Изложбата “Коледни и новогодишни картички“ показва част от съхранените във фондовете на РИМ – Габрово над 500 бр. коледни и новогодишни картички. Те са откупени за Исторически музей – Габрово от Христо Метев (1975 г.) и журналиста Марин Маринов (1996 г.), а от 90-те години на XX век са постъпленията от Христо Аврамов и Кина Проданова.
Коледната и Новогодишна кореспонденция (1904 – 1992 г.) е най-често лична, а пожеланията са традиционни – здраве, щастие, отличен успех, сбъднати мечти, благополучие. В края на всяко послание адресатите завършват: „С поздрав“, „С целувки“ или пишат само имената си.
Голяма част от ранните картички от периода 1908 – 1952 г. не изобразява коледни и новогодишни сцени, а традиционни за пощенските картички портрети, пейзажи и градска среда. За разлика от тях коледните и новогодишни картички от края на социалистическия период са с празнична нехристиянска, без човешки образи и без конкретна градска среда тематика: новогодишни пейзажи, коледни елхи, снежни човеци, традиционна българска трапеза.
Най-ранната картичка от колекцията е от 1904 г., датата й е 31 декември, а адресатът – „г-жа Вата Рачо Коссова, Габрово“. Приятелският поздрав е от Русе от Марийка и Стефанчо Кърпачови: „Бабо! Ч. Н. Г. и честита Нова Пелерина“. Изобразен е част от заснежен коледен град и пристигналият ангел пазител – девойка в розова рокля, с дълга чуплива коса и бели криле.
Най-голямата част от част от коледните и новогодишни картички – 117 броя – са адресирани до Боянка Иванова Проданова, заслужил учител, деец на есперантското и стенографското дружество.
В изложбата са експонирани и новогодишни картички “nengajo“, получени и от японските доброволци Юмико Таджима, Кенджи Кубо и Джун Уеки, които са работили в Регионален исторически музей – Габрово.
Показани са и картички, които РИМ – Габрово традиционно получава от свои партньори – музеи, читалища, областна администрация, политически организации.
Колекцията картички съдържа духа на епохите, когато личният контакт и изразената пряко емоция върху хартията са били традиционен продължител на ежедневното общуване и досегът до материалните носители на посланието са засилвали неговия интимен характер.