(4.03.1885, Габрово – 1982 г.) – индустриалец, участник в Балканската и Първата световна война.
Андрея Хр. Момерин е роден в семейството на Христак Момерин и Ганка Селвелиева (по баща). Баща му се смята за основоположник на трикотажната индустрия в България през 1890 г. До тогава тя е предшествана от домашно ръчно плетене на чорапи, ръкавици, калцуни, фланели, които габровката изработва за нуждите на семейството и отчасти за пазара. След Освобождението, под влияние на английски и австрийски внос на трикотаж, започва плетене на шалчета, капишони, наушници.
Голямото търсене на плетени дрехи навеждат Христак Момерин на мисълта да организира производството им в България.
Христак Хр. Момерин (1852 – 1918 г.)
Чрез фирмата „Жак Блумберг“, представител на английски и германски фабрики за плетачни машини в Букурещ, той поръчва от Манчестър три ръчни плетачни машини система „Харисън“. С тях произвежда горни женски жакети, които се търсят много, тъй като са еластични и стоят добре на всяка женска фигура. Доставя още няколко машини и започва усилено производство на жакети, които се налагат като модно, топло и необходимо облекло за жените. Първоначално предприятието се намира в центъра на Габрово, на мястото на бившия ГУМ, където са монтирани 12 плетачни машини, с 26 работници. Производството е ново – за първи път въведено в България, но независимо от това, технологията се усъвършенства и произведените изделия не отстъпват по нищо от европейските. Намират широк прием не само на вътрешния пазар, но и извън границите на България. През 1892 г. една четвърт от произведеното е пласирано в Турция. За една година е преработена 4 тона местна и вносна вълна.
През 1908 г. фирмата построява нова фабрична сграда на булевард “Априлов” (в района на бензиностанция ОМV).
Първа Българска фабрика за фланели и шалове „Христак Хр. Момерин” – Габрово. 1912 г.
Там се намира и жилището на фамилията. Христак Момерин се отделя от съдружниците си и заедно с по-големия си син Христо Хр. Момерин започва да работи самостоятелно, като фирмата става роднинско съдружие. Както повечето габровски индустриалци, той сам се занимава с монтажа и поправката на машините, обучава работнички да плетат, търси нови и все по-нови плетки, десени и модели. През Първата световна война (1915 – 1918), фабриката е мобилизирана и изработва фланели за армията.
Христак Момерин умира през 1918 г. на 66 години, а синът му Христо през 1921 г. Предприятието поема по-малкият син Андрея. Той доизгражда предприятието и го превръща в модерна образцова фабрика – една от най-големите в този бранш за фин трикотаж. Регистрира се под името Първа българска фабрика за фино трикотажно производство „А. Хр. Момерин“ – Габрово.
Фабриката и дома на семейството на бул. „Априлов“. 20-те години на ХХ в.
Андрея Хр. Момерин завършва Априловската гимназия, след което отбива военната си служба в 18-ти Етърски пехотен полк. След уволнението започва работа при баща си по търговските дела на предприятието. По време на Балканската война, от 5 октомври 1912 до 17 май 1913 г., е зачислен в 23-ти Шипченски пехотен полк в Казанлък. Взема участие в обсадата на Одрин и в Междусъюзническата война. По-късно Андрея Хр. Момерин взема участие в Първата световна война, мобилизиран в 12-ти Балкански пехотен полк в Стара Загора. По време на войната изпълнява различни поверителни задачи от контраразузнавателен характер към командването на Южния фронт.
След войните, от 1921 г. Андрея Хр. Момерин става едноличен собственик на Първа Българска фабрика за фино трикотажно производство „Андрея Хр. Момерин“, най-старата трикотажна фабрика в България. Той продължава делото на своя баща като разширява фабричните постройки, доставя нови машини и по-мощен двигател с генератор за производство на електричество. Построява жилище за работниците, състоящо се от десет обзаведени стаи. До фабриката има овощна и цветна градина, около десет декара, цветната градина е засадена с декоративни храсти и цветя. В същия парцел се намира и къщата на собствениците. Откъм северната страна на фабриката построява здание и инсталира в него парен котел за отопление на фабриката, на работническата кухня и баня и столовата за работниците.
Андрея Момерин с група работнички, които изработват изделия с бяла рязана бродерия. 20-те години на ХХ в.
Андрея Момерин е акционер и подпредседател на Индустриална банка „Габрово“, избран за член на Търговско-Индустриалната камара във Варна, председател на секцията за трикотажната индустрия при съюза на Българските индустриалци в София, член на Висшия партиен съвет на Национал-либералната партия в България. Той е носител на синя лента, символ на гражданска и военна добродетел, по случай стогодишнината на Българската индустрия (1937 г.) е сред наградените с кавалерския кръст “Свети Александър” първа степен.
Щанд с изделия на Трикотажна фабрика „Андрея Хр. Момерин” на Първата габровска мострена изложба. 1927 г.
За участие във войните (1912 – 1913, 1915 – 1918 г.) Андрея Момерин е награден с орден за храброст, по-късно, като участник в Балканската война, получава сребърен медал, а за участие в Първата световна война – златен. След преврата на 9 септември 1944 г. той е причислен към т.нар. „габровски патриотични индустриалци и търговци“, продължавайки своята стопанска дейност до 23 декември 1947 г.
Реклама на фирмата
След национализацията на промишлеността и банките през 1947 г., предприятието на Андрея Момерин е преименувано на Държавна трикотажна фабрика „Баба Зара“. На 30 септември 1952 г. тя се влива в ДИП „Добри Карталов“ – Габрово, което обединява 44 национализирани габровски предприятия за вълнен трикотаж.
Семейството на индустриалеца е лишено от препитание и изгонено от къщата при фабриката. През лятото на 1949 г. Андрея Момерин заедно с други габровци е откаран в концлагер (ТВО) при с. Ножарево, Силистренско. По-късно е преместен в ТВО на остров Белене. След освобождаването му, той не може да намери препитание в Габрово и търси работа на различни места из страната – отглежда свине в с. Върбица, Преславско, на строежа на първи блок на ТЕЦ „Марица Изток 2“ (на възраст 76 години), управител на земеделското стопанство и домакин – касиер на Батошевски мъжки манастир “Успение Богородично”.
Андрея Момерин започва да записва спомените си от 1976 г., допълвайки ги до края на живота си. Ръкописните записки са разчетени, допълнени и записани от синът му Христо. Издадени са като отделна книга „От Диарбекир до Белене и по-нататък“ през 2005 г.
Автор: Иван Постомпиров – главен уредник, РИМ – Габрово