80 години от смъртта на географът доц. Гунчо Гунчев

Гунчо Стефанов Гунчев е роден на 9/22 март 1904 г. в Бяла, Русенско, в семейството на лекаря д-р Стефан Гунчев и Велика Хр. Конкилева. Родът му произхожда от Габрово. Негов дядо по майчина линия е известният Христо Колчев Конкилев – подвойвода от четата на Цанко Дюстабанов, по-късно е опълченец, кмет, околийски управител и народен представител от Габровско. Занимава се с гайтанджийство и е сред основателите на габровската текстилна индустрия.

Семейството на д-р Стефан Гунчев и Велика Хр. Конкилева (седнали). Прави, от дясно наляво: Гунчо, Христо, Иван, Колю, Здравко, Цоню, Донка и Анастасия (седнала).

Първоначално Гунчо Гунчев учи в Габрово при родителите на майка си, а след това продължава в Котел, Шумен и Плевен.

Интересът му към географията се заражда от ученическите години. Окончателното решение да се посвети на тази наука Г. Гунчев взема след пътуването си до Финландия през август 1922 г., където представлява българските есперантисти на Световния есперантски конгрес. Завършва географското си образование в Софийския университет, като следва по един семестър в Гренобъл и Клермон Феран, Франция. Чрез немската фондация „Александър фон Хумболт“, той получава стипендия и възможност да специализира в Германия. През 1937 г. Г. Гунчев е избран за редовен доцент по география при Софийския университет. Избухването на Втората световна война осуетява предстоящата му специализация в Съединените американски щати.

Доц. Гунчо Гунчев е основател на сп. „Архив за поселищни проучвания“. В продължение на години извършва различни географски, геоморфоложки и етнографски проучвания, при многобройните си пътувания из страната. През 1936 г. ръководи третата географска екскурзия в Северна България с маршрут от София до Варна, който включва и Габрово. Сред разностранните географски изследвания на доц. Г. Гунчев, особен интерес за нас представлява статията „Габрово и Габровско“, публикувана в сборникът „Гунчо Гунчев. Живот. Научна дейност. Трудове.“, София, 1941. Според него, животът и развитието на града са тясно свързани с околните колибарски селища, които разпределя според произхода на техните основатели, дошли от различни краища на България – Търновско, Севлиевско, Тракия, та дори от Силистренско (колиби Гарван), Видинско (Чехлевци) и др. Според преброяването от 1934 г., Габровска околия включва 203 селища, 198 от които са колиби, с население общо 43 379 души.

Доц. Г. Гунчев определя основаването на Габрово, за което съществуват доста предания, не по-рано от XV в., като приема за начало заселването на ковачите, обслужващи пътниците през Шипченския проход. На мястото на днешно Габрово, според него, не е имало друго, по-старо селище.

Доц. Гунчо Гунчев (1904-1940), като преподавател в Софийския университет. [1938]

В едно от последните си изследвания, за произхода на българските професори, Г. Гунчев посочва, че най-много професори в Софийския университет са от Габрово и Габровска околия. Много от тях са завършили Априловската гимназия.

Гунчо Гунчев умира на 2 юни 1940 г. и за съжаление, голяма част от научните му изследвания остават незавършени. Ранната му и неочаквана смърт прекъсва неговата плодотворна творческа дейност и по оценката на неговите колеги, оставя празнина в българската географска наука.

Автор на материала: Иван Постомпиров – главен уредник в РИМ – Габрово