През 30-те – 50-те години на XX век традиционно животът на децата преминава в игри и забави, с които те опознават света и себе си и възпитават в тях много добродетели от най-ранна възраст – честност, ловкост, сръчност, находчивост, бързина, усет към красивото, любов към природата. Традиционно различните видове се играят в зависимост от празничния и сезонен календар. В изследванията на Юлиана Шулекова от Окръжен исторически музей – Габрово, посветени на детските игри и забави, се отбелязва, че най-популярните още през XIX в. в Габрово са „коца-маца“, „сляпа баба“, „криеница“, „камъчета“, „ашик“, „гуша“ или „свинка опашка“, като някои от тях се играят и през XX век, когато се появяват и нови игри. Традиционно те се разделят на игри за момчета, момичета или смесени, а понякога се придружават и от словесни елементи – песни. Някои от записаните игри от Христо Даскалов от Трявна съвпадат с игрите в Габрово и се разделят на зимни (коца-маца, ашик, камъчета и сляпа кобила), пролетни (палица, чулюк, човъркалка, разни прескачание и дама), а летните са повече с „топ“. „Топ“ е една валка (топка за игра), ушита от осем машинки, напълнени с козина, вълна, дреб, памук и парцали. С парцали по-рядко се пълни „топ“ – „защото не подскача много“, боли, когато удариш някого с него и „когато го перкат, натъртя дланта“. С „топ“ се играят следните игри : а) кули и пекарница, б) на итиширму, в) тупаница, г) на стена и д) на езденица.
За да се потопим в атмосферата от миналото, ни помагат спомените на Стефан Александров и Пенка Ангелова Донева, съхранени в Регионален исторически музей – Габрово. В книгата „Спомени за Лъката“ габровският краевед Стефан Александров Иванов (1919 – 1991 г.) описва безгрижните си юношески години: „Учението беше леко. Само като напишем домашните си, останалите уроци ги запомняхме още в училище. Затова играехме много.“ Той обрисува подробно правилата на няколко игри: „Пуши-комин“, „Челик“, „Копи“, „Жомешка“.
Първата игра, която Стефан Александров представя, е „Пуши-комин“. Правилата ù са следните: 5 – 6 малчугани събират главите си, привеждат се, а останалите навели се яздят, докато един „дебне да хване с въже ездача, преди да се е качил“. За да се играе „Челик“, е необходимо дървено парче, дълго около 20 см, дебело към 3 см и в двата края подострено. От трапче се хвърля пръчка дълга 50-60 см, която трябва да се улови във въздуха; ако не уловят челика, от мястото на падане го хвърлят отново към тоягата, сложена в трапчето. В случай, че не го улучи, участникът има право на повторен удар, след което се мерят крачките, където е челикът, мерят се крачки и се сумира. Третата игра се нарича „Копи“: нареждат се на около 30 см малки плочки и от десет метра се опитват да ги свалят, като хвърлят камък. Последният играч след опита си, ако е съборена копата, пазещият ги реди, след което улавя някого, замества го да пази, а уловеният отива да замеря. Най-разпространена игра е т. нар. „Жомешка“. Според правилата един от играчите брои от едно до 30 и когото открие, го сменя да жуми. Александров споделя, че като дете играе и с топчета от лимонадени шишета, щъкайки ги с палец или показалец, като ако участникът улучи топче-цел, го взема. Събират цигарени кутии и вземат горната рекламна, обръщат ги наопаки и ги слагат на купчина, след което една карта се обръща и се слага до нея. След което друг обръща върху нея друга карта. При еднакви изображение, играчът, който последен обръща картата, печели и прибира натрупаната купчина карти.
През 1982 г. Юлиана Шулекова записва още детски игри от габровеца Ст. Александров с различни наименования: „На трапчета“, „Дълга морава“ или „Прескочи кобила“, „Бой с камъни“, „Аршик“.
