Националният ни празник не винаги се е чествал на 3 март

В навечерието на Националния празник на Република България ви припомняме, че за първи път денят на Освобождението на България се е чествал на 3 март преди 105 г. – през 1917 г.

Защо е така? Нали утре ще празнуваме 144 години от подписването на предварителния Санстефански мирен договор? В учебниците по история и в печатни издания пише, че той е сключен в с. Сан Стефано (дн. Йешилкьой, кв. на Истанбул) на 12 км от Цариград на 3 март 1878 г. (19 февруари стар стил). Но повече информация не се дава.

Историческата дата на договора, с който завършва Освободителната руско – турска война от 1877/1878 г. е 19 февруари и тя не е избрана случайно. Представителите на руската дипломация умишлено протакат преговорите от 11 февруари. Преднамерено на 19 февруари (неделя) те заплашват, че ще подновят военните действия. Така чрез натиск граф Николай Игнатиев и Александър Нелюдов от руска страна и външният турски министър Савфет паша и посланикът в Германия Садулах бей подписват прелиминарен договор за прекратяване на войната в късния следобед на деня.

Датата е изключително значима за император Александър II. На този ден той е коронясан през 1855 г., на същия през 1861 г. подписва декрета за отмяна на крепостното право, затова е избрана и за подписването на мирния договор, с който на картата на Европа се възстановява българската държава след петвековното османско владичество. След края на войната император Александър II е наречен от българския народ Цар Освободител. С това име остава в родната история.

Император Александър II

На следващата 1879 г. по време на Учредителното събрание в Търново е почетена първата годишнина на Освобождането, като „Ден на сключване на Санстефанский мир“. През януари 1880 г. с Указ на българския княз Александър I датата се обявява за празник и неприсъствен ден за войската и учебните заведени. Чества се като ден на „възшествието на престола на император Александър II и заключение на Санстефанския мир“.

На 19 февруари 1880 г. от цялата страна и правителството са изпратени поздравителни телеграми за юбилея по повод 25-годишното управление на Царя Освободител. Българският княз Александър I присъства на тържествата в Петербург. След обяд император Александър II приема официалните поздравления от българския народ в една от залите на Зимния дворец, където са показани всички подаръци и албуми, изпратени му като дар от българския народ. Княз Александър I в българска униформа, придружен от свитата си, произнася трогателно славо. Той благодари и приветства Царя Освободител от всички българи с думите: „19 февруари е празник религиозен и духовен за всички, които говорят български език. 19 февруари показа на българския народ колко Царя го обича!“

След смъртта на императора на 1 март 1881 г., от следващата 1882 г. 19 февруари се празнува само като ден на подписването на Санстефанския договор и такава остава до въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. На 19 февруари 1882 г. е положен основният камък на храм-паметника „Св. Александър Невски“ – покровител на император Александър II.

Какво се случва в Габрово на този ден през 1882 г. ни разказва анонимен кореспондент с инициали Х. Т. Неговите ценни сведения за тържеството, посветено на деня на сключване на Санстефанския мирен договор, четири години след подписването на Санстефанския мир, са кратки, но съдържателни.

На 19 февруари се отслужва молебен за всички загинали за свободата на България. На него присъстват „много граждани, чиновници, войска, учители и ученици от двата пола“. След службата отец Стефан Кънев държи кратко, ясно, красноречиво и съдържателно слово, посветено на празника. След като завършва речта си, свещеникът прави обръщение към присъстващите с думите: „Всички надежди за присъединението на Санстефанска България зависят от нас и още идеята за Освобождението и присъединение целия български народ зависи от нас. Ний трябва щото един ден да видим изпълнен и осъществен завета на оня велик наш благодетел Цар Освободител!“. След тези силни думи множеството го приветства с гръмогласно „Ура“.

Изпратени са телеграми до император Николай Николаевич и граф Игнатиев в Петербург, до българския княз Александър І от името на габровския кмет Цанков. И в трите се казва, че жителите на Габрово празнуват забележителния исторически ден за Русия и България – 19 февруари с чувство на признателност и благодарност и с надежда за осъществяване на Санстефанска България.


Честта да води тържеството се пада неслучайно на отец Стефан Кънев. Той се слави сред габровци с мелодичния си глас, ораторски умения и сам е заложил живота си за освобождението на България.

Снимка на Стефан Кънев, като учител в с. Самоводене. 1874 г. Публикувана в „Приказка за България“, 2014, автор Румен Манов

Роден е на 15 октомври 1851 г. в Габрово. Учи в Габровското училище и Болградската гимназия, като Априлов стипендиант. Продължава образованието си в Духовната академия в Киев. След завършването ѝ през 1873 г. се връща в България и започва работа като учител в с. Самоводене. От 1876 г. е свещенник в родния си град и преподавател по катехизис и пеене в гимназията. През пролетта на с. г. е арестуван след потушаването на Габровското въстание и изпратен в Търновския затвор, но по-късно е освободен. Живее в Габрово и след Освобождението, но през 1888 г. се мести със семейството се в София. Служи в катедралата „Св. Неделя“ и църквата при Военното училище. Стефан Кънев е първият председател е на Габровската дружба в София. Умира на 22 ноември 1910 г.

В продължение на 37 години (1879-1916) 19 февруари е официален празничен ден в Княжество и Царство България. Но какво са тези почти четири десетилетия на фона на едновеовната празнична обредност от 1917 г. до днешния 3 март 2022 г. – един исторически миг. За този миг от преди 140 г. в Габрово Ви припомнихме днес, за да се знае и помни, че денят на Освобождението се е чествал на две дати, в зависимост от столетието – на 19 февруари до 1916 г. и на 3 март до днес. Факт, известен на историци и изкушените от историята, но малко познат за почти пет поколения българи.

 

Автор: Катя Гечева – главен уредник, РИМ – Габрово