„Да бъдем юнаци – е чест,
да бъдем силни и здрави – е щастие,
а да се жертваме за Родината си – е дълг.“
Хр. Недев
На 27 – 29 юни 1904 г. в София се провежда Третият юнашки събор. В него взема участие габровското дружество „Юнак“ с делегация от 60 души – деца, юноши и възрастни. Преди или след приключване на събора те си правят снимка за спомен от събитието в ателието на фотографа Димитър А. Карастоянов на бул. „Цар Освободител“ в София. Днес тя се съхранява в Регионален исторически музей – Габрово. Грижливо запазена от нейния притежател, индустриалеца Петър Иванов Конкилев, а по-късно от неговите наследници, днес, 120 години след събитието, тя ни връща назад във времето. Заснето за спомен или за съюзния архив, изображението за вечни времена е съхранило лицата на габровската делегация. Към снимката е приложен списък на участниците, с имената и кратки пояснения за 50 души. Вероятно той е изготвен години след събитието и част от спомените на П. Конкилев са безвъзвратно отлетели…, но съхранената визуална информация за част от най-значимите „габровци на ХХ век“ е безценна.
„Габровско гимнастическо дружество „Юнак“ на III юнашки събор в София през 1904 г. 27 – 29 юни, на който взехме II-ра награда в народните състезания. П. Конкилев“
Петър Конкилев е един от възрастните членове на дружество „Юнак“ в Габрово през 1904 г. и участник в събора. На гърба на снимката е написано: „Габровско гимнастическо дружество „Юнак“ на III юнашки събор в София през 1904 г. 27 – 29 юни, на който взехме II-ра награда в народните състезания. П. Конкилев“ (надписът е с почерка на зет му Иван Георгиев, който е изготвил и списъка).
Малко предистория за габровското дружество „Юнак“:
Христо Н. Априлов, бивш главатар и почетен член на дружеството пише в кратката история на дружество „Юнак“ – Габрово: „На 3 март 1896 г. е турната основата на юнашкото дружество в Габрово под название Габровско гимнастическо дружество „Борец“ с временен председател Ат. П. Колев и временен деловодител Пенчо Димитров и двамата тогава учители в Габровската Априловска гимназия, а на същия месец общото считано учредително събрание, състоящо се от 17 редовни членове, избират и първото редовно настоятелство в състав: председател: Ат. П. Колев, деловодител Роман Пухлев, касиер: Петър Минчев, главатар: Емануил* Кюпфер и съветници: Петър х. Стойчев и Пенчо Димитров“. На събранието е приет първият устав на дружеството и Априлов изброява поименно 17-те учредители, все видни габровски жители и с престижни професии. В устава е записано, че „по старшинство“ габровското дружество е второ по ред в България, след Софийското.
Дружеството провежда гимнастическите си занятия в двора на Априловска гимназия и на местността „Падало“. На 27 март 1897 г. няколко „габровски видни госпожици“ тържествено връчват на дружеството ушитото от тях знаме, което с достойнство и чест габровските юнаци носят до 1945 г., когато дружествата „Юнак“ са принудени да се обединят с Българската народна спортна федерация в общ Отечественофронтовски народен съюз за гимнастика и спорт и фактически прекратяват дейността си.
На Великден 1897 г. (13 април) с.г. се провежда „първата по рода си и значение за тогавашното време, юнашка среща в Габрово“. Участват Търновското дружество „Юнак“, Казанлъшкото „Сокол“ и домакините „Борец“. Гимнастическите игри се провеждат на „Падало“. На тази среща за първи път се повдига и въпросът за организирането на дружествата в съюз или федерация и за печатната пропаганда на дейността им.
На следващата година „родилата се“ в Габрово инициатива – обединяването на дружествата, в съюз се реализира. На 15 август 1898 г. се учредява Съюз на българските гимнастически дружества „Юнак“. Събранието се провежда в Първа софийска мъжка гимназия, за делегат от Габрово е избран учителя Никола Бижев – подглаватар на дружеството. Девизът на съюза е „Здрави и силни – дружно за Отечеството“, а печатен орган е списание „Здраве и сила“. От същата година в Габрово към дружеството се формират и ученически чети. За дружествен празник е избран денят, в който се църквата отбелязва Свети Дух – света Петдесетница.
От 1900 г. съюзът „Юнак“ провежда гимнастически събори на всеки две или три години, които се организират в различни градове на страната. Дружествата се състезават в така наречените народни игри: бягане – 100 и 1000 м, хвърляне на копие, скокове на дължина и височина, хвърляне на камък и борба. Съборите се откриват с тържествено шествие и литургия и задължително завършват с народни хора. По повод Третия юнашки събор в София специално е построен стадион – първото игрище на дружество „Юнак“. На него през 1904 г. се състезават и габровските юнаци, класирали се на почетното второ място.
От 120-годишната снимка добиваме визуална представа за лицата на юношите Йордан Цвятков Мичковец (по-късно адвокат), Петър Цанков Хаджистойчев (индустриалец, общественик, председател на Съюза на габровските индустриалци), Тодор Недков Стойков и Петър Зъбарев (по-късно адвокати), Нейчо Нейчев, Димитър Иванов Досков и Петър Гутев (по-късно търговци), Стефан Кашев (по-късно офицер), Стефан Чифликов (по-късно архитект) и др.
Увековечени на снимката от 1904 г. са младите тогава мъже, по-късно формирали индустриалния и обществен елит на Габрово и страната: Никола Христов Марокинджиев (индустриалец), Еким Мичковец – кожар, Иван Дудев (индустриалец), Димитър Николов Попминков (по-късно генерал), Лазар Попминков (търговец), Георги Чавгов (социалист), учителите Васил Иванов Мавриков, Христо Недев и Васил Рачев Минков, Владимир Селдаров (търговец) и др.
На почетно място в средата на снимката са главатарят на дружество „Юнак“ Панайот Белев – учител от Търговище, председателят на дружеството Христо Георгиев – агроном от Севлиево, знаменосецът Драган Балабански – индустриалец, а над тях ученикът Христо Цонев Гърнев – първият лавроносец по вдигане и хвърляне на тежести.
Завинаги запечатани на плаката са и лицата на загиналите дружествени членове в Първата световна война Кою Боров, Сава Пенчев Славчев и Гунчо Иванов Гунчев.
Можем само да гадаем в колко екземпляра е била разпечатана фотографията, има ли съхранена и в други семейства? За РИМ – Габрово тя е културна ценност, която е дарение от нашата съидейница за опазване на миналото на Габрово – г-жа Мариана Жеглова, за което сме ѝ признателни.
*По-долу в текста Кюпфер е вече написан Емил, така както е действително името му.
Автор: Катя Гечева – главен уредник, РИМ – Габрово