На 29 януари тази година се навършват 110 години от откриването на железопътна гара в Габрово. През 1912 г. габровци ликуват, че имат връзка с най-модерния за времето си транспорт! Посрещат височайши гости – Н. В. Цар Фердинанд, Царица Елеонора, министри, видни български общественици, габровски индустриалци и граждани.
Но преди да се открие гара, която да обслужва пътникопотока, получаването и изпращането на стоки от България и света – трябва да се прокара железопътен път.
Предисторията за започването на строежа на презбалканската линия е свързан с дългогодишните спорове и проучвания къде да премине железопътната път, свързващ Северна с Южна България.
За първи път въпросът е поставен през 1894 година, с първия приет закон за проектиране и построяване на железопътната мрежа в страната. Габровци защитават идеята това да стане по трасето Търново – Габрово – Шипка – Казанлък – Стара Загора. Преди 115 години на заседанието на Габровското общинско управление на 16 март 1897 година кметът Христо Русев предлага презбалканската линия да премине през Шипченския проход. Подкрепя своето предложение с аргументи, че това е най-прекият и удобен път, намира се в „самия център на държавата”. Призовава да се ангажират специалисти, „признати авторитети по направата на тунели в Европа”, а паричните средства за издръжката им да се осигурят от общинските управления и от доброволни пожертвования на жителите на градовете Габрово, Севлиево, Свищов, Казанлък, Стара Загора, Карлово, Калофер и Пловдив.
През 1904 година вече е решено линията да се построи по трасето Търново –Трявна – Борущица. Преди 105 години габровските индустриалци отново повдигат въпроса да се построи жп път, който да свързва „Българския Манчестър“ с жп линия по трасето Трявна – Габрово. Специалистите, натоварени с проучванията, достигат до заключението, че трасето е трудно и ще бъде свързано с големи разходи.
Одобрява се отклонението за Габрово да бъде от станция Царева ливада.
Търгът за построяването на линията Царева ливада – Габрово е спечелен от софийския предприемач Тодор Стоянов Чакъров за сумата от 2 738 000 златни лева. Предвидено е работата да започне от октомври 1907 г., за срок от 30 месеца. Срокът за завършване е м. април 1910 г. Много са причините за закъсняването на строежа.
На първо място това е забавяне предаването на линията Търново – Борущица, която, според договора, е трябвало да завърши през октомври 1908 година. В действителност частта на линията Търново – Плачковци е открита на 17 юли 1910 година. Материалите, предвидени за строежа на линията Царева ливада – Габрово, които е трябвало да се доставят с вагони, започват да се доставят едва с пускането в експлоатация на тази отсечка от жп линия. Част от предвидените по трасето работи се оказват в повече от предвиденото, негативно повлияват на строежа и поскъпването на цените на строителните материали и работната сила.
Строежът на линията продължава повече от четири години. Цялата дължина на линията е 17 км и 380 м. В началото железопътният път, тръгващ от Царева ливада към Габрово, за около два километра следва дефилето на Дряновската река; пронизва отвесните скали с четири тунела, от които най-дългият е 260 метра; след това линията извива на запад и продължава по долината на река Хандък, която пресича на четири места с 1 железен и 3 сводови моста; преминава край селата Стойчевци, Беломъжите и Съботковци и местността Русомански дол; през тунел, дълъг 240 метра, слиза по долината на Златарската река, пресича река Янтра по сводов мост с дължина 53 метра, извива на юг, върви успоредно на реката и достига до гара Габрово.
В предварителния проект на линията са предвидени 54 съоръжения – направени са 63. От тях непредвидени са десетметров сводов мост след станция Съботковци и 53-метровият мост над река Янтра. Прокарани са пет тунела с обща дължина 736 метра, построени са две станции – Съботковци и Габрово.
По време на строежа са отчетени: изкопна работа – 718 960 куб. м, зидарията за изграждането на съоръженията по линията е отчетена в 35 550 куб. м., изразходвани са 24 тона железни конструкции и перила и 17 380 м железен път (релси). Изплатени са 610 000 надници, от които 92 000 за изкопни работи, 150 000 за миньори, 20 000 за зидари, 30 000 за каменоделците, 200 000 за общи работници и останалите за монтьори, ковачи, бояджии и др. В процеса на работа са използвани 200 вагонетки и 600 коня. За прокарването на тунелите са употребени 93 440 кг взривни вещества (барут, динамит и др.), 300 000 парчета капсули за мини и 400 000 метра запалителен фитил на обща стойност 367 500 лв.
