Уважаеми читатели, на Фейсбук страницата и сайта на Регионален исторически музей – Габрово в продължение на шест месеца Ви припомняхме за събитията в града преди 100 години. Публикациите бяха подготвени по статии в единствения вестник, печатан в Габрово за периода януари – юни 1924 г. – „Родолюбец“. Той излиза седмично и информира за обществено-политическите, стопанските и културно-просветни изяви в нашия град, но в него намират място и краеведски материали, беседи, поддържат се рубриките „Хроника“, „Културен живот” и „Седмични сведения за пазара на местните произведения (платове, прежди, трикотаж, гайтани, юфт и пр.)”. Първият брой на вестника излиза на 1 юли 1922 г. и до юли 1924 г. се печата регулярно, когато прекъсва за шест месеца. През следващия период е с нарушена периодичност, като издаването му продължава до април 1932 г. Печата се в печатница „Модерно изкуство“ – Габрово. През 1924 г. редактор е Симеон Топузанов. На страниците на „Родолюбец“ се публикуват негови коментари, статии от инж. Апостол Гъдев, Илия Кожухаров, Никола (Кольо) Конкилев, Петър Кишмеров, Христо Врабчев, Петър Събев, Стефан Станчев, д-р Петър Цончев и др.
В ретро-рубриката Ви представихме с кратки биографични справки и снимки габровските кметове: Илия Кожухаров, Еким Топузанов и инж. Апостол Гъдев и други видни габровци – Ботьо Шанов, Никола Конкилев, Андрей Пръвчев, д-р Петър Недевски и др. За илюстрация на събитията публикувахме снимки от фондовете на РИМ – Габрово. Като „закачка“ към четящите бяха коментарите на автора, а от страниците на вестника избрахме любопитни реклами от 1924 г. и обявите на неприемащите гости за именните си дни… все видни габровци. Следихме за Вас и обявите за годеж и венчавка на най-видните представители на Демократичния сговор – кмета на града и помощник-кмета, които през 1924 г. правят тези решителни крачки в личния си живот.
В брой 51 от 21 юни 1924 г. редакцията обявява, че вестникът няма да излиза до края на месец август, но „ваканцията“ продължава до края на годината. Причината може само да се гадае…, но със сигурност значение има и появата на нов вестник в Габрово, чийто първи брой излиза на 16 август 1924 г. – „ИЗВЕСТИЯ на Габровската народна библиотека „Априлов–Палаузов“ – Габрово“. Той в продължение на 20 години ежеседмично информира гражданите за актуалните събития.
С приключване издаването на вестник „Родолюбец“ през месец юни 1924 г. и ние слагаме край на рубриката „100 години назад…“. Надявахме се да предизвикаме интереса Ви към нея, но отзивите към публикациите са малко… Оставаме с надеждата, че сте научили нещо полезно за габровската историята, а други автори могат да я продължат през следващите години. След нас и в други градове, сродни институции започнаха рубриката „Какво се е случило преди 100 години“. Едно столетие не е малък период от време, но някои факти и констатации не са променени и до днес…, което означава, че не сме си взели поука от историята. Кои са те? Върнете се назад и прочетете!
Обществени събития:
Вестник „Родолюбец“ като проводник на политиката на Демократичния сговор отделя най-значимо място на годишнината от преврата на 9 юни 1923 г, която годишнина по думите на редактора „събуди в сърцата на родолюбивите граждани пламенни чувства на възторг от историческия подвиг на 9 юни миналата година и то пред пресния спомен за великото дело на преврата и го отпразнуваха с подобаваща тържественост“. Създаденият граждански комитет разпространява в Габрово позиви и програми за отбелязване на годишнината, „които бяха разлепени вредом по кожарския еснаф и между гражданите“. С траурна манифестация и панихида гражданството отбелязва смъртта на „своята скъпа жертва в лицето на доблестния и добър гражданин Еким Мичковец“. Тържествата започват на 8 юни от пазарния площад. Под знамето на кожарския еснаф и под звуците на народни маршове шествието се отправя по улица „Радецка“ към църквата „Успение Света Богородица“. След литургията, мнозинството се оправя към мястото където е загинал в нощта на 9-ти срещу 10 юни 1923 г. кожарят Еким Димитров Мичковец – ъгъла на улица „Орловска“ и улица „Радецка“. В стената на къщата е монтирана гранитна плоча в негова памет. Тя е покрита с траурен плащ и на 8 юни се извършва освещаването ѝ. Реч произнася Симеон Топузанов и се полагат венци. До скоро за убития по време на преврата кожар в РИМ – Габрово се съхраняваше само една снимка – от погребението му. Днес вече можем да Ви представим и младежкия му лик, като член на дружество „Юнак“ – Габрово през 1904 г.
