„Във сърцето нося уличка една. Там се гонят боси други времена….“ изпя Емили Цокова и като че ли вместо микрофон в ръката си държеше магическа пръчка, с която накара проливния дъжд (на места със силна градушка), изсипал се над Габрово на 12 май да спре, за да могат приятели, колеги, близки и ценители на изобразителното изкуство да се докоснат до малка частица от изкуството на дядо ѝ – Божидар Ковачев, майка ѝ Елиза Ковачева–Цокова и да се впечатлят от нейния индивидуален стил и цветоусещане.
Малко са събитията, който докосват с такава топлина, деликатност и изтънчената чувствителност, в които авторите споделят лични преживявания, искреността им трогват до сълзи и вдъхновява, а думите на благодарност и признателност са плод на дълбока семейна обич, подкрепа и хармония.
Посетете изложбата „Генът“ в Дечкова къща, за да се убедите, че талантът се предава генетично, но любовта, трудът, постоянството и въображението го развиват!
