През 2004 г. един млад историк, Ива Инджова, току що получила дипломата си за магистър от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ – започва работа в Исторически музей – Габрово. Назначена е на длъжност уредник.
Още същата година тя започва сериозна изследователска дейност за проучване на всички източници от Възраждането, за да разшири темата на магистърската ѝ дипломна работа „Габровските чорбаджии и просветното дело в града през XIX в.“ (2003 г.). Амбициозната цел, която си поставя е да проучи дейността на Габровската община през Възраждането в нейната цялост и да направи анализ на основните моменти, като наблегне на местното самоуправление. Първостепенната ѝ задача е научно да обясни развитието на възрожденската Габровска община, която успява да се възползва от всички привилегии, предоставени от османската власт през XIX в. и как възползвайки се от тях успява да изпъкне като една от водещите общини в българските земи. Както подчертава още в предговора д-р Инджова „Общината се превръща в сила, на която се опира развитието на просветното дело, борбите за църковната и политическа независимост.“
За две години Ива Инджова завършва своето изследване, но по редица причини то остава неотпечатано до 2013 г. През юли с. г. със собствени средства авторът отпечатва в много ограничено количество първото издание на книгата „Габровската община през Възраждането“. Научен рецензент на труда е доц. д-р Теодоси Радков. Интерес към книгата в Габрово има, но поради посочените по-горе причини, тя е подарена на депозитните библиотеки в страната и е известна в научните среди. Една от причините е и това, че Ива Инджова напуска родния град и се установява в София.
От края на миналата година д-р Ива Инджова отново работи в Регионален исторически музей – Габрово като член на научната група. Днес, в навечерието на празника на Габровската община Ви представяме второто, допълнено издание на книгата, финансирано от РИМ – Габрово.
В годините от 2007 до 2022 г., работеща по други теми, д-р Инджова не забравя „първата си любов“ – възрожденско Габрово. Продължава да събира информация и днес вече всеки желаещ ще може да прочете второто допълнено издание на книгата „Габровската община през Възраждането“.
За да осъществи това изследване Ива Инджова още в началото на работата по него се запознава с най-значимите и известни книги за миналото на Габрово, настолни на всеки историк: “История на града Габрово и габровските въстания“ на братя Гъбенски (1903 г.) и труда на д-р Петър Цончев „Из общественото и културно минало на Габрово“ (1934 г.). Черпи сведения от публикациите на Райчо Каролев за учебното дело и историята на Габровското училище. Използва проучванията на колеги от Исторически музей – Габрово: на Ганка Рибарова за габровските чорбаджии и възрожденския печат; на Мария-Тоска Стефанова–Шкодрева за административното развитие на Габрово и Габровската община през XIX в.; на Вела Лазарова за чорбаджите в Габрово; на Даниела Цонева за кореспонденцията на Общината с Иларион Макариополски и др. автори, писали по темата. Не на последно място информация извлича и от кореспонденцията между Габровската община с Васил Априлов и Николай Ст. Палаузов в периода 1842-1850 г., публикувана в „Денница новобългарского образования“ и проекто-устава на Община Габрово съставен от Неофит Рилски през 1836 г. (в ръкописа „Кодекс на село Габрово“, съхраняван в РБ „Априлов – Палаузов“).
Ива Инджова през годините проучва единадесетте архивни фондове, съдържащи информация за габровската община, съхранявани в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ – София. Използва източници от Архива на Рилския манастир, от Националния архивен фонд (отдел ДА – Габрово), от Научния архив на БАН, от Регионален исторически музей и Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово. През ръцете и очите ѝ са минали над 300 архивни единици, с над пет линейни метри възрожденски документи. Изчита публикациите на тринадесет възрожденски вестника, издавани в периода 1855 – 1877 г., за да добие завършен вид изследването ѝ.
