Една снимка от 1903 г. ни връща назад във времето, когато в българските земи, останали в пределите на Османската империя, избухва Илинденско-Преображенското въстание. То започва на 2 август (нов стил) в Македония и на 19 август в Одринска Тракия.
Снимката е свързана и с историята на 18-ти Етърски пехотен полк във Велико Търново. На нея са представени запасните унтер-офицери (подофицери) от 10 – 25 набор, свикани на тринеделно (триседмично) обучение от 23 септември до 14 октомври 1903 г. при 2-ра рота на полка „по случай македонский въпрос“, както гласи надписът.
Запасните унтер-офицери, участници в триседмично обучение от 23 септември до 14 октомври 1903 г. при 18-ти Етърски полк „по случай македонский въпрос“. Търново. 1903 г. РИМ – Габрово.
18-ти Етърски полк е създаден/формиран на 1 април 1889 г. с княжески Указ № 11/19 ян. 1889 г. от 2-а и 3-а дружини на 6-ти пехотен Търновски полк. Това са бившите 18 Габровска и 21 Еленска самостоятелни дружини, формирани почти със създаването на българската войска. В полка служат наборници от околиите, влизащи в тогавашния Търновски окръг. След Освобождението, въпреки положените усилия, Габрово не успява да стане гарнизонен град с казарма, поради което много габровци отбиват военната си служба във Велико Търново.
През м. август и септември 1903 г. обстановката на Балканския полуостров е усложнена от въстанието в двете области на Османската империя. На 17 септември щабът на въстаниците изпраща молба до български отговорни фактори да обявят война на Турция, но Великите сили, главно Русия и Австро-Унгария, предупреждават правителството да не се намесва в конфликта. Съседните балканските държави също много внимателно и ревниво следят развитието на събитията и една намеса на България би означавало застрашаване на интересите им в региона.
При съществуващата международна обстановка България няма нито сили, нито възможност за реална помощ, освен неофициалното изпращане на въоръжени чети и приемане на бежанци. Българската армия все още не е завършила своето превъоръжаване – не е въведена масово новата пушка „Манлихер“, а картечните отделения по полковете се създават едва след няколко години. Артилерията също не е на достатъчно добро ниво.
Изглед от Велико Търново с казармите на 18-ти Етърски полк, отляво, на преден план. След 1900 г.
В изпълнение на военната си подготовка, от 15 юни до 30 август 18-ти Етърски полк излиза на лагер в местността „Зеленка“ край гр. В. Търново, където провежда полково учение. Запазената снимка показва, че подготовката в българската армия по това време е под знака на „македонския въпрос“ и събитията там не минават незабелязано. Отразеното върху нея обучение на запасните унтер-офицери обаче, не е отбелязано в публикуваната иначе доста подробната история на полка в дати и събития.
Въздушна снимка на Велико Търново с казармите на 18-ти Етърски полк (старото Военно училище), при завоя на р. Янтра. 1926 г. (източник: ДА – Велико Търново)
Снимката, съхранявана в Регионален исторически музей – Габрово, е с много добро качество, въпреки следите от времето, оставени по нея. Изработена е от прочутото фотографско ателие „Посталов & Нанков“ във Велико Търново. На нея не е отбелязано, но навярно сред участниците в обучението има и габровци, като вероятно така тя попада в нашия град. На снимката се вижда, че запасните унтер-офицери са въоръжени с пушки „Манлихер“, като дори някои от тях са натъкнали щикове-ножове. Не е посочено името на офицера, който е заснет между военните, но по същото време в полка е сформирана учебна команда от редовно служещи, за подготовка на унтер-офицери, с началник кап. Пенев.
По-късно, с въвеждане на военно-инспекционните области, включващи дивизионни окръзи (1907 г.), габровци са пренасочени при мобилизация към 23 Шипченски пехотен полк в Казанлък и с него те участват в Балканските войни (1912 – 1913 г.) и в Първата световна война (1915 – 1918 г.).
Автор: Иван Постомпиров – главен уредник, РИМ – Габрово