Регламентът на „На трапчета“ е следния: правят се няколко дупки – трапчета, според броя на играчите и на разстояние 1,5 – 2 м се поставя черта, от която топката се търкаля към трапчето. Целта е да влезе в дупката, а притежателят на трапчето се стреми да вземе топката и да улучи някой от играчите, които се разбягват настрани. Ако някой е улучен, в неговото трапче се слага камъче, но не улучи ли никой камъчето, то се слага в неговото трапче. Целта е в края на играта да има най-малко камъчета и трапчета или никакво камъче. При началното търкулване на топката и невлизането ѝ в трапчето, се взема от втория играч и се продължава всичко отначало. Децата се забавляват и с „Дълга морава“ през пролетта, лятото и есента. Малчуганите се събират, първото дете се превива, следващите го прескачат и застават зад него.
Играта „Бой с камъни“ се играе от двете съседни махали падалци и лъчанци. Преди да започне състезанието се казва: „Бой, бой, искаме да победим падалци“ или обратното. С ръка или прашка, направена от кожа, хвърлят камъни. С по-голяма сила и по-далеч камъкът се изхвърля с прашка (дълга връв, по средата с кожа за халка или примка за камъка). Играта продължава, докато се спука някоя глава или се счупи стъкло, след което децата мирясват.
Много стара и популярна е играта „ашик“, която е записана от Христо Даскалов от Трявна. Играе се около Великден. Взема се един кокал от задния крак на агнето със заоблена форма и се нарича „ашик“. Увива се кърпа за бой и се нареждат децата в кръг. Всеки хвърля ашика и гледа какво ще му се падне, съответно се нарича в играта по такъв начин: плоската страна на ашика с издуто място се нарича „хляб“, вдлъбнатината – „хайдутин“; откъм тясната страна, по-равната – „туруджия“, вдлъбнатата – „цар“, двата върха: по-равният се казва „свиня“, а вдлъбнатият край – „магаре“. „Царят“ само заповядва колко силни и колко слаби удара трябва да удари „туруджията“ на „хайдутина“. Който пък хвърли ашика и му се падне изпъкналата част („хляб“), дава ашика на следващия и не трябва да го бият. „Туруджията“ трябва непременно да държи турата, защото ако бие без тура (ашика), битият може да плюе и съответно да вземе увитата кърпа и да удря „туруджията“ толкова пъти, колкото е ударен без тура. „Царят“ и „туруджията“ държат ашика дотогава, докато някой го хвърли и стане „цар“ или „туруджия“, т.е. „царството“ и турата се предават с удар. През 1982 г. Ю. Шулекова записва габровеца Стефан Александров Иванов, който разказва два варианта на играта със сходни действия и правила, но с ново наименование „Аршик“. Взема се кост от гергьовско агне /крак/, хвърля се нагоре и ако падне на надутата част, пада се „хляб“, а на вдлъбнатата „хайдутин“ и не се печели нищо, отстъпва се на следващия участник. Ако се падне като осмица, печели пет бройки, а при „царица“ – печели най-много точки, пет или десет. Начертава се елипсовиден кръг и втори вътрешен, разделя се на чертички. При печалба се отбелязват с клечки точките и се преместват клечките по кръга. Победител е човекът, който излезе най-напред. Стефан Александров описва втори вариант на играта „Аршик“: „Събират се няколко момчета и пак се хвърля кокалчето. Ако се падне „хляб“, съответно „в дълбокото“ – „хайдутин“, участникът си дава ръката и с кърпа, вързана на възел, по заповед на „царя“ се удрят пет, десет или колкото каже удари.“ За „цар“ се избира човекът, на който се пада „царицата“. Нанасящият удара – тура взема кърпата да бие и се нарича „туруджия“, ако се падне „хляб“, минава без бой.
През 1982 г. Пенка Ангелова Донева от Габрово също разказва за много популярната детска игра „Пяркашка“, с която се забавляват момичета и момчета. Взима се парцалена топка и с въглен на дувара на някоя къща се очертава четириъгълник. На 10 м оттам се прави черта, взема се топката, подхвърля се нагоре и се изтласква с длан към другия играч. Ако детето хване топката, печели играта и се отива да „пярка“. Нехващайки топката, той я взема и се опитва да улучи четириъгълника на дувара. Ако отиде да „пярка“, надиграва този, който най-много пъти „пярка“.
