Днес се навършват 135 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия – едно изцяло българско дело, което възстановява справедливостта спрямо държавата и народа ни, против волята на Великите сили и Берлинския договор. Съединението е първият самостоятелен държавнически акт, с който българите доказват, че младото княжество заслужава своето достойно място на картата на Европа.
Ние дължим памет към нашите предци, които извършват това велико дело.
Какъв е приносът на Габрово и габровци за Съединението!?
Решенията на Берлинския конгрес и разпокъсването на българските земи предизвикват възмущението на населението от региона. Спонтанната реакция против клаузите на договора се изразява в протести, демонстрации и в създаване на комитети „Единство“.
Комитетите от Габровски регион са създадени в началото на септември 1878 г. Ръководители на габровския комитет са: Сава Ил. Сирманов председател, Никола Голосманов, Христо Конкилев, В. Золотов, Атанас С. Кехлибаров, д-р Алекси Христов, Петър Генчев и др. – все млади и енергични дейци за нашето освобождение. Габровският, както и другите комитети в района, се борят за постигане единство и свобода на всички българи в Тракия и Македония от османска власт. Комитетите „Единство“ в Габрово и Севлиево подпомагат Кресненско-Разложкото въстание, избухнало на 5 октомври 1878 г., с оръжие и боеприпаси, много дрехи и обувки. Изпратени са и доброволци. Габровският комитет има печат с надпис „Български благотворителен комитет „Единство“ 1878 г.“, но печата и архива му не са запазени.
Докато заседава Учредителното събрание на Княжество България в Търново от февруари до април 1879 г., между либерали и консерватори се разгарят остри борби по характера на конституцията. На 27 април 1881 г. княз Александър I въвежда режим на пълномощията до април 1884 г. През този период междупартийните борби вземат остър характер, затова идеята за обединяване на българските земи замира. С въпросите на Съединението се занимават единствено поборническите дружества. Идеята се използва само като предизборна платформа от политическите партии, спорещи за доверието на народа.
Границата по Стара планина и митническите ограничения силно затрудняват стопанската дейност. Габрово и Трявна са гранични градове с митници. През този период възникват и първите големи текстилни фабрики на Иван К. Калпазанов, „Александър“ в Габрово. Така, икономическото развитие също поставя на дневен ред въпроса за съединението на двете части на България.
Импулс за подновяване на борбата дава създадения от Захари Стоянов БТЦРК в Пловдив на 10 февруари 1885 г.
Тържествата на Бузлуджа на 21 юли посветени на подвига на четата на Хаджи Димитър се превръщат в среща събор на опълченци и поборници от Габрово, Трявна, Севлиево и Дряново с дейци от пловдивския комитет заедно с Петър Пешев, либерал от Севлиево, и Продан Тишков – Чардафон, по това време фелдфебел в Голямо Конаре. Тази среща е проверка на подготовката за съединение. По време на тържествата председателят на Опълченското дружество в Габрово Стефан Мускуров прочита вълнуващо обръщение от майор Райчо Николов, началник на жандармерията в Пловдив и член на комитета в града. Заслужилият поборник напомня за съвместната отбрана на Шипченския проход и че сега отново е готов да се бори за обединението на отечеството. Той е съгласен да го зачислят в габровското дружество и е готов, ако настъпи моментът, да развее знамето на Съединението. „Бях – пише той – и ако съм жив, ще бъда пак с борците за тази ни свобода… Пушките ви, патроните, сухарите, цървулите с навущата ви да бъдат изправни и готови, защото усещам, че времето наближава за борбата ни, за което гледайте деятелно да събуждате заспалия ни и излъган от шарлатани народ“.
Така, през лятото на 1885 г. в Габрово усилено се работи за обединението на отечеството.
Продан Тишков – Чардафон е габровецът, който се нарежда сред главните действащи лица на Съединението – Захарий Стоянов, Иван Андонов, Иван Стоянович, Коста Паница, Димитър Ризов и много други.
Членове на БТЦРК и дейци на Съединението сред които са Продан Тишков – Чардафон (седнал, трети от ляво надясно) и Недялка Шилева (права, зад него), в униформа. Септ. 1885 г.
На 2 септември 1885 г. стават безредици в Панагюрище и на следващия ден Чардафон получава писмо-нареждане от БТЦРК в с. Голямо Конаре: „Възставайте, без да чакате известие. Пловдив е готов и чака. Бавене не ще“.
На 4 – 5 септември 1885 г. Продан Тишков оглавява въстанието в с. Голямо Конаре (дн. град Съединение) и повежда голяма и добре организирана чета към Пловдив, където достигат призори на 6 септември. Същото е сторено и от Иван Арабаджията в с. Царацово, Пловдивско. Обединените чети, около 700 души, навлизат в столицата на Източна Румелия и превземат конака, без да срещнат съпротива, тъй като военните части начело с майор Данаил Николаев са предварително привлечени на страната на съединистите. След завземането на конака, те арестуват Гаврил Кръстевич – генерал-губернатора на Източна Румелия и го ескортират до с. Голямо Конаре. Заслугата на четниците е, че легитимират акта на Съединението като народно дело, а не като военен преврат.
Продан Тишков – Чардафон, като предводител на четата от с. Голямо Конаре. Рисунка на Антон Пиотровски, специален кореспондент в България на английските списания “The Graphic” и „Illustrated London News“. 1885 г.
Друг исторически факт е, че на 8 септември в Търново княз Александър I с обръщение към българския народ официално признава Съединението. Същия ден, придружен от министър-председателя Петко Каравелов, той тръгва за Пловдив. В Габрово свитата спира на кратка почивка в къщата на индустриалеца Христо Бобчев, където князът издава заповед за освобождаване на руските офицери, служещи в българската армия. Така можем да кажем, че и днес в Габрово все още има историческо място свързано със Съединението отпреди 135 години.
Къщата на Хр. Бобчев, т. нар. Бобчева къща в Габрово, между улиците „Николаевска“ и „Неофит Рилски“. 1912 г.
След акта на Съединението на Княжество България и Източна Румелия, в страната е обявено военно положение, армията е мобилизирана и съсредоточена на турската граница. Наред с мобилизираните се явяват и много доброволци.
На 10 септември Продан Тишков – Чардафон, е произведен в чин подпоручик. По-късно е назначен за главнокомандващ на всички доброволчески части охраняващи българо-турската граница в района на Хасково – Кърджали, след насочването на българската войска към западната граница. Смята се, че там той успява да предотврати нахлуване на турска кавалерия по десния бряг на р. Арда. Според Захари Стоянов, друга негова заслуга е, че пресреща на границата в Хасково двама турски паши, изпратени в Източна Румелия да агитират населението и „да развалят Съединението“. След едночасов разговор, той успява да ги убеди да се върнат обратно.
Надписът–епитаф, върху стария паметник на Продан Тишков – Чардафон в м. Родевото край р. Синкевица. След 1912 г.
Автор на материала: Иван Постомпиров – главен уредник в РИМ – Габрово