Културна ценност м. май 2019 г. е картина – акварел „Къщата на Цанко Дюстабанов“ с автор худ. Ст. Ковачев през 1924 г. През 1991 г. тя е дарена на Исторически музей – Габрово от Ст. Ковачев.
През 1958 г. Генчо Ив. Гунчев написва „Спомени за войводата Цанко Хр. Дюстабанов и описание на къщата му“. Сведения получава от баба Кина Иванова Баева (95-годишна) – съседка на Цанко Хр. Дюстабанов, която познава войводата лично и е ходила в дома му.
Роденият на 13 май 1844 г. бъдещ революционер живее в къща, намираща се в гр. Габрово на ул. „Пазаря“, наречена впоследствие ул. „Радецка“. Построена е около 1810 г. от неговия баща Христо Цанков Дюстабанов. Сградата е с три дюкяна, над тях два етажа с осем стаи – кухня, голям чардак с два кьошка с еркери, двор, с асма и градина. Вратите са изработени от орехово дърво. Украсени са с инкрустации: в средата – голяма многолъчна звезда, а в четирите края – полузвезди. Къщата на воеводата е от големите и хубави сгради в Габрово.
В нея живее с четири братя и пет сестри, но през 1876 г. в дома остават двама братя и четирите сестри. Цанко Хр. Дюстабанов е най-големият, втори е Васил и сестрите са Вата, Бона, Цана и Гана.
Цанко Хр. Дюстабанов завършва отделенията и трите класа, колкото има тогава. Той продължава своето самообразование и научава турски, френски, италиански, гръцки и руски езици.
През 1873–1874 г. в неговия дом се открива пансион за странните (външните) ученици и той работи като безплатен учител и възпитател. Ц. Хр. Дюстабанов се занимава и с търговия. Според спомените на Генчо Ив. Гунчев в къщата на революционера идвали Васил Левски, Стефан Стамболов, Георги Измирлиев. Поддържа кореспонденция с българи в Русия, Влашко, Цариград.
През 1876 г. воеводата Цанко Хр. Дюстабанов предвожда Габровската чета, но след разбиването ѝ се укрива в с. Войновци, където е заловен и откаран в Търново. На 13 юни същата година е осъден от турския съд на смърт чрез обесване, а на 15 юни 1881 г. костите му са пренесени в Габрово и положени в гробница под камбанарията на църквата „Св. Благовещение“ в Девическия манастир.
През пролетта на 1912 г. къщата на Цанко Хр. Дюстабанов е съборена и през 1958 г. по новия регулационен план на същото място е построено ново здание.