Регионален исторически музей – Габрово съхранява седем писма – рецепти, откупени от Симона Василева Вангелова и съхранявани във фондовете на институцията от 1988 г. Кореспонденцията е писана през периода 1923 – 1924 година от лекаря Стефан Гунчев (1868 – 1925), потомък на габровската фамилия Гунчеви, до неговия втори син Христо Гунчев, който завършва икономически науки и работи като счетоводител. Подателят посочва, че получателят пребивава на улица „Минска“ № 2 в гр. Свищов, но баща му ги изпраща от с. Т. Тръстеник.
Д-р Стефан Гунчев в момента на дипломирането си за доктор на медицинските науки, 27 ноември 1899 г., гр. Лил, Франция
Най-ранната рецепта (9 април 1923 г.) е написана на пощенска картичка, изработена от зелен картон и на лицевата страна печатен текст с главни букви “БЪЛГАРИЯ, ПОЩЕНСКА КАРТА“, печат и марка. Писмото е написано със синьо мастило и в него д-р Стефан Гунчев съветва сина си до 20 септември всяка сутрин да взема доза хинин, предназначен „против заболяване от малария“. Препоръчва да поискат “един прах от 20 сантиграма“, да го изпишат от някоя аптека и да го разпределят на „такива дози“. В края завършва с пожелание: „С много здраве, баща ви д-р Гунчев“.
Две от писмата са от м. ноември 1923 г. и са написани на пирографирана, леко пожълтяла хартия, с лилаво мастило. Първото е с дата 21 ноември с. г. и описва как да си направи капки за очи, като за целта му изпраща цинков сулфат 50 сантиграма. За да ги приготви е необходимо да свари вода, която оставя да изстине и взема само горната част, „защото в долната има варовити части“. Според баща му „за изпратения лек“ е нужна около 300 грама вода, а ако шишенцето е малко, трябва да се отмери 1/2 или 1/3 ZnSO4 [цинков сулфат] и „прибави вода пропорционално“. Дозата може да се разтвори в 250 или 200 грама вода, но д-р Ст. Гунчев му дава „по слаба пропорция, защото може някога да изтървеш и по много капки.“ Писмото завършва с пожелания: „Бъдете здрави, пазете си здравето. Носете все топли дрехи. С много здраве баща Ви д-р Гунчев“.
На 22 ноември 1923 г. Христо Гунчев отново получава писмо, в което родителят му го съветва как да почисти рана с кислородна вода: навивайки малко памук на двойна кибритена клечка, „ще изтриеш раната“, но всяка „рана дава малко петна от H2O2“ [б.а. водороден пероксид, познат още под названието кислородна вода]. Раната е необходимо да се напудри с боров прах и покрие с марля – суха или намазана с малко vaseline, отгоре марля, малко памук и се бинтова. Съветът му е: „Прави това лечение един път в денонощието, когато ти приляга. Ще видиш как раната от ден на ден ще вземе да зараства. Пази тогава, когато лекуваш, да не съдираш новата кожица“. Според лекаря разрезът ще зарасне окончателно за 14 – 15 дни.
В кореспонденция до Христо Гунчев, с дата 4 декември с. г. д-р Ст. Гунчев уточнява, че щом раната загори не е нужно да я почиства с кислородна вода, а е достатъчно да ѝ поставя прах ac. вozici, след което покрива с вазелин. При наличие на гной раната се лекува с кислородна вода, докато в другия случай само с вазелин.
В писмо от 16 декември с. г. той споделя със сина си, че чете за Канада. Препоръчва му да почиства раната си два пъти в деня и да поставя боров прах. Настоява да отиде до „градската амбулатория в болницата, за да я̀ промият и превържат“. Информира го, че трябва да носи само бинт. Укорът към него е: “Много си срамежлив. Кажи, че си лекарски син, хората разбират.“ Христо Гунчев на 24 декември 1923 г. отново получава писмо от д.-р Ст. Гунчев. Лекарят съобщава на сина си, че таксата на голямата превръзка е 40 лв., а приемът – 10 лв., т.е. общо 50 лв. Неговият съвет е: „Но за това не ядосвай се!“. Интересува се дали Христо знае за брат си Гунчо защо закъснява с публикацията в „брой 2“. Питането на д-р Стефан Гунчев е: „Да не би да няма материал за него или пък парици за печатара? Незнам, нямам писмо.“
Последното съхранено писмо – рецепта за хрема на д-р Стефан Гунчев до Христо Гунчев е от 12 април 1924 година. Предписва му лекарството, което представлява прахообразна смес, чиито съставки са „хинин 50 сантиграма, боров прах 1 грам и 5 – 6 сантиграма ментол“. За да подобри състоянието си, Христо Гунчев е необходимо да си приготви солена вода (1 чаена лъжичка на 500 – 600 грама сварена вода) и да я смърка 3 – 4 пъти на ден, „но може и по много пъти“.
Запазената кореспонденция (1923 – 1924) отразява спецификата на времето, в което живеят д-р Стефан Гунчев и сина му Христо Гунчев, свидетелства за лекарската практика тогава. Написаните писма – рецепти обясняват технологията на приготвяне на мехлеми, лекарства и извършване на определен вид манипулации.
Автор: Ирена Узунова, уредник, Регионален исторически музей – Габрово