Изложбата „ЦАНКО ДЮСТАБАНОВ – ВОЙВОДАТА НА ГАБРОВСКАТА ЧЕТА ОТ 1876 Г.“ е посветена на 140-годишнината от Априлското въстание в Габровския край и гибелта на Цанко Дюстабанов. Представя съхранените в РИМ – Габрово реликви, белязали живота, дейността му и паметта за него. Включени са 16 броя снимки, документи, графични, живописни и скулптурни изображения, книги. В изложбата се показва и черепа на войводата, по който е изработена възстановка на главата му, свидетелство за образа му в последните дни от неговия живот.
Костните останки на Цанко Дюстабанов са пренесени от Търново в Габрово на 15 юни 1881 г. и са положени в голямата гробница под камбанарията на черквата „Свето Благовещение” на Девическия манастир. След събарянето му през 1959 г. до лятото на 1976 г. престояват в Соколския манастир. През м. декември с. г. черепът му е предаден на ОИМ – Габрово за реставриране, консервиране и с идея за направа на пластична антропологична реконструкция на главата му, с която задача се заема д-р Йорданов от Института по морфология при БАН. Цанко Дюстабанов е първата личност от периода на Българското Възраждане на която се прави реконструкция на главата. Започната е в края на 1976 г. и завършена през 1977 г. – целият процес продължава шест месеца. До края на работата личността, на която принадлежи черепа, остава неизвестна за проф. д-р Йордан Йорданов.
За първи път се експонира табла от врата на родната къща на Цанко Дюстабанов. Къщата е построена в около 1810 г. Таваните над кьошковете и в стаите са резбовани, богато украсени с инкрустации са и вратите. Запазената табла на една от вратите е изработена от дебела орехова дъска с размери 1,75/ 0,45 см. Украсена е с инкрустация от по-светли дървени плоскости – в средата голяма многолъчна звезда, а в четирите краища по-малки полузвезди.
Цанко Христов Дюстабанов е роден на 13 май 1843 г. в Габрово в семейството на Рада Досева, близка сродница на Николай Ст. Палаузов (благодетел на Габровското училище) и Христо Дюстабанов – син на Васил Априловата сестра Кера, по професия джелепчия и откупвач на десятък. Завършва Габровското класно училище през учебната 1861-1862 г. През 1875 г. е вече избран за училищен настоятел и член на казалийския (окръжния) съд в Габрово. На последното заседание на революционния комитет от 30 април 1876 г. е избран за войвода на габровските въстаници. В последното сражение на четата в м. Рани бунар под вр. Мара Гидик войводата е ранен в лявата ръка. На 16 май е заловен, а на 15 юни 1876 г. въз основа решение на Търновския извънреден съд е обесен в Търново.