115 години от създаването на трикотажна и памукотекстилна фабрика „Бъдащност”.
Основател на предприятието е Илия Илев Велков, който, проявявайки предприемчивост, трудолюбие и спестовност, постепенно се замогва и през 1907 г. основава плетачна работилница в с. Бичкиня (днес кв. на Габрово). На 3 януари 1908 г. Илия Илев закупува в местността до с. Газурниците (днес кв. Любово) една малка воденица караджейка с два камъка и принадлежащия към нея парцел от 25 дка край р. Етърска, с идеята да построи на това място фабрика. Теренът е отдалечен на около 6 км от Габрово.
Илия Илев. 1926 г.
През същата година Илия Илев регистрира фирма за търговия с трикотажни изделия. С няколко съдружници той образува Събирателно дружество (СД) „Бъдащност“, което през 1909 г. построява фабрика за производство на фин памучен и вълнен трикотаж на неговия терен. На съществуващата вада към воденицата е инсталирана водна турбина, произвеждаща ток за предприятието. На 7 април 1910 г., СД „Бъдащност“ е преобразувано в акционерно.
Фабрика Акционерно индустриално дружество „Бъдащност“. 1912 г.
Илия Илев започва да изкупува акциите на другите акционери, като постепенно става основен акционер и директор на фабриката. През 1924 г. придобива всички останали акции и регистрира еднолична фирма фабрика „Бъдащност” – Габрово.
На 1 май 1935 г. е учредено ново акционерно дружество (АД) „Бъдащност“ под председателството на Илия Илев, с участието на Димитър Илиев (син), Радка Илиева (съпруга), Милка Илиева (снаха) и други близки и роднини. Дружеството в действителност е семейно, тъй като основният дял акции са собственост на Илия Илев и когато той умира през 1941 г., същата година е избран нов УС с председател Димитър Илиев.
Димитър Илиев (син). 1926 г.
При основаването на фабриката през 1909 г. производство ѝ включва вълнено и памучно трикотажно мъжко и дамско долно облекло тип „Егер“, шевни конци, мъжки и дамски чорапи от висококачествени фини европейски прежди. След 1933 г. започва производството на собствени памучни прежди. До национализацията през 1947 г., АД „Бъдащност – Илия Илев” – Габрово произвежда: прежди, трикотажни (плетени) платове от памук, изкуствена коприна, 100% изкуствени предивни материали и в смес с 50% вълна, които се използват за производство на конфекция – долно мъжко, дамско, детско и спортно облекло, памучни тъкани платове, чорапи и др. Предприятието е сред големите производители на шевни конци и тирета в страната и единствено в Габрово.
Реклами с търговската марка на фабрика „Бъдащност“.
През 1933, 1939 и 1940 г. АД „Бъдащност“ – Габрово регистрира в Секцията за индустриална собственост при Министерството на търговията, промишлеността и труда свои собствени търговски марки, които поставя на произвежданите изделия. Дружеството се рекламира, като „първата българска плетачна фабрика за производство на фин долен трикотаж“ и „царски придворен доставчик“.
В края на 30-те години Димитър Илиев притежава няколко предприятия със съпътстващи производства, свързани с това на АД „Бъдащност” – Габрово. През 1939 г. е закупена памуко-тъкачницата, собственост на фирма „Иван П. Червенаков & Син” – Габрово, на ул. „Неофит Рилски”. Придобиването на тъкачница цели затваряне производствения цикъл на дружеството и повишаване на неговата конкурентоспособност. Произвежда се предимно американ за нуждите на армията и за опаковане на собствената продукция. В с. Газурници, Димитър Илиев открива през 1943 г. дървообработващо предприятие за дървен амбалаж, бурета, щайги и ремонт на дървени машинни части на АД „Бъдащност“. От април 1945 г. то произвежда и мебели – столове, маси, шкафове и др., предимно за нуждите на работническите жилища към фабриката.
В с. Угорелец, община Стоките, Севлиевско, Димитър Илиев притежава друго дървопреработвателно предприятие за производство на трупи, използвани главно за строителство и направа на амбалаж за текстилната продукция, дървени макарички за отделението за шевни конци и др. След национализацията (23 декември 1947 г.), то е преобразувано в ДИП „Митко Палаузов” – с. Стоките.
От създаването си през 1909 до национализацията през 1947 г., предприятието на АД „Бъдащност – Илия Илев” – Габрово периодично е разширявано и модернизирано То включва: силови и парови инсталации, плетачно (трикотажно) с шивашко отделения, памуко-предачница с подготвително отделение и селфактор (предачна машина), отделения за производство на чорапи и шевни конци с дърводелна за макари, апретурно и бояджийско отделения с лаборатория, пакетажно отделение и др. Фабриката е много добре технически оборудвана, като баланса, съставен при национализацията, включва над 460 броя машини и инсталации с пълно електрооборудване. Може да се каже, че предприятието е един малък комбинат със завършен цикъл на производство, изпреварил във времето огромните структури от периода на социализма.
Собствениците на АД „Бъдащност – Илия Илев” – Габрово създават благоприятни условия за труд и за живот на своите работници. Към фабрика „Бъдащност – Илия Илев“ са построени хигиенични жилища за работничките и техническия персонал, с веранди, вътрешни тоалетни и бани. Построена е столова с кухня за около 400 души. Всички работни и жилищни помещения в предприятието са електрифицирани, а отоплението е с парна инсталация. През 1945 г. в салона на столовата е инсталиран киноапарат, тъй като работниците нямат възможност да ходят на кино поради отдалечеността от града. Устроена е също библиотека с читалня.
Илия Илев и семейството му също живеят в района на фабриката. Жилището им представлява двуетажна къща, проектирана и построена през 1933-1934 г. Във фабричния двор са изградени парк с павилион за почивка и тенис корт.
Детско общежитие „Радка Ил. Илева” в с. Етър (дн. кв. на Габрово). 1938 г.
Илия Илев развива значителна дарителска дейност. Основните му дарения са насочени към училищата в района на селата Бичкиня и Етър. Най-значителното дарение е на името на покойната му съпруга – построяване и обзавеждане на пансион за деца от съседните села, които учат в с. Етър. Детското общежитие „Радка Ил. Илева” е завършено през септември 1938 г.
След национализацията семейството на Илия Илев е репресирано. Срещу Димитър Илиев са повдигнати различни обвинения, но не са събрани достатъчно доказателства и той не е осъден като незаконно забогатял. По-късно е изпратен на лагер (ТВО) заедно с други габровци, бивши „патриотични индустриалци“.
Предприятието като цех „23 декември“ на Памукотекстилен комбинат „В. Коларов“ – Габрово. 1972 г.
През 1948 г. бившето АД „Бъдащност – Илия Илев” – Габрово се преименува на Държавно индустриално предприятие (ДИП) „23 Декември“ – Габрово. На 1 януари 1959 г. то се влива в ДИП „Васил Коларов“ – Габрово и двете предприятия образуват Държавен памучен текстилен комбинат (ДПТК) „ВАСИЛ КОЛАРОВ“ – Габрово, днес „МАК” АД – Габрово.
През 90-те години на ХХ в. предприятието преустановява своята дейност. Сградите му са разрушени, руините обрастват с храсти и дървета. Днес малцина знаят, къде точно се е намирала една от най-големите текстилни фабрики в Габрово.
Автор: Иван Постомпиров – главен уредник, РИМ – Габрово