През 1936 г. Габровската градска община съвместно с Главна дирекция на железниците и пристанищата – Бюро за международен туризъм и пропаганда организира т.нар. „Гостоприемна седмица“ („Евтина седмица“) в периода 15 – 22 март 1936 г. Целта е да се привлекат посетители, гости на града, които са и потенциални клиенти за разнообразната промишлена и занаятчийска продукция. Това е и форма на реклама (тогава наричана пропаганда) за Габрово, като стопански и индустриален център, станал вече известен с името „Българският Манчестър“.
Целта на Главната дирекция на железниците е да се улеснят пътуванията, да се засили туризмът и чрез него – търговският обмен в страната. България по-късно от другите държави осъзнава голямата материална полза, която може да се извлече от развитието на стопанския туризъм, особено когато се цели привличането на чужденците – туристи. Поради липса на единен централизиран институт, още през 1929 г. тази инициатива е поета от Главната дирекция на държавните железници, но с много ограничени средства. През 1932 г. с постановление на Министерския съвет към Дирекцията се учредява един постоянен комитет за стопански туризъм, състоящ се от представители на различни институции, като целта му е да насърчава туризма, да работи за привличане на чужденци-туристи, да действа за създаването на удобства, хигиена и премахване на голяма част от полицейските и паспортни формалности за пътуващите. Като част от тази политика, Главната дирекция разработва програма за намаления на тарифите си при различни случаи, които варират между 25 до 65 на сто. Пак с цел да се улеснят пътуванията и в съгласие с общините започва уреждането на тъй наречените „гостоприемни седмици“ с 65 на сто намаление.
Рекламен плакат на организационния Комитет Гостоприемно Габрово. Март 1936 г.
Поради прекомерна заетост и тъй като общината няма помощник-кмет, кметът на Габрово Стою Хр. Андрейчин възлага подготовката на специален организационен Комитет „ГОСТОПРИЕМНО ГАБРОВО“ с председател Васил П. Сирманов – секретар на общината. В него са привлечени представители на Съюзът на габровските индустриалци, Общото търговско сдружение, Общото занаятчийско сдружение. Представител на Бюрото за международен туризъм и пропаганда, който поддържа връзка с Габровската община и Комитета, е Георги Каназирски-Верин, журналист и писател, интересна и колоритна личност, представител на софийската бохема.
Александър Божинов, шарж на Георги Каназирски-Верин.
Източник: https://kultura.bg/web/георги-каназирски-софиописецът/
В програмата на Гостоприемната седмица са включени: посрещане на гостите с музика на гарата, празненство уредено в читалището и прожектиране на новия филм за Габрово, посещения на централата на ВС „Грамадата“ (т.нар. юзина), на по-интересните текстилни и кожарски фабрики, демонстрация как се изработват луксозни чанти и пр. Предвижда се теглене на томбола с печалби: 15 костюма мъжки и дамски (само плата), сто малки печалби, състоящи се от дамски чанти, портмонета и др. аксесоари. Гостите ще получават билети за участие в томболата при пристигането си на жп гарата в Габрово.
За провеждане на „седмицата“ са необходими средства, но общината не може да осигури, няма и предвидени за целта. По тази причина е използвана сумата, останала от Комитета по отпразнуване стогодишнината от откриване на първото новобългарско училище и освещаване паметника на Васил Априлов. В дух на габровска пестеливост част от разходите са прехвърлени за сметка на Бюрото за международен туризъм и пропаганда – хвърчащи листове, комюникета по вестниците, пропаганда чрез радиото и афиши, които да се разлепят в навечерието на Гостоприемната седмица. На Бюрото все пак са изплатени 1000 лв. за извършената дейност.
Рекламни материали на организационния Комитет – плакат и листовка. Март 1936 г.
Организационният комитет „ГОСТОПРИЕМНО ГАБРОВО“ също провежда рекламна кампания – отпечатани са малки листовки, които се разпространяват чрез търговските пътници на предприятията, търговците ги изпращат с кореспонденцията си, на Габровската гара се прикрепват към колетите, а на гара Горна Оряховица се раздават на пътниците. Направени са рекламни публикации в софийските вестници „Зора“ и „Утро“, в габровския „Известия“.
