По повод 145 години от Априлското въстание, Регионален исторически музей – Габрово участва в изложбата „С духа на Ботевци“. Тя ще бъде открита днес, 14 май 2021 г. в 20 часа в РИМ – Плевен, като част от събитието Нощ в музея. Ще е достъпна за посещения до 25 юни тази година. Целта, която си поставят кураторите на изложбата, е да съберат на едно място всички запазени исторически свидетелства за Ботевите юнаци. С оригинални експонати – снимки, документи и оръжия участват 15 музея – Национален исторически музей – София, Регионалните музеи в Габрово, В. Търново, Враца, Ловеч, Плевен, Русе, Търговище и Шумен, Специализираните музеи в Троян и Трявна и Историческите музеи в Дряново, Исперих, Оряхово и Свищов. Пътуваща постерна изложба на Национален музей „Христо Ботев“ – Калофер за живота и делото на войводата – национален герой, ще съпътства събитието.
С изложбата и каталога към нея се отдава почит към паметта на младите мъже, които през май и юни на 1876 г. с оръжие в ръка поемат по пътя към Голгота – да загинат, но да събудят народа! Да възвестят на Европа, че българите не искат да живеят под робство и вече са избрали своя път – Свобода на всяка цена, дори и чрез саможертва!
РИМ – Габрово предоставя единадесет културни ценности, от които девет са от личния архив на Димитър Тодоров – един от оцелелите участници в четата, свидетел на гибелта на Христо Ботев и затворил очите на Никола Войновски – габровецът, военен ръководител на въстаниците.
Димитър Тодоров Донков (Димѝтро̀то), 1890 г.
Димитър Тодоров Донков (Димѝтро̀то) е роден на 19 февруари 1855 г. в с. Новата махала (дн. квартал на Габрово) и още като юноша емигрира в Румъния. С Ботев се запознава през 1873 г. и се приобщава към святото дело за Освобождаването на майка България. В началото на май 1876 г. Димитър Тодоров е в Крайова, за да се включи в подготовката на четата. На 17 май се качва на парахода „Радецки“ от пристанището Бекет. Натоварен е със задачата да отговаря за реда и дисциплината на парахода. Участва във всички сражения и след разгрома на четата се присъединява към групата на Войновски. От 15 души в първите дни на юни, към средата на месеца от групата остават само трима – единият от тях е Димѝтро̀то. Заловен е при с. Бели Осъм, Троянско, заедно с Никола Обретенов и Сава Пенев. Съдени са от Търновския съд и получават присъда – смърт чрез обесване. По-късно тя е заменена с доживотен затвор от Русенския извънреден съд. Една година лежи в Цариградския затвор, а след това е преместен в крепостта Сан Жан Д`Акр на полуостров Акия (Сирия). По силата на Санстефанския мирен договор, на 21 март 1878 г. е освободен заедно с други затворници – революционери.
След Освобождението живее в Габрово и София. Участва в Сръбско-българската война, а през Балканска война е представител на Червен кръст в Одрин. Член е на опълченското дружество „Шипка“ и негов председател за кратко време. На 10 май 1940 г. Габровският общински съвет го провъзгласен за Почетен гражданин на града, във връзка с неговата 85-годишнина и като единствен жив през тази година Ботев четник.
Умира на 25 септември 1940 г. в София.
Димитър Тодоров, 1935 г.
Заглавната страница на „СПОМЕНИ“, 1935 г. с автограф на съставителя
Животът на Димѝтро̀то е представен основно чрез снимки – портретни, семейни и общи. На тях той се „увековечава“ със своите най-близки съратници: Кирил Ботев, Никола Обретенов и Христо Тинков. Документалното свидетелство за участието му в четата е Акт на Габровското околийско управление от 1 май 1901 г., който съдържа имената на живите въстаници от 1876 г. и от Ботевата чета, където е посочено единствено неговото име като Ботев четник. РИМ – Габрово притежава книгата „Спомени на Димитър Тодоров Димитрото – четник от Христо Ботевата чета“ – второ издание (1940), с автограф на съставителя Георги Караиванов, която също е предоставена за изложбата.
С още две фотографии се допълва списъкът на гостуващите културни ценности: пощенска картичка с мотото „Заклятието на Българските поборници Хр. Ботев, Н. Славков и Н. Драсов“ и снимка на двама живи четници от Ботевата чета – дядо Цанко Комитата (вероятно Цоньо Данчев) и Кирил Ботев.
След Освобождението много историци изследват състава на Ботевата чета и днес се знае, че от Габрово и Габровско те са девет на брой:
– Антон Андреев (Габровчето) – от к. Колишовци;
– Димитър Колев;
– Димитър Тодоров – от к. Новата махла;
– Нено Иванов Стоянов – от к. Златевци;
– Никола Иванов Бучакчи – от Габрово;
– Никола Дончев Войновски – габровец, роден гр. Браила, Румъния;
– Стефан Попдимитров – от Габрово;
– Христо Иванов Стоянов – от с. Боженци;
– Цоньо Данчев;
За повечето от тях сведенията са оскъдни, но трябва да си припомняме безсмъртните им имена в дните на признателност към всички участници в Априлското въстание. Поклон за саможертвата им преди 145 години!
Автор: Катя Гечева – главен уредник в РИМ – Габрово