(по данни от проучвания в пещерата Бачо Киро, общ. Дряново, Габровска област)
По повод Деня на археолога и подготвянето на първата зала от новата постоянна експозиция на Регионален исторически музей – Габрово – „Археология“, днес ще Ви разкажем историята на първите хора, обитавали пещерата Бачо Киро и района около нея.
Да започнем отдалеч – еволюционната история на приматите може да бъде проследена 85 милиона години назад във времето. Общият ни прародител от първите видове плацентни бозайници вероятно е живял с последните динозаври. Най-древните останки от примати са открити в Северна Америка, Европа и Африка. След промените в климата преди около 40 милиона години, приматите изчезват, с изключение на тези в Африка и Южна Азия. Фосилни останки на 16,5 милиона години, открити в Германия показват, че първите човешки прародители са се появили в Евразия. Преди 17 милиона години хоминиди са мигрирали от Евразия в Африка преди тези два континента да бъдат разделени от Средиземно море. Преди 14 000 години морското ниво е с около 120 метра по-ниско от сегашното, с много повече суша. Семейство Hominidae, заедно с други групи бозайници като – антилопите, хиените, кучетата, слоновете и конете, се приспособяват към откритите пасища, появили се преди 8 милиона години. Редуването на ледникови и по-топли междуледникови епохи води до миграция на сухоземните бозайници от стотици километри, гонени от суровите условия и преследващи храна, топлина и подслон. Последното затопляне започва преди около 8000 години с окончателното оттегляне на ледниците от Хъдсъновия залив, така за 20 милиона години еволюция, застудяването и засушаването водят до бързото развитие на тревните растения, а това до развитие на дребните бозайници и влечугите. Най-широко се разпространяват тревопасните животни – коне, антилопи, крави, овце и кози и техните врагове-хищници – лъвове, тигри, хиени, вълци.
Заселването на човека по нашите земи започва в края на последния ледников период, а най-ранни дати за наличието на човешко присъствие получаваме от разкопките в пещерата Бачо Киро.
Тази пещера е известна и с имената Мечата дупка и Малката пещера. Намира се в Централна Северна България на 4 км югозападно от гр. Дряново. Разположена е на 335 м.н.в. в каньона на р. Андъка – приток на Дряновската река. Общата дължина варира до 3500 м. Първото споменаване на пещерата в археологическата литература е от проф. С. Юринич през 1891 г., през 1935 г. са направени първите сондажи от Д. Бачев, 1938 г. Р. Попов прави също два сондажа – в привходната част и във вътрешността, а следващата година разкопките продължават с Д. Гарод. Първите системни проучвания са извършени в периода 1971 – 1975 г. от Б. Гинтер, Я. К. Козловски и Н. Джамбазов. Разграничени са 14 пласта, от пласт №14 до №3 са отнесени към средния и късен палеолит. През 2016 – 2019 г. проучванията продължават по българо-германски изследователски проект на НАИМ – БАН и Института Макс Планк за еволюционна антропология (MPI – EVA), Лайпциг (Германия) с ръководител Н. Сираков.
1 – Местоположение и вход на пещерата. 2 – Планиграфия на експлорираната площ (по Ginter, Kozlowski 1992) (Гуадели, 2011)
Колекцията от находки от пещерата Бачо Киро е разделена на три части: значителна част от тях се съхраняват в Регионален исторически музей – Габрово: кости от праисторическа мечка, остриета, шила, сечива от кост, амулети, сечива от кремък, плочки хематит. Втората част се намират в Природонаучния музей на БАН в София и има данни за предадени находки в Националния исторически музей в началото на 80-те години на ХХ век, които днес липсват, включително и публикувани артефакти. От разкопките на Д. Гарод и Р. Попов през 1939 г. се споменават 162 предмета, които днес не се откриват (по данни от дисертацията на А. Гуадели от 2011 г.). Налични и достъпни са общо 24 артефакта – 13 оръдия, 10 неутилитарни предмета: 9 накита и 1 предмет с декорация и 1 фрагмент от оръдие. Животинските кости не са преминали анализ, освен определяне на вида, поради липса на специалисти и предстои работата по тях.
Важно е да отбележим, че в Европа и Близкия Изток има много по-малко проучени находища от ранния палеолит. Повечето от находищата са на открито, много слабо са запазени, а откриването им е трудно. Най-ранните останки от Homo ergaster са от Грузия, датирани около 1,8-1,6 млн. години. Средният палеолит е периода на съществуване на неандерталците в Европа. В пещерата Бачо Киро е представен в пласт №13 от няколко стъргала и ретуширани левалуазки върхове. Относителната дата, която може да се даде, е около 150 000 години. През този период основно място в живота на човека заема лова. Има вече организирани селища от жилищни конструкции-заслони, построени от пръти или кости, покрити с кожи. Огнищата са вкопани и оградени с камъни и се обособяват работни места. Използва се местен кремъчен материал, който е бил изключително недостатъчен, затова са се изработвали каменни сечива от конкреции в скалите – андезит, базалт и др. Налагало се е честото им преработване поради липсата на суровини. Костната индустрия е слабо застъпена. В Африка от този период вече имаме най-ранните шила и накити, Засвидетелствани са първите сигурни погребения. Появяват се и първите данни за проява на символното мислене – украси от нарези по костите и използване на оцветяване с охра и хематит.