Игрите на Стефан и неговите приятели са на различни места в Габрово: на Табаците (на стръмнината, при днешната Стара баня), около Лъчанското училище, рядко край реката, в квартал Лъката или друга махала. Малчуганите се къпят и под Падалския мост, при Железарското училище, където реката е доста дълбока. Спортните занимания на Стефан са футбол, който се упражнява на голяма ливада в „Балканското“, срещу фабрика „Прогрес“. През зимата той кара кънки на импровизирана писта между салханата (кланицата) и Аврам Станев (№ 173). С шейни се пързалят от ул. „Аспарух“ № 12 до ул. „Любен Каравелов“ [днес е жилищен блок „Колю Фичето“], на местността Рашковото под Петкова нива [между сегашните улици „Александър Керков“ и „Хан Крум“]. Александров заедно със свои приятели се спуска със ски под Петкова нива (до днешната ул.„Александър Керков“).
Първите скиори в Габрово, ученици от Априловска гимназия, на ски-излет около Киселчова могила: Алфред Вилденцай, Лазар Донков, Велю Рашеев, Дянко Чолаков, Мазик Балабански, д-р Илия Недевски, д-р Никола Гъдев и други. Габрово, 1926 г.
По Гергьовден в Габрово балони се приготвят от „пауспапир“ – жълти, червени, цветни, с продълговата форма. По дължина се залепват по 5-6 хартии, по 3-4 за ширина. Сгъват се по дължина и се изрязват в двата края, единият за гърлото, а другият край се връзва с канап. Залепването става с лепило от брашно и вода, оставя се да изсъхне. Гърлото отдолу се увива с тел, прикрепя се гъба от памук, наторен в газ. Техните размери обикновено са диаметър 1 м и дължина 2-3 м. Балонът се окачва на прът и се запалва сламата, а пушекът се насочва към гърлото му, за да се пълни с топъл въздух. След това се окачва на куката и се пуска свободно. Балонът се издига на височина около 500 м и прелита 2-3 км. Изработването на балоните е до 40-те години на XX век.
По големите ученици се занимават и със спор. Стефан Александров разказва, че със свои приятели играе футбол в източния двор на училището с различен вид топки: парцалени и надути със свински мехури, кожени топки с плондер. Впоследствие основават дружество за футбол „Спортен клуб „Тигър“. Със съдействието и участието на младежи от квартала през 1928 г. в кв. „Лъката“ се учредява Спортен клуб „Лъв“, който съществува четири години.
Сп. кл. „Лъв“. Първите от ляво надясно: Колю Антов, Христо Минев, Хр. Дечев, Иван Калиманов, Иван Тончев, Стефан Кацаров, Иван Яръмов; коленичилите: Иван Костадинов, Йовчо Пръвчев, Ангел Ганев, Цоню Михайлов, Геню Господинов; легналите: Симеон Кудов, Иван Александров
Преименуван е в спортен клуб „Орловец“ от 1932 г. Футболния отбор участва в Българската спортна федерация и играе международни мачове. Като отделен клуб съществува до 1945 г., след което се слива със спортен клуб „Чардафон“ под общо име ДСФО (Доброволна спортна физкултурна организация) „Априлов“. След което става ДСФО „Чардафон-Орловец“, докато сега е ДСФО „Янтра“.
Детските игри ще съществуват винаги, защото децата играят с удоволствие, радост и чрез тях се изграждат и възпитават бъдещите граждани. Проучванията са свидетелство, че през XIX век децата в Габрово и Трявна играят едни и същи игри, като част от тях продължават да битуват и XX век, включително през социализма, а някои игри като футболът се трансформират в професионален спорт.
Автор: Ирена Узунова, Регионален исторически музей – Габрово