По повод тази годишнина Иван Постомпиров – главен уредник в РИМ – Габрово, е подготвил материал, който ще бъде публикуван в 4 части през настоящата седмица.
Първата Машинна фабрика е създадена със средствата на габровските текстилци
Габрово възниква и се развива като занаятчийско селище. Началото на металообработването може да се търси назад във времето през ХV-ХVІ в., когато, според популярната легенда, е основано от Рачо Ковача. Габровските ковачи се прочуват като добри майстори на брадви, лопати, ножове, кирки и други сечива. По-късно те се специализират в изработката и на по-фини метални изделия, огнестрелно оръжие и часовникови механизми. През първата половина на ХIХ в. започва механизиране на част от традиционното за нашите земи производство на гайтани, в което се включват активно габровци. Ковачите, изработващи чаркове за гайтан, постепенно се обособяват като „чаркчии” и с течение на времето се специализират в това производство. Габрово започва да снабдява с тях Калофер, Карлово, Сопот, Пирдоп, Казанлък и Самоков.
През 60-те години на ХIХ в. броят на чаркчиите нараства, като по-известни са: Христо Гъдев, Христо Бобчев, Иван К. Калпазанов, Яким Дабчев и др. По-късно повечето от тях стават и гайтанджии, а след Освобождението те са сред първите индустриалци, които създават текстилните фабрики в Габрово. Още с появата им се осъзнава липсата на квалифицирани техници, ремонтни работилници и машиностроителни предприятия. През първите десетилетия от своето съществуване габровската индустрия се снабдява с машини, резервни части и специалисти предимно от Германия и Англия. Вносът е свързан с много трудности, загуба на време, високи цени, скъп и неудобен транспорт и пр.
Собствениците на АД „Александър” – втората текстилна фабрика в Габрово, поемат инициативата, подкрепени от други индустриалци, в града да се създаде малко машиностроително предприятие за производство на резервни части, за да се намали престоят на машините. Като най-подходящ за организатор и ръководител на такова предприятие, те определят Иван Недков. Той има опит като механик на фабрика „Ив. К. Калпазанов“, където е привлечен от Васил Карагьозов след Първото българско земеделско-промишлено изложение в Пловдив от 1892 г. През 1902 г. Ив. Недков отива в Германия, за да повиши знанията си. Там постъпва като работник във фабриката за парни машини „Ланц и Волф” – Кемниц. Посещава и вечерно училище. След 2 години се завръща в Габрово със солидна техническа и практическа подготовка. Усвоил е студената и топла обработка на металите, леярство, машинознание, монтьорството, както и някои търговски тънкости. През 1904 г. Ив. Недков е назначен за учител-майстор в техническото училище „Д-р Никола Василиади” – Габрово, където е единственият щатен служител.
Иван Недков Петров (14 окт. 1867, с. Писанец, Русенско – 21 юни 1936 г., Габрово). Завършва Машинната школа към Дунавската флотилия в Русе. От 1892 г. започва работа във фабрика „Ив. Калпазанов” и завинаги свързва съдбата си с Габрово.
През 1906 г., след няколко разговора с габровски индустриалци и различни оферти, той приема да организира планираното предприятие за резервни части, като освен ръководител, става и съдружник с 30% дялово участие, за сметка на текстилните фабрики. Тъй като Ив. Недков няма собствени средства, капиталът, с който той участва, са неговите знания, умения и огромно трудолюбие. Така се слага началото на Машинна фабрика и железолеярна „Иван Недков”, която е основа за създаване по-късно на габровското индустриално металообработване и машиностроене. Мястото за фабрика е определено на м. „Скокова поляна” (срещу ОУ „Н. Рилски“), което граничи с реката и не е далеч от центъра на града. Част от необходимите машини се доставят от Австрия и Германия, а други изработва самият Ив. Недков. Първите назначени работници специалисти са германци – майстор леяр е Мартин, моделчик – Лудвиг Деег и леяр – Оскар. Втори леяр е румънецът Петреску. Работата потръгва много добре и започва производство на първите резервни части за текстилните фабрики в града.
Машиностроителница и железолеярница „Иван Недков & Сие“ – Габрово през 1912 г.
Следва продължение…
Автор на материала – Иван Постомпиров – гл. уредник в РИМ – Габрово