През м. октомври 1920 г. Историографическо дружество „Габрово” организира първите разкопки на м. Градище край града. Те са ръководени от бившия асистент по геология и археология в Мюнхен Макс Нойберт – немец, женен за габровка, с участие на ученици от техническото училище „Д-р Н. Василиади” и членове на туристическото дружество. Разкрити са основите на няколко помещения, градени с необработени камъни на калова спойка, с огнище в едното и над 100 находки. Проучените строителни останки и намерените материали, от които 60 постъпват в сбирката на дружеството, дават основание да се датира крепостта през римо-византийската епоха.
Впоследствие при своята обиколка в Габровския край в средата на 50-те години на ХХ в. Иван Велков датира крепостта в м. Градище в VІ в. През есента на 1961 г. проф. Ат. Милчев, със съдействието на Окръжния исторически музей, прави няколко сондажни изкопа на терена и датира намерените материали в периода ІІІ – VІ в.
През 1967 г. археологическият обект в м. Градище е обявен за археологически паметник на културата с категория “местно значение”.
От 1970 г. местността е включена в перспективния план на ОИМ за археологическо проучване на окръга.
При системните археологически разкопки (1975-1992 г.) под ръководството на проф. Атанас Милчев от СУ през първия сезон, а след това на Кина Койчева от ИМ – Габрово, в местността Градище са разкрити в много добро състояние останки от архитектурно-строителни структури, некропол и многобройни находки. Проучените участъци обхващат 2/3 от укрепената територия на платото. През 2017 г. проучванията са възобновени чрез финансиране от Община Габрово и под ръководството на проф. Казимир Попконстантинов и доц. Росина Костова от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”.
Младежката бригада се бори с големите корени, 1976 г.
Като затворен археологически комплекс, без предшестващи и по-късни поселения, укреплението се ограничава хронологически в късноримско и ранновизантийско време.
Проучване на ранна крепостна стена, 1990 г.
Местността е укрепена като римски военен лагер в първото десетилетие на ІV век с предназначение охрана на пътя към Шипченския и Габровския проходи. Изграденото землено-каменно крепостно съоръжение (вал), подсилено с еднолицев каменен зид, опасва достъпните части на платото. Укрепената площ надхвърля 22 дка. През първите десетилетия на ІV век е изградена допълнителна крепостна стена с кула в най-уязвимата, североизточна част на селището. Сериозни щети на военния лагер са нанесени през първата четвърт на ІV в. При възстановителната дейност е изградена нова крепостна стена, трасирана успоредно на вала, на 2 м. вътрешно от него. Двата крепостни пояса са функционирали паралелно, като защитата е подсилена чрез здраво укрепени входни проходи при двете порти, с надвратни кули и две отбранителни кули. Три вътрешни стълбища осигуряват достъпа до платформата на крепостната стена. Всички съоръжения са градени в „опус микстум” от добре оформени каменни блокчета и четири реда тухлен пояс, споявани със здрав хоросан. При хунските нападения от 441-447 г. крепостта е опожарена за втори път. Това наложило изграждането на втора стена – протейхизма, която заменила вала в най-уязвимата североизточна част, до вход № 1.
Разкриване на протейхизмата, 1978 г.
След 30-те години на ІV век крепостта губи чисто военните си функции и прераства в цивилно селище. При новото гражданско строителство са спазени ортогоналните градоустройствени принципи на римския град. Запазен е пасаж от улица край крепостната стена („виа сагуларис”), оформена от източните фасади на жилищните постройки. Разкритите останки от 53 сгради дават представа за развитието на живота в селището в продължение на повече от 250 години. Основен строителен материал на приземията са обработени камъни, споявани с кал. За етажа е използвана дървена паянтова конструкция и непечени тухли. Железни гвоздеи, скоби, панти, резета, катинари и парчета плоско прозоречно стъкло дават представа за дървените конструкции и елементи – врати и прозорци. Към края на V век се наблюдава по-голяма плътност на застрояване, като е засегната първоначалната градоустройствена схема. Новоизградените жилища са едноетажни и се отличават с груба каменна зидария. Този упадък в строителството се дължи на ограничени строителни възможности и различни сградостроителни традиции. Свързва се с колонията нови заселници от алано-сарматски произход, оставили белези в цялостната култура на селището през VІ в.
Кина Койчева проучва пещ в помещение №32, 1986 г.
В най-високата част доминира монументална базилика от елинистическия тип – трикорабна, едноапсидна, с притвор. Базиликата е построена в средата на ІV век, паралелно с масивните крепостни съоръжения. Средният ѝ кораб първоначално е оформен с полукръгла апсида, която при ремонта след опожаряването в средата на V век е преустроена в характерната за периода тристенна отвън и полукръгла отвътре апсида. Градена е в „опус микстум”. До южния зид на основния корпус е издигната допълнителна пристройка – параклис с баптистерий в западната част. Установени са останки от стенописване – върху стената на апсидата и късове от стенна мазилка с техника сухо фреско.
Кина Койчева документира абсидата на базиликата, 1977 г.
На 180 м. източно от крепостната стена са разкрити останки от църква № 2 и некропол. Църквата е еднокорабна с дълбока полукръгла апсида и две преддверия, с градеж на калов разтвор. Запазена е каменната стълба на емпория. До южния зид е долепено помещение – баптистерий. Строителството на църква № 2 и оформянето на некропола от 79 гроба северно и североизточно от нея се свързва с колонията нови „варварски“ заселници, придошли в края на V – началото на VІ век. Анализът на погребално-поминалния обичай и инвентара от гробовете насочва към късните алано-сарматски традиции на населението, заселило се в укрепеното селище.
Изобилието на артефакти дава представа за бита и икономиката на селището. Земеделско-скотовъдният поминък на населението се допълва с домашно тъкачество, обработка на кожа и дървообработка. Други производства, задоволявали пазара на селището и околния район, са металообработка, косторезно производство, добив на стъкло и изработка на стъклени изделия. Локализирани са и производствените помещения на тези важни за икономиката дейности.
Проучване на жилищно-стопански помещения, 1984 г.
Укрепеното селище в м. Градище е най-добре запазеният археологически комплекс в непосредствена близост до град Габрово. То заема важно място в поселищното развитие на района по горнотo течение на река Янтра, където се проследява непрекъснат живот от новокаменната епоха. Военното укрепление тук се трансформира в цивилно селище чрез заселване на тракийско население, обитавало плодородната долина на реката от II хилядолетие пр. н.е. В хронологията на поселищното развитие на региона, селището в м. Градище се явява като късноантичния предшественик на Габрово.
Автор: Росен Йосифов – гл. уредник в РИМ – Габрово