В последните тридесет години, първо във вестниците, които през 90-те години на XX в. бяха основния източник на информация, а от последните петнадесет години в електронните медии, които вече обсебиха информационното пространство, се обявява през месец май: „Габрово чества своя … рожден ден“. На мястото на точките се поставяха цифрите от 130 до 163. Това не е историческа истина, а по-скоро една рекламна кампания.
Ето каква е историята на празничния ден за града ни:
През далечната 1896 г. при честванията на 20 години от габровското въстание се приема идеята централният площад в града да носи името „1 май 1876 г.“, което се запазва до днес. Същата дата е предложена и за народен празник на Габрово. Години наред, до периода на войните 1912-1918 г., 1 май е честван официално. Градът е празнично украсен, извършва се молебен за здраве, почитат се все още живите поборници и опълченци, вият се хора и веселбата е общоградска.
След излизането на България от Първата световна война и прекъсването на празнична обредност, през 1920 г. кметът на Габрово Пенчо Плачков предлага отново да се възобнови празника на 1 май. Предложението не се приема от общинските съветници, причината е, че денят съвпада с добиващия все повече популярност в България ден на труда и международната работническа солидарност празник на същата дата.
На следващата 1921 г., при отбелязването на 45-годишнината от Априлското въстание в Габрово, отново е подновена инициативата да се отбелязва празника. Но вече на друга дата, според Григорианския календар. Поради грешка, волна или неволна, към датата 1 май не са прибавени 13 дни, а 14. И така габровци в продължение на повече от двадесет години, до 1944 г. честват ежегодно денят на Габрово на 14 май.
По време на Втората световна война тържествата са скромни, след „народната революция“ на 9 септември 1944 г. празникът на града не е отбелязван нито на 1-ви, нито на 14 май и прекъсва за 46 години.
Как и кога 17 май се превърна в празник на Габрово за има няма 33 години? Проследяваме хронологията на празничната обредност за периода 1990 – 2023 г. чрез местния печат и електронните медии. Нека всеки читател сам направи своята преценка дали датата 17 май е ден рожден за Габрово.
След демократичните промени в българското общество през 1989 г., по инициатива на председателя на ОбНС Иван Петров Иванов се възстановява честването на празника на града.
Приписката за обявяването на Габрово за град е в „Пролог за юни-август“, издаден в Москва през 1764 година
- 1990 г., 17 май
Провежда последната сесия на Общинския народен съвет – Габрово. Тя е тържествена и е посветена на 130-годишнината от обявяването на Габрово за град. Но на тази сесия не се взема решение 17 май да е Ден на Габрово. Слово за историческото развитие на Габрово като административен , стопански, социален и духовен център през последните 130 години произнася проф. Пенко Чантов – председател на Историческото дружество в града. В същия ден в Националения музей на образованието – Габрово се провежда научна сесия „130 години Габрово град“ с научен ръководител доц. Цоньо Петров. На този форум той привежда доказателство, че още на 3 май 1860 г. анонимен габровец пише дописка от град Габрово. Мнението на доц. Петров е, че актът за административната реформа е от 1 май с.г. и това е логично. През средата на ХIХ в. електронното разпространение на новините не е съществувало и затова е съвсем разбираемо, че габровци разбират за законовото разпореждане, издадено в Истанбул, дни по-късно. Приписката в книгата „Пролог за юни-август“ е от по-късна дата и осъвременено гласи: „1860, май 4. Нашето село Габрово се провъзгласи за град от техни превъзходителства търновския и русенския паши. За известие писах аз Неофит Георгиев йеромонах Соколски“.
- 1991 г., 17 май
За първи път двама габровски журналисти пишат, че 17 май е 131-я рожден ден на Габрово и оттогава до днес това твърдение се повтаря през годините. Възстановена е практиката празникът да започва с молебен за мир и благополучие на града и водосвет за здраве и на този ден да се провежда тържествена сесия на Общинския съвет. Експонирана е изложба на реликви, съхранявани в храмовете „Св. Троица“ и „Успение Богородично“, Историческия музей, библиотеката „Априлов-Палаузов“ и Художествената галерия. В нея е показана приписката от 4 май 1860 г.
