КУЛТУРНА ЦЕННОСТ на м. април е ЗАПИС НА МАЙСТОР КУЗМА от 1851 г. за строителството на гимназиалната сграда. Върху поизбеляла синя хартия с черно мастило са отбелязани за уверение надниците – 757 броя и времето на отработването им от април до юни 1851 г. Този документ е свидетелство със 165- годишна история, който илюстрира работата по полагане основите на сградата.
Идеята за строеж на нова училищна сграда е още от 1840 г. В следващите няколко години с нарастване броя на учениците сред габровското учителство все повече се утвърждава мнението за необходимостта от ново училище. В средата на м. май 1846 г., когато през Габрово преминава султан Абдул Меджид посрещнат от учители и ученици, му е отправена молба за помощ за строежа на нова училищна сграда. Първи, който дарява „школските ученици“ е сръбският княз Александър Карагеоргиевич, дошъл откъм Казанлък да поздрави султана. През септември 1846 г. Васил Априлов отправя в писмо съвет към училищното настоятелство да се определи специален човек, който в Цариград да действа за изваждането на разрешение за постройката на училищната сграда. На следващата година – края на м. август 1847 г. завърналият се в Габрово благодетел на Габровското училище свиква събрание в двора на църквата „Св. Троица“. Присъстващите габровски първенци и по-заможни занаятчии и търговци вземат решение за изграждането на нова голяма училищна сграда. В акта, съставен от Априлов, се отбелязва, че строежа ще бъде възможен с „пожервованията“ на габровци и записва условията за събиранията, харченията и отчитанията им. Самият той записва дарение от 2 500 гроша и приканва първия сред първите габровци чорбаджията дядо Илия Видинлиев да направи същото. След тях всеки според състоянието си прави „волно пожертвование“ за новото школо. Априлов призовава всички „родолюбиви соотечественици, що са по други места, както и [в]секиго българина и други човеколюбиви народи, да [се] пожертвоват за това добро“.
На 18 април 1851 г. в присъствието на габровци и на Васил Рашеев, пълномощник на Одеското училищно настоятелство и изпълнител на Априловото завещание, се полагат основите на новата училищна сграда. Тогава той донася план за сградата, изготвен от одески архитект по указание на Николай Хр. Палаузов. Габровската община подписва договор с майстор Кузма. Тогава в основите на строежа е вградена каменна плоча с надпис: „Знайно творится на тая плоча, как с предстоятелството на главните надзиратели г. г. Николая С. Палаузова и Матея Милованова в Одеса, определенны от приснопоминаемаго Василия Априлова, дойде г. Василий Н. Рашеев из Одеса, пълномощен надзирател и попечител на училището и положи основанието му с настоятелството на [в]сичката община Габровска. Лет. Христ. 1851 Апр. 18-ти, на царството Султана Абдул Меджида“. Съставена е специална комисия от габровци, които да надзирават постройката и да се грижат за осигуряването на средства и строителни материали. Поради липсата на пари, неумението на наетия майстор да приложи подготвения план, както и вследствие на събитията, предшестващи Кримската война (1853-1856 г.), само след 3-4 месеца строителството е спряно. И трябва да минат повече от 20 години, за да бъде довършена гимназиалната сграда. Едва през лятото на 1872 г. след съдействието на българския екзарх Антим I започва доизграждането му.