На 7 юли, точно 158 години след преминаването на обединените чети на Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българско, в РИМ – Габрово беше представен сборникът от две национални научни конференции, свързани с тематиката на Обединената чета от 1868 г.
Първата е състоялата се на 7 юли 2023 г. в сградата на НЧ „Ради Фичев – 1896“ село Вишовград научна конференция с тематично направление „Павликенският край в освободителните борби на българския народ през XIX в.” Тя бе организирана от музеологът и историк д-р Диана Митева, заедно с научния ръководител проф. д-р Пламен Павлов от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”. От нея са публикувани 5 доклада, като част от тогава изнесените доклади са преработени и изнесени на втората конференция.
Вторият научен форум бе националната конференция на тема „Жив е той, жив е! Там на Балкана. Походът на обединените чети на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 г.“, която се проведе на 5 юли 2025 г. в РИМ – Габрово, отново под научното ръководство на проф. д-р П. Павлов. Тя бе организирана по инициатива на Илиян Михов, докторант във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” и Стефан Стефанов, докторант във ТУ – София, от Росен Йосифов, директор на РИМ – Габрово.
Настоящият сборник съдържа общо 22 доклада от 24 автора, като двама автори, участвали и в двете конференции, публикуват отделни доклади, а 5 от докладите са съавторски.
В началото на събитието с атрактивни четнически униформи, въоръжение и копие на знамето на Христо Македонски беше пренесен духът на епохата от двама от авторите – Георги Радулов и Илиян Михов и Антон Колев и Камен Странчевски от Регионален клон „Цанко Дюстабанов“ – град Габрово към Национално дружество „Традиция“.Редица доклади привличат внимание: на д-р Симеон Цветков от РИМ-В. Търново и доц. д-р Николай Хрисимов от ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий“, който за пръв път в историографията обръща внимание на атмосферните условия по време на похода на четата; публикувалите нови документални свидетелства доц. д-р Видин Сукарев от РИМ – ПЛОВДИВ и Виктор Комбов от Карлово; четирите доклада на Стефан Стоянов, който е и автор на подробната карта на пътя на четата, цветна вложка на края на изданието. Проф. П. Павлов подчерта влиянието на четата върху дейците на Априлското въстание, на чиято 150-годишнина е посветен сборникът. Той забеляза равнопоставеността между научни специалисти и краеведи при поднасянето на нова информация, акцентира върху научния и обществения принос на сборника за запазването на националния дух.
Стефан Стоянов инициира подписка за именуването на софийска улица на един от героите от четата – Димитър Заралията.
Най-мащабната акция на т.нар. четническа тактика в българското националнореволюционно движение продължава да привлича вниманието на научни работници и краеведи поради успешното военно противопоставяне с могъщия противник, неочаквано големия международен отзвук, саможертвата на участниците, загадката на последните дни на воеводата Хаджи Димитър. Потомците на четниците, на укривателите и помагачите търсят начин да преоткрият и да се докоснат до онези величави и трагични дни, когато българското национално име гърми из Европа със заявеното намерение за борба за свобода докрай. Трудно оценимо със своите мащаби е влиянието на четата върху образа на революционера в националната памет и култура. В тази връзка събитията и личностите от 1868 г. остават изследователско поле и обект на представяне и популяризиране в научните и културните институции, а настоящият сборник добавя нови щрихи по пътя на научното познание и националното себеутвърждаване.
Част от участниците и РИМ – Габрово изразиха готовност за организиране на нов научен форум през следващата година, посветен на актуални тематики от историята на българското националноосвободително движение през османския период.