Еким Мичковец
Тържествата продължават и на следващия ден. На 9 юни 1924 г. вечерта се организира факелно шествие из улиците на града, което отново завършва пред паметната плоча на Еким Мичковец. Никола (Кольо) Конкилев произнася реч. Гражданството отдава почит на загиналия с падане на колене и „Вечная памет“, изпълнена от хор.
На 12 юни 1924 г. около 500 членове на дружество „Юнак“ – Габрово, мъже, жени, юноши и гости, отпътуват за София, за да вземат участие в Шестия юнашки събор, който е юбилеен за съюза. Отбелязва се 25-годишнината от създаването на първото дружество „Юнак“ в България. Съборът се повежда от 15 до 19 юни, тържественото му откриване се състои на 16 юни от 10 ч. на стадион „Юнак“. Лично Цар Борис III, който е почетен председател на юнашката организация, приветства присъстващите от 51 дружества участници. На стадиона е цялото правителство, народни представители и др. Габровските юнаци се представят отлично, те са отличени с второто почетно място за численост, дисциплина и изпълнение. В игрите габровските юнаци участват с 305 дружествени члена, от които 78 юнаци, останалите юноши и юнакини. По численост на спечелените награди се нареждат след русенското и варненски дружества. На 16 юни вечерта се провежда шествие по централните софийски улици. „Юнак“ – Габрово впечатлява с факелно шествие, те „участвали със своите красиви трикольорни венециански лампиони, които като трицветен плащ със светлините са покривали цялата дружествена колона“. Вечерта завършва с банкет в чест на членовете на юнашките дружества, даден от габровеца Паскал Паскалев – кмет на София.
Габровски юнаци в спортни екипи, последния отляво на дясно Наньо Нанев
Наградите за юнаците от Габрово са:
Златен медал за Христо п. Георгиев – шампион за хвърляне на копие. Три първи награди за народни игри – дъбови венци получават: Христо Гатев Гъдев и подарък сребърна табакера, връчена лично от Него Величество Царя, Наньо Нанев и Иван Георгиев. С втора награда – диплом, отново за народни игри, са отличени трима: Цоньо Конкилев, Ат. Г. Талев и Христо Георгиев. Втори награди за уреди получават Димитър Генев и Симеон Пенчев.
На 20 юни 1924 г. взелите участие в събора юнаци са тържествено посрещнати на гара Габрово от гражданите. Сред тях са и кметът на града Илия Кожухаров и околийският началник Стою Андрейчев. Със стройни колони юнаците преминават по ул. „Брянска“, по моста Игото, ул. „Радецка“ и се спират на пазарния площад. Тук те са приветствани от председателя на дружеството Андрей Пръвчев и кмета Кожухаров.
Андрей Иванов Пръвчев
Роден на 3 септември 1884 г. в Габрово. Основно образование завършва в родния си град. Продължава учението си в Свищов, където завършва търговската гимназия.
След завръщането си в Габрово започва работа като счетоводител. Работи в памукопредачната фабрика „Принц Кирил”, лектор е в Техническото училище „Д-р Никола Василиади”.
На 3 ноември 1923 г. е избран за член на УС на Воден синдикат „Грамадата”, от март 1924 г. е касиер-деловодител на синдиката.
Изпълнява длъжността помощник-кмет на Габрово в периода март 1923 г. – септември 1924 г., при кмет Илия Кожухаров.
Член е Демократическата партия, на дружество „Юнак” – Габрово и негов председател за период от 11 години.
От 1935 г. Андрей Пръвчев е назначен за счетоводител на АД „Балкан”, където работи до национализацията му.
Почива на 17 февруари 1950 г. *
След приветствията, под звуците на духовата музика те приемат поздравления от съгражданите си, марширувайки по ул. „Радецка“, „Николаевска“, Априловския булевард и се спират пред Априловската гимназия. „Тук след напътствени думи и пожелания изказани от главатаря Сава Михайлов юнаците извиха весели народни хора, с които завършиха своите юнашки тържества.