Следва преходен период от среден към късен палеолит – 45 – 35 000 години, отбелязан в пласт №12. За него е известно, че период на затопляне около 30 000 години е последван от застудяване, което започва да отшумява около 9 800 години. Находищата от Източна Европа – културата Емирех, ни показват накити от черупки на мекотели и перфорирани зъби от полярна лисица и оръдия на труда – шила, върхове от кост, игли. В Централна Европа се развива обработката на кост, появяват се биконични върхове, тръбички от кости на птици, накити и рогови продукти. Единствените по-ранни дати в Европа (преди 40 000 години) са именно от България – пещерите Бачо Киро, пласт №11 и Темната дупка, пласт №4. Следите от живот са малко и са свързани с краткотрайните пребивавания на ловци в района, но в същото време там е открита и най-ранната находка – пробит зъб от пещерна мечка с пръстеновиден жлеб за окачване – амулет/накит на 35 000 години. Също тук – в пласт №12 е открит и най-ранният предмет с гравиран геометричен мотив в Европа – проява на символизъм – успоредни зигзаговидни линии върху кост.
Пласт №12. Гравирана кост, интерпретация на врязванията. a, b (Guadeli 2004), c (Marshack 1976, 1982) (Гуадели, 2011)
Между средния и късния палеолит в Източните Балкани има известен период на прекъсване на живота в пещерите, свързано с ново застудяване. През късния палеолит се настаняват отново нови популации от хора, които носят кремъчни оръдия, които не са характерни за района и определянето на произхода им ще внесе нова светлина в процеса на миграция на Homo sapiens. В пласт №9, който е отнесен към късния палеолит, е открита уникална находка, единствената известна такава в България, а и на Балканите – диадема с врязвания. Именно през този период са и първите прояви на изкуство – мобилно и скално. Характерни са високите стъргалки, пластини и костни върхове с овално сечение. Ловните лагери са разположени на около 600 м.н.в. в скални ниши и около входовете на пещерите. Липсват открити погребения или останки със сигурен контекст. Костната индустрия е много добре развита в цяла Европа. В Бачо Киро имаме данни за малко културни останки, открити близо до входа на пещерата, оръдията са своеобразни и се обозначават като Култура Бачо Киро.
1 – диадема, 2 – накит (фототека НАИМ – БАН), 3 – накит, 4 – шило, 5 – дръжка, 6 – шило, 7 – връх (снимки Алета Гуадели) (Гуадели, 2011)
В равнинните местности се появяват т.нар палеолитни „Венери“, украсени скиптри, жезли, скалното изкуство. Открити са многобройни погребения на Homo sapiens – в рамките на селището, в плитки, често покрити ями. Има висока степен на социалната организация, специализация в производството на каменни и костни оръдия, дори индивидуални стилове (както отбелязахме по-горе). Селищата са със сложна структура, жилищата са наземни и вкопани. Има специализация и при лова, изобретен е лъкът и се използват харпуни. Ловците изминават по 300-400 км при своите ловни походи, а донесената плячка се използва изцяло – за храна, сечива и пр.
Интересно е да отбележим и какви са наличните човешки останки от пещерата Бачо Киро. Открити са фрагменти от череп, два фрагмента от долна челюст със зъби и пет отделни зъба – всички те са отнесени към рода Homo sapiens. В пласт №11 е открит фрагмент от долна челюст на 7 годишно дете, за който има вероятност да е от по-ранен период, но данните при анализите са доста противоречиви. Изследванията на кости, въглен и зъби са направени по метода С14, като най-ранната дата в момента от пласт №13 е 47 500 години. По-ранна дата има получена само за един зъб от пещерна хиена – 51 500+/- 2400 г., която също е несигурна.
Най-често срещаните костни останки са от представители на едрата тревопасна фауна и хищници (по данни от кости, открити в пещерата Бачо Киро): кафява мечка, пещерна мечка – изчезнала около 24 000 г., вълк, червена лисица, пещерна хиена – изчезнала около 8 000 г., праисторически кон, европейско диво магаре, благороден елен, гигантски елен, алпийски козирог, коза и овца. Според данни от разкопките през 2018 г. за ловната плячка както от прехода, така и в началния късен палеолит, сред едрите тревопасни са установени и кости от степен бизон.
Горна челюст на пещерна мечка, 1976 г., от фонда на музея
Долна челюст на пещерна мечка, 1976 г., от фонда на музея
Промяната на климата води до рядко залесяване, дребните гризачи и мочурищата около реките стават често срещана гледка. Поселенията на Homo sapiens започват да се разполагат около плодородните долини на реките, близо до планинските ридове. Въпреки наличието на много пещери, не във всяка е имало продължителен живот, тъмните и влажни помещения са избягвани и почти липсват културни останки. Пещерите са изоставени, изчезват едрите бозайници, а човекът строи големи фамилни къщи, някои двуетажни. Развиват се изкуството и религията. Обработката на глина, кост и дърво се усъвършенстват. Земеделието и одомашняването на животните са основни поминъци. Открива се медта. Започва „неолитната революция“.
Използвана литература:
Кънчев, К. За обработката и използването на костта през неолита, енеолита и бронзовата епоха, В: Сп. Археология, кн. 2, 1973 г.
Джамбазов, Н. Палеолитната култура в България. В: Сп. Археология, кн. 4, 1975 г.
Гуадели, А. Дисертации, т. 6: Костни артефакти от палеолита в България, София, 2011 г.
Сираков, Н. и колектив. Пещерата Бачо Киро: от края на средния към прехода среден и късен палеолит. В: АОР през 2018, 2019, НАИМ – БАН.
Пимпирев, Хр. История на Земята, София, 2019 г.
Спиридонов, Т. Историческа география, София, 2023 г.
Автор: Христинка Шепелева, главен уредник „Фондове и научен архив“ в РИМ – Габрово