КУЛТУРНА ЦЕННОСТ на РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ГАБРОВО за м. АПРИЛ е Конституция на Българското княжество. Това е първото печатно издание на конституцията, приета от Учредителното събрание във Велико Търново на 16 април 1879 г. Изданието е във вид на брошура с 47 страници. Текстът ѝ е на руски и български езици. Съдържа 22 глави със 169 члена. В края са изброени имената на подписалите конституцията длъжностни лица и депутати. Цената ѝ е 50 сантима и тогава се е продавала във всички български книжарници. Препечатването (публикуването) на конституцията, е запазено право на Народното събрание.
Преди 140 години българският народ решава една голяма задача – да положи основите на своята държавна самостоятелност. На 10 февр. 1879 г. в Търново са призовани народните представители, за да създадат основния закон на държавата – Конституцията, от който зависи развитието на свободното Княжество.
В Учредителното събрание, вземат участие седем габровци, от които пет са депутати от Габрово. Към депутатите с габровски произход можем да добавим и Владимир Палаузов, син на Николай Христофорович Палаузов, един от забележителните юристи на Русия, който работи заедно със Сергей Лукиянов по „Първоначален проект за органически устав за държавно устройство на Княжество България“ – бъдещата конституция.
Като представители от Търновска губерния са определени трима габровци по звание – Иван П. Златин, председател на Габровския окръжен съд, Калчо С. Дренков, председател на Габровския окръжен съвет и Сава Ил. Сирманов, председател на Габровския градски управителен съвет. “По избор“ от народа са д-р Алекси Христов и Иван Гюзелев, учител по физика в Габровската гимназия. Със заповед на губернатора по назначение или “по право” са Райчо Каролев, инспектор на училищата в Русенска губерния и Андрей Манолов, член на Търновския губернски съд.
При “последното преглеждане и уреждане на българския текст на конституцията от страна на езика и правописанието й” участват Райчо Каролев, заедно с Иван Гюзелев, Петър Генчеви и Йосиф Ковачев. Райчо Каролев е избран за един от секретарите на Учредителното събрание заедно с Константин Стоилов, Иван Гюзелев, Петър Генчев и др.
Активно участие в заседанията и дебатите в Учредителното събрание взема Сава Сирманов. В Регионален исторически музей – Габрово са запазени няколко негови писма до приятелят му Цончо Пенчев, в които го информира за работата на събранието и поведението на народните представители.
Друг от депутатите, Калчо Дренков, по-късно си спомня: „Заседанията по разгледванието и вотиранието на Конституцията заеха почти три месеца. При дебатите, които биваха често твърде пламенни и ожесточени, представителите на двете политически партии се мъчеха да изтъкнат принципиалните различия между представляваните от тях партии и по този начин да оправдаят поделението, което според мене се дължеше не толкоз на убеждението, колкото на лични симпатии, лични сметки и на случайността.”.
На 16 април 1879 г. депутатите приемат окончателно първата Конституция, смятана за една от най-демократичните за времето си и с всички свои недостатъци, осигурява прогресивното развитие и модернизация на България.