са създадени Етнографски парк-музей на българските занаяти при с. Етър и Архитектурно-исторически резерват „Боженци”. По повод 100 години от откриването на Държавната мъжка гимназия, отдел „Образование” към ОИМ открива постоянна изложба „Просветно дело в Габрово” в ПГ „В.Е. Априлов”, което поставя основите на по-късния Народен музей на образованието. Окрупняването на културните институти води до образуването през 1982 г. на Дирекция „КИН”, която организира и ръководи културните институти в Габровски окръг. Особено осезаема е ролята на Габровския музей в археологическите проучвания на района, които дават единствените сведения за античното и средновековно минало на тези земи. През дългата си история музеят сменя много пъти името си: Музей при Априловската гимназия, Музей при Историографическо дружество „Габрово”, Габровски градски народен музей, Окръжен исторически музей, Исторически музей – Габрово, Регионален исторически музей – Габрово, но винаги е бил институцията, която събира, съхранява и популяризира габровската история, Музеят на Габрово и габровци. Много са имената на хората, свързали житейската си съдба с музея и дали своя принос за развитието му: Райчо Каролев, д-р Петър Цончев, пръв председател на основаното през 1920 г. Историографическо дружество „Габрово”; Еким Андрейчин, пръв уредник на музея при Историографическо дружество „Габрово”, Илия Габровски, уредник на музея при Историографическо дружество „Габрово”, Зора Табакова, уредник на музея при Историографическо дружество „Габрово”, Ганка Рибарева, пръв уредник на Габровски градски народен музей, доц. Д-р Цоньо Петров, пръв директор на Окръжен исторически музей; дългогодишните уредници при Исторически музей – Габрово – Мария-Тоска Стефанова, Кина Койчева, Димо Тодоров, Диана Станева, Лиляна Нанева, Вела Лазарова и много други. Изложба е посветена и на тяхното дело, защото историята се прави от хората и се помни от хората.

***

ПЪРВОМАРТЕНСКИТЕ БЪЛГАРСКИ ОБИЧАИ

мартеници

Първомартенските български обичаи са свързани с изпращането на зимата и посрещането на пролетта. В народните представи настъпването на пролетта идва с пристигането на Баба Марта, нейният знак е мартеницата – символ на пробуждането на хората и природата за нов живот. Регионален исторически музей – Габрово открива за първи път изложба на мартеници, изработени по автентични образци. Нашата цел е да се демонстрира разнообразието в изработката на мартеници в различните етнографски области, да се илюстрира старата традиция на правенето им, да се разкрият техниките и материалите, които са се използвали в миналото. В изложбата са представени 318 броя мартеници, от които 66 броя са изработени по автентични образци, събрани при теренни проучвания на Лозинка Йорданова и Любомир Миков. В изложбата могат да се видят копия на образци от Габрово, Велико Търново, Плевен, Монтана, Враца, Силистра, Варна, Бургас, София, Омуртаг, Кърджали. Характерното за тях е, че в Габровско мартениците са изключително от бял и червен вълнен конец и рядко с използване на зелен; в Монтана освен различните нюанси на червения цвят използват синьо и бяло за момчета и цикламено и оранжево за момичета; във Врачанско има отделни мартеници за момичета и за момчета; в Бургаско използват много пресукани конци; в Софийско предпочитат мартениците за ръка, а кърджалийските момински мартеници са за коса и украса на пазвата, като комбинират синьо и цикламено или цикламено и зелено. Освен тях са представени и оригинални мартеници, изработени от нетрадиционни материали, като лозови пръчки, царевична шума, дървени лъжици, вилици и царевичен кочан. В изложбата участват и културни ценности от РИМ – Габрово, използвани за цялостното композиране на експозицията.

***