То е систематизирано в пет основни глави:
Първа: Социално – икономическите и политически фактори за развитието на местното самоуправление на Габрово;
Втора: Административното развитие от XVI до XIX в., в която глава за първи път в систематичен ред са представени с поредни години и имена войводите и каймакамите на Търново, на който Габрово е подчинено в административно отношение; поименно са изброени представителите на турската администрация в Габрово – каймаками, мюдюри, субашии и др. и имената на 21 българи кметове (чорбаджии) на Габрово за периода 1794 – 1865 г.;
Трета: Общината и просветното дело в Габрово;
Четвърта: Общината и църковното движение в Габрово;
Пета: Общината и въоръжената борба.
Към изданието има приложена подробна библиография и приложения. За първи път Ива Инджова обнародва дванадесет документа от фонд „Архив на Габровската община“ и фонд „Светослав Миларов“, съхранявани в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ – София.
Рецензенти на второто допълнено издание на книгата са проф. д. ист. н. Иван Билярски и доц. д-р Теодоси Радков.
Поради уважителни причини рецензента на изданието проф. Иван Билярски, д. и. н. отсъстваше, но изпрати своето поздравление към автора:
„Уважаеми колеги,
Искрено съжалявам, че не мога да присъствам на представянето на книгата на д-р Ива Инджова за Габровската община. Това е един вид празник на едно научно постижение, на който бих искал да бъда, но за съжаление трябва да пътувам в чужбина и всичко е много напрегнато.
Познавам д-р Инджова още от времето, когато тя бе докторант в секция „Средновековна история“ при Института за исторически из-следвания. Участвал съм и в комисията на кандидат-докторантския ѝ изпит, имам даже и по-ранни впечатления. Самият ѝ избор свиде-телства за нейното чудесно представяне. Тези впечатления бяха потвърдени по-късно в периода на докторантурата. Аз вече знаех, че нейните първоначални интереси са били в областта на по-новата история – а именно османското владичество и ΧΙΧ век – ала тя се справи много добре и със средновековната тематика. Участвал съм – без да имам някакви особени заслуги – и в обсъждането на темата на доктората на Ива Инджова.
Не искам, а и не е нужно да навлизам в подробности, но самото пре-даване в срок на дисертационния ѝ труд, както и защитата Summa cum laude свидетелстват за качествата на изследването. То бе впоследствие материализирано в отделна книга, за която авторката зас-лужава само похвала.
Сега успешните научни изследвания на д-р Инджова продължават с настоящата книга. Това е едно превъзходно изследване, което несъмнено ще обогати знанията ни за Габрово и за българската история през XVIII и XIX векове. Пожелавам на добър час на авторката и на книгата и очаквам още научни постижения.“
София,
15 май 2022 г.
проф. Иван Билярски, д. и. н.
И двете издания на „Габровската община през Възраждането“ са печатани в Габрово, в издателство „ЕКС–ПРЕС“ ООД.
За графично оформление на корицата Ива Инджова избира печата на Габровската възрожденска община, съхраняван в РИМ – Габрово. Той е използван през 1903 г. от братя Гъбенски в първата печатна история на града – „Историята на града Габрово и габровските въстания“. С поставянето му на корицата на „Габровската община през Възраждането“ се поставя символичната връзка между изданията. Връзка, която показва, че проучването на историята на град Габрово продължава и 120 години след отпечатването на първата история на града. Всички знаем, че нови възрожденски източници в България се откриват все по-рядко, но от чуждите архиви и библиотеки (европейски и турски) могат да се попълнят празнините от далечното минало на Габрово, заключено в периода на Възраждането, и те очаква своите откриватели.
Днес ние държим в ръцете си книгата, която ни представя в най-систематизиран вид историята на Габровската община през Възраждането. Тя ще е полезна за историци, учители, ученици и всеки един изкушен да се запознае с габровската история. Ива Инджова е вложила в тази книга знания, време, енергия, които трудно могат да бъдат оценени. За повечето читатели книгата ще бъде източник, който ще ползват през годините занапред, без да се налага да се четат стари книги и архиви.
Единствено научните работници, музейните специалисти, работещите с документи от XVII–XIX в. ще оценят вложения труд. Надявам се това признание да е удовлетворение за автора!
Благодарим ти, д-р Ива Инджова, за това, че един много значим период от историята на Габрово намери своя изследовател!
Катя Гечева – главен уредник РИМ – Габрово
