Днес ще ви разкажем за пътешествието на един куфар. Това е куфарът, който някои вече познават от съобщението ни в социалните мрежи. Той беше оставен преди месец пред Дечковата къща, може би с идеята да го приберем и пазим. След като го дезинфекцирахме, се заехме да го разпитаме за неговата история. Вижте какво ни разказа:
Фирмата производител на куфара е „Стаменовъ“ – фирма за кожени изделия, куфари, чанти и др., с адрес – София, ул. „Леге“ 20 а. Открихме двама производителя на кожени изделия с такова име. Единият е Серафим Стаменов, чието име е споменато в Алманах на Царство България, издаден 1917 г., стр. 229. Другото име е Т. Стаменов (T. Stamenov – Leather Goods, Sofia), върху щампа на военна чанта за карти на български артилерийски офицер от Втората световна война. Може да се обобщи, че куфарът е произведен началото на XХ век и е използван в следващите години.
Интересно съвпадение е, че в началото на 30-те години на ХХ век габровската фирма „Рачев и Радев“ откриват собствен магазин на ул. „Леге”. Това е фирма от 1914 г. за производство на фини кожени изделия, „Придворен доставчик” на Цар Борис III. Магазините на „Стаменовъ“ и „Рачев и Радев“ може да са били на едно и също място с разлика във времето. Повече за историята на габровците може да прочетете в сайта на РИМ – Габрово http://h-museum-gabrovo.bg/?p=6858
Пътешествията на куфара са истинско съкровище. Една от дестинациите е хотел Касина, Белград, Сърбия. Първоначално е изградена сградата на една от първите кръчми в района през 1856 г., а хотелът е построен 1922 г. Името Касина идва от италианското casino, дума, която в средата на XIX век е използвана като синоним на ресторант. Последното му реновиране е през 2013 г. и днес е хотел с три звезди. Това е един от най-старите хотели в центъра на Белград, намиращ се срещу фонтан Terazijska, изграден през XIX век. През 1918 г. след Първата световна война там е обявено сливането на Сърбия, Хърватия и Словения. Разполага с повече от 80 стаи и апартаменти, някои от тях имат балкон, от който се разкрива невероятна гледка към града. Класическият ресторант има капацитет до 120 души и в него се сервират вкусни ястия. Заведението на приземния етаж е с капацитет от 150 души.
Следващата уникална дестинация са хотелите Гранд хотел Унгария и Дунапалота-Риц Будапеща, Унгария. Двата хотела са управлявани под общо ръководство. Гранд хотел Унгария е открит през 1871 г. Известни личности, гостували тук са Ференц Лист, който изнася концерт в хотела през 1877 г. Други гости са Томас Едисон и Джакомо Пучини, Рихард Щраус и Вацлав Нижински. Сградата е разрушена от бомбардировките през 1945 г. при обсадата на Будапеща през Втората световна война.
Гранд хотел Риц отваря врати през 1913 г., през 1916 г. е преименуван на Дунапалота – Дунавският дворец. Той се превръща в един от най-луксозните и модерни хотели в Будапеща, построен в стил нео-барок от архитектите Шандор Фелнер и Аладар Сос. Пететажният луксозен хотел бил оборудван с всички екстри, характерни за епохата. Неговите 120 апартамента включвали читалня, рецепция и банкетна зала, зимна градина и градина на покрива, кафене, ресторант, бар, барбекю, централно отопление и три пътнически и четири товарни асансьора. Въпреки доброто ръководство, през 1916 г. луксозният хотел фалира по време на Първата световна война заради рецесията. Хотелът преминава под ръководството на Dreher и продължава да работи под името Дунапалота. На 15 януари 1945 г. хотелът е подпален, оставен е да тлее няколко дни и изгаря напълно. Обсадата на Будапеща, завършила през февруари 1945 г., е една от най-ожесточените битки във Втората световна война. Близо 200 000 души загиват. Руините му са разчистени през 1947 г. От 1981 г. на същото място се издига Хотел Интерконтинентал. През април 2016 г. Риц – Карлтон отваря отново своя петзвезден хотел на площад „Елизабет“.
Интересни факти за хотела са, че постоянни обитатели са били граф Йозеф Палфи-Даун, принц Карл Хохенлое-Йоринген, през 1935 г. – принцът на Уелс, който става крал на Великобритания – Едуард. Редовен гост е бил Джагатжит Сингх Бахадур – Махараджа от Капуртала. Известни гости са Арнолд Дж. Тойнби, световноизвестен историк, Сър Ричард Уин Ливингстън филолог, Рабиндранат Тагор, носител на Нобелова награда поет-писател, който остава тук, докато се лекува в Балатонфюред и много други. Друго любопитно е, че дори няколко дни преди края на съветската обсада през 1944 – 1945 г. хотелът работи. Сервитьорите поднасяли френски вина и шампанско, както и ястия, сервирани на сребърни чинии, на жителите и войниците, които били с малко по-умерена елегантност, но с отлични маниери.
Приключенията не свършват до тук. Куфарът е пътувал с немската авиокомпания Луфтханза – Deutsche Lufthansa AG. На 6 януари 1953 г. е официалното регистриране на компанията, която е наследник на Deutsche Luft Hansa, или DLH, открита през 1926 г. По време на Втората световна война – 1945 г. тя спира дейността си и през 1951 г. е ликвидирана. През 1954 г. новата авиокомпания, която възприема старото име, но с малка промяна – Луфтаг, става известна с името Луфтханза. Още през 1955 г. вече са възстановени полетите до Париж, Лондон, Мадрид и Лисабон и е пусната трансатлантическа линия до Ню Йорк. Постепенно започват да се извършват полети от Франкфурт на Майн до целия свят. На транспортните етикети върху куфара се четат имената на градове като Кьолн, Хамбург, Щутгард.
Куфарът е изработен от синя кожа, подсилен отстрани с по две дървени летви, с метални обкови по ръбовете и ъглите. Размери – 80 см дължина, 30 см ширина, 50 см височина. Има по две метални закопчалки в комплект с кръгли ключалки с капачета и една основна закопчалка в центъра. Две дръжки от черна кожа – отгоре и отстрани. Вътрешността е облицована с плат и има по две подвижни метални рамена в единия край. Лепенките от хотелите са поставени на едната къса страна, а транспортните етикети – отгоре и отстрани. Отвътре се намира етикетът на производителя. Металните части са ръждясали, кожата е захабена, но куфарът е запазен. Емблемата на производителя имитира немските фирми за кожени изделия – три части, в центъра слон, стъпил върху куфар, зелен фон със златен кант и букви на надписа и изображението.
Това беше историята на нашия куфар. Няма информация за притежателя му, която щеше да попълни празнините и да даде по-точни данни за произхода му, откъде е купен и по какви дела е пътувал. Дотук знаем само, че животът му е бил интересен и за щастие последният му пристан е при нас.
Материалът е подготвен от Христинка Шепелева – уредник в отдел „Етнография“ на РИМ – Габрово