Всяка събота преди Сирни Заговезни в Габрово се струпва населението от цялата околия на т. нар. Олелийня, която габровци и гостите на града отбелязват в различните квартали. Лексемата в речника на Найден Геров е със синоними „врява, глъч“, която вдигат търговците като викат и хвалят стоката си, дрънкат с хлопки, за да привлекат клиентелата. Татяна Цанкова в изследването си „Олелийнята в живота на балканджията – габровец (края на XIX – 40-те години на XX век)“ обяснява, че събитието е „градски празник“, който скъсва с основните елементи на традиционните събори и функцията му е „да бъде празникът, на който габровци се стичат да се видят и да се повеселят преди всичко.“
Регионален исторически музей – Габрово съхранява ценни сведения за Олелийнята. За нея в Габрово разказва Радка Димова от с. Гарвани, която свързва празника с голямото хоро на Падалото, където участват младежи от цялата околия и свирят гъдулари, по-късно духовата музика с тъпани, изпълнители на кларинети и певци с ръчна хармоника, „покачени високо и при топло време с чадър“. Те не само пеят, но успяват да продадат книжки „Песнопойки“. Информаторката споделя, че хорото се вие на сегашната автогара и изпява песен за парчовските моми.
„Олелийнята“ на Падало, 1910 г.
За празника търговците правят „накачулено нещо като магаре“ с цел да се вижда от народа и той да се стича да гледа стоката им и да си купува халва от тяхната тараба. За да привличат клиентела, дрънкат големи „лопки“ и викат: „Насам натам народе. Елате да си купите халва, най-сладката халва“. Радка Димова споделя, че по-старите моми и ергени могат да се оженят през годината и на подигравка им говорят: „Не се ожени, но ще те налупят в чутурата“. На Олелийнята младите булки са облечени в сватбената си „премяна“, с венче на главата украсено с бели листа, цветчета и стъбло, но без було. С китки се кичи и младоженецът на сватбата, както и кръстникът и кръстницата.
„Олелийнята“ на Падало, 1910 г.
Известният краевед Стефан Александров разказва, че в събота преди Сирни Заговезни на пазарния площад при градския часовник бозаджиите изнасят маси, продават халва – бяла и тахан. Пред дюкяните колониалните магазини изнасят сандъци с лимони и торуни /портокали/, а до автогарата на Падалото се устройва олелийно хоро и се пее песен.
В книгата „Бодкаджии“ Радослав Бумов определя Олелийнята като „всегабровската дандания“, „своеобразен весел панаир, който започва чисто търговски“ сутринта на Пазарния площад край кулата на градския часовник, а следобед продължава на Падало. В събота рано сутрин халваджии, бозаджии, сладкари, бакали, дребни амбулантни търговчета подреждат пъстри сергии с „бяла чувенена халва“, захарни петлета, цариградско на клечка, бонбони, шоколади, балсуджук, резлива боза, тригуни, баклави, габровски бял пивоквас, евтини накити, лачени коланчета, шарени чехлички, цигарета за ергени и наргилета за старци. Следобед панаирът се изнася „на широката поляна извън града“, където се построяват люлки наричани „въртушка“, „люшка“ или „въртоп“.
„Олелийнята“ на пазара, вероятно 1920/25 г.
Момите, ергените, булките и мустакатите мъже по време на Олелийнята се разхождат на Пазарния площад и Падалото, „издокарани с извадени от скринове и ракли везани кенарени блузи, нагиздени с всички останали от баби и прабаби тилилейки, нанизи и накити“. Момците купуват на избраниците си лакомства и бяла халва с орехи, но тя е трудна за отхапване, поради което момите и младите булки изцапват уста и бузи, а младежите ги бършат с домашно тъкани пешкири. На Олелийнята задължително има музика – гайди, кавали, кларнет, дайрета, тъпани, а също играят и хора.
В Габрово пристигат артисти смешници, дрипави цигани разиграват мечки и маймуни, за което искат дарение. Нено Кукладжията като първи български кукловод играе със „своите Рачо и Дешка“ върху малко сандъче и едновременно свири на тамбура. Обичта си към децата той изразява в срещите си с тях, където им показва куклите си и фокуси. С дървен нож хлътва китката на ръката му или носът, боядисва ги с червена боя и децата мислят, че кръвта му изтича, но той бърза да им каже, че е здрав и играта е безобидна. Бумов предрича, че ще дойде ден, когато Нено и куклите ще прераснат в куклен театър „Рачо и Дешка“ в Габрово. Олелийнята ще стане Национален фестивал на хумора и сатирата, а на Падалото да се построи „единствения в света Дом на хумора и сатирата“.
Олелийнята продължава до късния следобед, след което габровци се прибират по домовете си, за да почиват, защото на другия ден е Сирни Заговезни. На Олелийнята търговията и сметките „се проверяват и оправят“, тъй като всеки оставя по „някой и друг грош по сергиите“.