Главната дирекция на железниците осигурява голямата награда – билет за безплатно пътуване с български параход до един от градовете: Анверс, Марсилия, Александрия или Цариград. Освен това всички пътуващи до Габрово ползват 70% намаление по БДЖ. За предметните награди от томболата се разчита на отзивчивостта на Съюза на габровските индустриалци, който да съдейства те да бъдат предоставени безплатно от габровските предприятия, членуващи в него. Действително са събрани известен брой обувки, одеяла, дамски чанти, портфейли, портмонета и др. Осигурен е и плат за 15 мъжки и дамски костюма. Отправена е молба към индустриалците „да пускат гостите, ако желаят такива да разглеждат и проследяват индустриалното производство в самите фабрики, за да можем с това да манифестираме силата и величието на индустриално Габрово – гордостта на родната индустрия“. Ангажирани са и съдържателите на гостилници, ресторанти и хотели, които правят 20% намаление от цените по време на „седмицата“. В пансиона към Девическия манастир са подготвени легла за гостите, които ще посетят Габрово, но с уточнението „само за госпожи и госпожици“.
За музикалното озвучаване на събитието се отправя покана към Началника на гарнизона във Велико Търново, да осигури военната музика, която на 15 т.м., в неделя, да даде един концерт на пазарния площад в града „и да свири от 16 часа до вечерта“! Разбира се, по възможност безплатно или срещу минимална такса!
Посрещане на гара Габрово военната музика от Велико Търново. 1936 г.
Томболата по случай Гостоприемната седмица, е теглена на 31 март 1936 г. в присъствие на комисия с председател В. Сирманов и членове: данъчния началник, началника на жп станция гара Габрово, общинския бирник, председателя на дописниците, секретарите на Съюза на габровските промишленици, на Търговското и Занаятчийското сдружения.
Няма данни какви са били резултатите от проведеното събитие, тъй като липсват такива в наличните документи, както и отзиви в местния периодичен печат. Може обосновано да предположим, че са били положителни, в сравнение с минималните средства, които са похарчени от Габровската градска община.
Подобни събития, под наименованието „Ефтина гостоприемна седмица“ се провеждат в Ямбол и в Сливен, тогавашния конкурент на Габрово, като стопански и текстилен център. Там комисията по организацията не привлича посетители с предметна томбола, за сметка на което предлага на евтини цени: „море от най-финни вълнени платове, одеала, костюми, най-вкусни и издържливи вина, ликьори, пелини, прочутите пастарми, луканки, милинки, бюреци, бахур и гювечи“ и други подобни благини, които се произвеждат в Сливенския регион. Над всичко са, разбира се, „прочутите минерални бани с 50% намалени цени, с комфортни хотели и рекордно световно лекуване на ревматизъм, ешиас, флебит и др.“ Гостоприемни седмици по инициатива на Главна дирекция на железниците – Бюро за международен туризъм и пропаганда, организирани със съдействието на общините, се провеждат в редица други градове в периода 1935 – 1937 г.
Има данни, че посещения в Габрово като индустриален център са правени и през предишни и през следващи години. За пръв път през 1908 – 1909 г. пристигат ученици от Държавната търговска гимназия „Димитър х. Василев“ – Свищов с цел запознаване с габровските текстилни фабрики. Следващите сведения са от 1924 – 1927 г., за екскурзии на студенти от Варненското висше търговско училище по маршрут Варна –Горна Оряховица – Търново – Габрово. Тогава габровските фабрики предизвикват интерес по отношение изучаването на цялостния процес на производство, техника, технология и реализация на продукцията. Фабриките, които се споменават са: вълнено текстилните „Иван Хаджиберов“ и „Александър“, трикотажната „Андрея Момерин“, кожарските „Бр. Ив. Калпазанови“ и „Хр. В. Марокинжиев & синове“, пасмантерийната „Хрикон“. През 1937 г., само от 12 април до 31 май Габрово е посетено от 4465 ученици и ученички, водени от 405 учители от над 90 основни училища, прогимназии и гимназии в 108 групи, които са направили общо 311 посещения на фабриките. Сред посетителите са също студенти и студентки геолози, водени от проф. Стефан Бончев, и група търговци от Омуртаг. През месец октомври същата година полковник Константин Б. Стоянов, по това време командир на I армейски артилерийски полк на Н.Ц.В. Княз Симеон Търновски, на минаване през Габрово развежда войниците из няколко фабрики „да видят какво се произвежда в българския Манчестър“. В трикотажна фабрика „Бъдащност“ собственикът Илю Илев подарява на всички войници, на брой 300, по един комплект долно облекло. И другаде войниците получават по-малки и по-големи подаръци.
Габровски текстилни фабрики в Горния край на града: „Успех“, „Христо Бобчев и синове“, „Александър“. 30-те години на ХХ в.
Така, през 20-те и 30-те години фабриките започват да се разглеждат като образователен обект за изследване и се възприемат като един вид музей на модерната индустрия, включително като източник на национална гордост.
Автор: Иван Постомпиров – главен уредник, РИМ – Габрово