Първите паметници на поборниците от Априлското въстание са издигнати в Габрово през 60-те години на ХХ в.
За периода след Освобождението на България от османско владичество до 40-те години на 20 в. са построени паметници на признателност към загиналите в Априлското въстание от Първи революционен окръг в редица селища и местности, където се водят кръвопролитни боеве. На мястото в Търново, където турците обесват през 1876 г. въстаниците, е издигнат паметник през 1883 г. по проект на италианския архитект Джовани Мусути. През 1894 г. на централния площад в Севлиево е открит паметник, посветен на загиналите за свободата на България въстаници и опълченци, по-известен като Паметника на свободата. Паметници, макар и скромни, са издигнати по местата, където са станали основите сражения в Севлиевско с участието на четата на Цанко Дюстабанов. Такъв е паметникът на м. Рани бунар под вр. Марагидик при мястото, където четата води последен бой. Той е построен през 1934 г. по инициатива на Габровското дружество на запасните офицери.
Паметникът на Цанко Дюстабанов – войвода на Габровската четата по време на Априлското въстание, издигнат през 1966 г. в малък парк между р. Янтра и едноименната улица.
Едва през 1966 г. в Габрово е издигнат паметник на Цанко Дюстабанов – войвода на четата по време на Априлското въстание. През 1971 г. е поставен паметник на Тотьо Иванов Хаджидосев – помощник-войвода. Останалите поборници и участници във въстанието са почетени със скулптурните композиции “Априлци” и “Раненият въстаник”, поставени след 1969 г. на новия „Мост на Възраждането“, успореден на стария Баев мост.
Паметникът на Тотьо Иванов Хаджидосев – помощник-войвода в четата на Цанко Дюстабанов по време на Априлското въстание.
Скулптурна композиция „Априлци“ на „Моста на Възраждането“, построен 1962-1963 г. успоредно на стария Баев мост.
Автор на материала – Иван Постомпиров – гл. уредник в РИМ – Габрово