- 1992 г., 10 май
Празникът се състои на площад „Възраждане“, разрязана е празнична торта, атракция е приземяването на парашутисти в центъра на града.
През същата година се провежда разпалена дискусия в градския парламент – дали Габрово да празнува през октомври на Петковден или през месец май. Надделява мнението да е през май, но денят 13 май, определен е като „фатален“, не се одобрява от общинските съветници. Решение по соломоновски взема кметът Иван Ненов и обявява: „Втората неделя от месец май да бъде обявен за Ден на Габрово“. Важна, но съществена подробност е, че не се възприема точна дата за празника, защото в нито един от известните и до днес (2023 г.) източници не е упомената датата на административния нормативен документ.
- 1993 г., 16 май
През тази година доц. Ц. Петров открива нови източници и ги публикува в потвърждение на тезата си, че 4 май не е денят, в който Габрово е обявен за град. Издирил е дописка от 20 април (с.ст.) 1860 г., в която пише: „По заповед на високото Императорско Правителство Габрово се отделя от сега занапред от Търново…“. Тази информация препраща към административна заповед от по-ранна дата от 1 май. Отново има оживена дискусия, кога да се провежда празникът на града. Предложенията са две: на 14 октомври – деня на св. Петка, покровителката на селището от 13 век и духовен празник на града и деня, когато е издаден един турски документ от административно-разпоредителен характер. Предложено е да се направи допитване до габровци и гражданите да направят своя избор, но това остава само идея.
Издигане на знамето в денят на Габрово от кмета Иван Ненов и присъствието на председателя на Общинския съвет д-р Мария Томова, 14 май 1994 г.
- 1994 г., 14 май
Осветено е знамето на Габрово с мото „Труд и постоянство“. На тържественото заседание на Общинския съвет кметът Иван Ненов призова габровци да добавят към извезаните думи и „повече оптимизъм“. От тази година всеки празник включва на празничния ден ритуала по издигане на знамето на града.
- 1995 г., 20 май
Общоградския празник е отново на пл. „Възраждане“, извива се хоро с дължина над един километър.
- 1996 г., 18 май
Кметът инж. Николай Дачев прави интересно и исторически вярно предложение: „Празничните транспаранти от следващата година да бъдат не „137 години Габрово град“ а „Осем века Габрово“. С това мото ще се прекъснат споровете и коментарите защо Общинският съвет е решил да чества датата на едно турско административно решение за празник на един от най-българските градове в страната.
През следващите 15 години празникът е на различни дати през месец май и съвпада с карнавала. На този ден задължително се провежда молебен за здраве, издига се знамето на града, провеждат се тържествени сесии на Общинския съвет.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
- 2012 г., 17 май
Взема се решение да се раздели официалното честване на празника на града от карнавалния ден и 17 май да е празник на Габрово.
Празнична заря в Деня на Габрово. 16 май 2015 г.
|
|
|
|
- 2017 г., 17 май
Денят на Габрово е обявен за неучебен ден.
- 2018 г., 17 май
- 2020 г., 17 май
- 2019 г., 17 май
- 2021 г., 17 май
Обявено е безплатно посещение на ученици в музеи, галерии, библиотеки и всички културни институции в града.
- 2022 г., 17 май
- 2023 г., 17 май
С тази кратка хронологична справка, установяваме, че за последните 33 години празникът е честван по 1 път на 10, 13 и 14 май, 2 пъти на 15 и 21 май, 4 пъти на 18 май, 7 пъти на 16 май и 15 пъти на 17 май.
Луксозното издание на РИМ – Габрово, посветено на 155-годишнината на града
Написахме за габровци в навечерието на празника – за да се знаят и помнят датите, които са били приемани за празници на нашия град. А в близките години, когато се разкрият повече от османотурските документи, отнасящи се за Габрово, може да се наложи да се коригира и да се приеме друга дата в празничния календар. В момента по темата издирване на документи от турските архиви работи д-р Ива Инджова от РИМ – Габрово.
Днес екипът на РИМ – Габрово Ви честити празничния ден! Празник на всички, които носят в сърцето си любов към Габрово, към габровските си корени и на всички, които са свързали живота си с града ни.
Автор: Катя Гечева – главен уредник, РИМ – Габрово