И дотук е сухата статистика: брой работници, използвани материали, изплатени средства и др. Но при какви условия са работили хората, изградили с цената на здравето си, а някои и с живота си жп линията – сведенията са оскъдни.
Работата по строителствата започва с най-тежката дейност, прокопаването на тунелите. При тях се е работело на три смени. Използването на експлозиви при разрушаването на скалите предизвиква редица инциденти – първият от тях е на 29 април 1909 г. при изграждането на тунела при с. Стойчевци – 1 загинал и 2 тежко ранени. До края на годината при работата по изграждането на тунелите се нараняват тежко още двама работници (изгубени крайници) и обезобразяват мнозина от отломките. През 1910 г. и 1911 г. трудовите злополуки продължават. В края на 1911 година статистика е 11 убити и 25 трайно инвалидизирани работника – със загуба на крайници и ослепели вследствие на взривове, премазани от падащи камъни, пострадали от излезли извън релсите вагони и др. За тежките условия на труд на мъже, жени, юноши, за мизерията, недохранването, болестите рядко се пише. Те се предават от уста на уста в спомените на селяните от селата, през които минава жп линията и в семействата на засегнатите. Интересен факт е, че предприемачът използва за най-тежката работа външна работна ръка. Това са предимно мъже от Западните покрайнини, от Македония, дори и Черна гора.
Десетина дни преди откриването на гарите Царева ливада и Габрово живописно описание на изградените съоръжения и природата на Габровския балкан ни дава журналист, публикувал впечатленията от разходката с трен до Габрово на 18 януари 1912 г. под псевдонима „В. Народъ“:
“На половин километър от Царева Ливада, пред вас се открива чудесен изглед. Долу, край реката, железният път се провира през два тунела и заминава край историческия Дряновски манастир за Търново. Горе, по отсамния склон на планината, на височина 150 метра над реката, минава новата железница. Един голям рид е прокопан на 30 метра дълбочина. Редят се и тунели, един след друг. Просечени са грамадни скали. Построени са сума мостове, зидове, подпорни стени. Насипани са долища. Величествен изглед на човешката мощ, ясна картина на величието на труда. Всред омайна природа – могъща културна работа…
От тук до станция Съботковци, линията извива по край планинската река Хандък. И тук вас ви смайва човешката мощ и творчество. Картина след картина се открива пред вас и вие не успявате да се нагледате. Величие, мощ и красота! Грамаден замах, още по-грамаден резултат…
Но нека продължим пътя си. Линията почва да се качва към село Иванковци. Тук е най-големия и най-опасния тунел.
От тук линията минава през горски места и покрай няколко балкански селца се спуща надолу към коритото на Янтра, където се заравня, минава реката по един масивен камен мост, завива през полето и свършва край гр. Габрово тъкмо сред десетината фабрики в долния край на града. Тази част на линията не по-малко живописна от другите, минава по полите на високи предпланини от Балкана и тук се намират също доста сложни и големи постройки. Самата гара Габрово е редица красиви сгради. И тук красота и мощ!“.
Същият автор посочва и нелицеприятните данни за злополуките по време на строежа – с точни дни и описание за целия период на изграждане на линията и прави заключение, което е основната цел на публикацията му „На всеки втори километър – гроб.“ Да се стреснат управляващите, да се помисли за безопасността на работниците… но тази фактология не смущава габровци.
На 29 януари 1912 г. (ст. с.) те тържествено обявяват: „Най-сетне железницата се построи!“. Горди са с новата придобивка на града – красива гарова сграда и достъп до най-модерния транспорт в страната. Отминава ерата на доставка до бързо развиващия се индустриален град с волски коли. Какво са няколко човешки живота? По време на тържеството цар Фердинанд обявява и връчва дарение на кмета Н. Голосманов за Габрово 1500 лева, от които 500 лева за бедните, 500 лева за опълченците и 500 лева за фонд „Постройка на инвалиден дом“.
Окончателната работа на предприемача Чакъров по изграждането на жп отсечка Царева ливада – Габрово е приета през м. юни 1913 г. с констатацията, че договорът е надхвърлил уговорената сума с 9 916 лв., която му е доплатена.
След близо тридесет години от началото на идеята за свързването на Габрово с останалата част на страната с жп линия – тя е реализирана. По трудния начин – през Балкана! Днес продължава да се използва – рационално или не, след 100 години някой изследовател ще направи анализ.
Автор: Катя Гечева – главен уредник, РИМ – Габрово