Тържественото шествие на дружество „Юнак“ се предвожда от главатаря Сава Михайлов
На 16 юни ловната организация „Сокол“ – Габрово чества своя патронен празник „Свети дух“. След тържествен молебен в църквата „Света Троица“, с манифестация под ловното знаме, членовете на дружеството преминават през града. Спират се за почит пред паметната плоча на техния ловен другар Еким Мичковец и празникът завършва в Казиното. На същия ден се състои и тържествен акт – отличаване на председателя на дружеството д-р Петър Недевски със златна значка, връчена му от най-стария ловец опълченеца Пенчо Сватов.
д-р Петър Недевски
Роден на 25 май 1876 г. в гр. Севлиево. Първоначалното си образование завършва в родния си град, средното в Габровската Априловска гимназия, а висшето – медицина в Швейцария (Лозана) през 1903 г. Веднага след дипломирането си завършва школата за запасни офицери в Княжево, Софийско (1904) и постъпва на работа същата година като дружинен лекар в 18 Етърски полк.
От 1905 г. е назначен за училищен лекар и заместник-градски лекар на гр. Габрово и остава тук до края на живота си.
През Балканската война е дружинен лекар, санитарен подпоручик в 18-ти Етърски полк. В Първата световна война е началник отделение в 9-ти дивизионен лазарет, санитарен капитан, по-късно началник отделение в 1/8 полска болница и старши полкови лекар.
След войните се завръща в Габрово и е околийски лекар в града, която длъжност заема от 1912 до 1934 г. През 1934 г. заболява сериозно и си подава оставката. Почива на 59-годишна възраст – на 26 март 1936 г. в гр. Габрово.
Известен е в града като дългогодишен председател на Ловното дружество „Сокол” (1911 – 1935), в него членува от 1908 г. Инициатор е за построяването на Ловен дом в града (1934), автор е и на множество публикации и на книга за историята на ловното дружество. **
Културни събития:
През летния месец юни те са сравнително малко и то музикални. На 7 юни 1924 г. музикална китка „Веселинка“ под ръководството на Христо Хр. Мянков изнася в театъра оперетата „Хензел и Гретел“, а на 29 юни в Габрово по покана на Музикалното дружество гостува виртуозът – пианист от Казанлък Петко Стайнов, който предишната година е завършил Дрезденската консерватория. На същата дата, вечерта за първи път се организира гражданско увеселение в градината на театъра. Инициативата е на дружество „Библиотека Априлов – Палаузов“, участват струнен и духов оркестър, в салона на театъра се танцува… това са летните габровски развлечения.
Любопитни факти:
На 7, 8 и 9 юни в Габрово падат обилни дъждове, река Янтра прелива и излиза извън корито си и залива някои улици, но щети няма.
Дружество „Здраве“ уведомява, че „с помощта на ученици, трудоваци войници и надничари е успяло да засее всичко около 40000 дръвчета, от които 12000 по Бакойския баир, двор 1400 по „Цигански баир“, 14 000 по „Голо бърдо“ и срещу гарата“.
През юни 1924 г. е павиран с каменни блокчета мостът „Цар Симеон“ (Баев мост).
На 16 юни 1924 г. се венчават Илия Кожухаров (кмет на Габрово) и Цанка Иванова Негенцова. Спазвайки старите традиции, те приемат гостите си на т.нар. „народна трапеза“, а не в ресторант.
Снимка от сватбата на Цанка и Илия Кожухарови, 16 юни 1924 г.
През юни габровци по традиция почиват в Соколския манастир. Рекламата във вестника гласи: „Едно от най-красивите курортни места на нашия окръг Габровския соколски манастир. Издигнат на обрасли с мъх и зеленина скали, оросявани от буйните планински потоци и водопади, обкръжен от прохладните гори на планината, той представлява тих, уютен кът за отдих и почивка през летните горещи дни“. За лятото на 1924 г. стаите са ремонтирани и се отдават под наем от манастирското настоятелство.
Соколския манастир, любимо място за отдих и разходки
Завършваме рубриката „100 години назад“ с пожелание за хубави летни дни за нашите читатели. Може и Вие да предпочете Соколския манастир, ако оцените рекламата от преди век.
* Биографията на Андрей Пръвчев е публикувана в книгата „Между два века. Зараждане и развитие на памукотeкстилната промишленост в Габрово 1912-2012 г.“ с автори Катя Гечева и Иван Постомпиров.
** Биографията на д-р Петър Недевски е публикувана в Известия на държавните архиви, т. 111- 112, Катя Гечева – Из дневника на д-р Петър Недевски за Първата световна война.
Автор: Катя Гечева – главен уредник, РИМ – Габрово