В спомените си лекарят Константин Вапцов отбелязва, че на Олелийнята цялата околия идва на пазара, където се продава боза и халва. Градската музика се откупува обикновено от градската община. След като музикантите засвирят и тръгват към Падало, търговците бързат да продадат стоката си на безценица и отиват на Падало, където се веселят докато мръкне. Веселието се разваля, когато свирачът се умори, спре да свири, а играчите тичат и се хващат на другото хоро.
Кою Янков в книгата си „Пролет в Габрово“ също пише за „Олелията“ или „Олелийнятя“, т.е. „събор от много хора, с голяма гюрултия и олелия“, който се състои в събота срещу Сирни Заговезни. Хората от селата около Габрово слизат да се видят, срещнат, да си купят халва и други неща. Празникът е създаден, за да може всеки да отиде до града и „да свърши неотложни работи“. Участници в Олелийнята са „народни трубадури“, наречени певци по панаири и сборове. Сред известните имена е Андрея Калпазанов (свири на фисхармоника, пее народни песни), който е последовател на най-големия изпълнител на фисхармоника Паруш Парушев, а неговите песни и песнопойки са „библиографска рядкост“. Габровецът Христо Бурмов е известен с по-градския репертоар. За да пласира песнопойки, той прекъсва изпълнението си на най-патетичното място, казвайки на стоящия до него Симеон Иванов, че зрител от публиката иска книжка. Симеон отива до човека, на който му става неудобно и „вади 5 лв. и му ги подава“. Освен музиканти на Олелийнята има и амбулантни търговци, като най-ярък техен представител е Ст. Кашев, наричан „Оката-О“. Важна категория търговци на празника са кебапчии, баничари, геврекчии, меленкаджии и микитчии.
За „Олелийната “ на Падало идват от Ловнидол, Търхово, Агатово, Малкочево, Солари, Иванили, Гръблевци, Бекрии, Свинарски дол, Читаковци, Мазъли, Козирог, Влайчевци, Парчовци. Много парчовски моми и ергени идват, за да се вият, да си купят от „касабата“, халва да опитат и хоро да играят.
„Олелийнята“ в Габрово, 1938 г.
Надежда Лазарова през септември – октомври 2015 г. прави самостоятелна изложба „Габровската олелийня“ на чардака на Дечкова къща, посветена на семейната институция и стогодишнината от рождението на нейния баща – Никола Петров Лазаров (8 октомври 1915 г.).
В книжката „Габрово върху дантела. Габровската олелийня“ авторката публикува и един ценен документален спомен от баща ù – фонозапис на разказа му за „Бала на лудите“ на семейно тържество в последните години от живота му.
Според него в Габрово между Местни и Сирни Заговезни на пазарния площад при часовниковата кула се събират търговци, предлагащи всякаква стока, а сергиите са пълни с лакомства. На Падало се монтират въртележки и люшки, а амбулантни търговци продават дрънкулки и шарении. Колибари се стичат от околните села. Олелийнята протича с песни, игри, закачки, шумотевица, а кулминацията е карнавалното шествие. Вечерта на самия празник маскирани деца с техни подпийнали близки чукат на вратите на домовете, плашат домакините, шегуват се и след като ги разпознаят пеят, декламират, танцуват.
Между Местни и Сирни Заговезни за хайлайфа се организират модерни маскени балове, проникващи в България и в Габрово от Европа. Различни дружества, съюзи и организации ги подготвят и провеждат. Интересът към „Бала на лудите“ е толкова голям, че билетите бързо се изчерпват. Според Никола Лазаров, Александър Керков е негов „главен организатор“, тъй като седмица преди датата на бала обикаля домовете на габровските индустриалци и заможни хора, за да пласира билети, прави афиш, купува пуяк и други неща за томболата, опуква два чувала с пуканки. “Балът на лудите” е с благотворителен характер и „е един от последните преди 9 септември 1944 година“. Събитието се състои в двата салона на „Майчина грижа“ – киносалона и бюфета отзад.
Никола Лазаров разказва за изпълнението на Сливков, който рецитира и припява собствените си стихотворения и песни. Артистичните изяви на Нуню Фотографа са с „Лудия“ от Петьофи „с такъв невероятен патос, че накрая разкъсвал драматично ризата си“. Мичето Момин в ролята на балерина изпълнява танц по популярната песен „Мило момиче“. Забележително е изпълнението му на „Умиращия лебед“. При четенето на веселата поща и томбола настроението на публиката се покачва, а най-голямата атракция е финалът на томболата – обявяването и връчването на най-голямата печалба: жив пуяк, който по време на програмата се разхожда по сцената, вързан за краката. След спечелването на томболата, отнасят пуяка на балкона и го доставят по въже, вързан за краката и пляскащ с крила. Лазаров разказва, че мигът-предизвестие на „Габровската олелийня“ започва бой с пуканки, конфети, закачки, бъркотия. Чрез документалния запис на Никола Лазаров си припомняме уникалния и жизнерадостен габровски обичай.
Габровската Олелийнята е част от празнично-обредния комплекс на Сирни Заговезни, „обогатен през 30-те години на XX век с карнавалното шествие и маскените балове“. Тя има своето запазено място, защото в нея трябва да се търсят корените на съвременния карнавал в Габрово.
Автор: Ирена Узунова, уредник в РИМ – Габрово