Сред загиналите в атентата на 16 април 1925 г. са двама габровци: Паскал Хр. Паскалев – кмет на София и Иван Н. Гладнев – адвокат и общински съветник. Двамата са юристи, жители на столицата и дейци на управляващия по това време Демократически сговор.
Паскал Хр. Паскалев (24 апр. 1875 – 16 апр. 1925 г.), юрист, кмет на София
Паскал Хр. Паскалев е роден в Габрово на 24 април 1875 г. Завършва средно образование в родния си град, след което учи правни науки във Франция, първоначално в Монпелие, а после в Париж. След дипломирането си, той се завръща в България и постъпва на съдийска служба. Няколко години е съдия в Търновския и Пловдивския окръжен съд, след което си подава оставката, връща се в Габрово около 1905 г. и започва адвокатска практика. Едно от делата, които води П. Паскалев е от името на Габровското училищно настоятелство с наследниците на Теофил Хаджигеоргиев Пашов по неговото завещание. Член е на Габровския градски общинския съвет (1908-1918 г.). Отдава се на политическа дейност като член на Демократическата партия, под влиянието на Христо Конкилев и Хр. Топузанов. Избиран е за народен представител в XVII (1914-1919) и XIX (1920-1923 г.) ОНС. Като депутат Паскал Паскалев отправя питане до министъра на търговията и промишлеността по въпроса за построяване на висше техническо училище в Габрово, съгласно завета на д-р Н. Василиади. В парламентарните среди се ползва с авторитет, а като народен представител се изказва често, почти по всички въпроси и това, което отличава неговата реч, е спокойната и безпристрастна преценка на нещата и събитията. Въпросите, които засяга неговата парламентарна дейност, са предимно от стопанската област, допадащи най-добре на спокойната му и трезва мисъл. Не един път, Демократическата партия му възлага да изнася в парламента становището ѝ по значими стопански и финансови мероприятия, с което Паскал Паскалев се справя с достойнство.
Къщата на ул. „Априловска“ № 20 в Габрово, в която живее Паскал Паскалев до преселването си в София през 1920 г.
От 1920 година се установява в София, където продължава своята политическа дейност. Той се изявява и като публицист, името му се среща често в колоните на в. „Пряпорец“, където предимно пише. Когато започва да излиза списание „Демокрация“, Паскал Паскалев публикува статии по значими политически и стопански проблеми на модерната демокрация, изчистени от партизански дрязги, показващи завършен политически мироглед. Обществените осигуровки, търговско-промишлената криза, земята и земеделското семейство и редица други статии, напечатани в списанието, разглеждат въпроси от гледището на политическия практицизъм, с какъвто е пропита цялата политическа и обществена дейност на Паскал Паскалев.
При управлението на БЗНС (1919-1923 г.), по време на Търновските събития през септември 1922 г., Паскал Паскалев по чудо не става жертва на развихрилата се политическа саморазправа. Той е заловен от шайка на „оранжевата гвардия“ през нощта срещу 18 септември на гара Стара Загора, където е бит жестоко, въпреки депутатския си имунитет. Побойниците смятат да го хвърлят от влака по линията Чирпан-Пловдив. Предупреден от добри хора, Паскалев с бягство успява да се спаси от сигурна смърт.
Неговите качества и политическа активност са оценени от управляващия Демократически сговор. На заседание на Столичния общински съвет от 14 юли 1924 г. Паскал Паскалев е избран за кмет на София с помощници Никола Фтичев, Иван Дечев и Георги Маджаров, утвърдени с указ на цар Борис ІІІ от 23 юли.
Като кмет на столицата, П. Паскалев се заема с разнородната дейност, която представлява управлението на Софийската община. Той подема стопанско, финансово и благоустройствено дело от голям мащаб, в което, с краткото си управление, успява да начертае и сложи началото на мероприятия, които да оставят траен спомен за името му. По негово време започват подготовката за строежа на водопровода “Рила – София” и изграждане ново крило на Софийската кланица.
На 16 април 1925 г. Паскал Паскалев умира от раните си при атентата в църквата „Св. Неделя”, с което е прекъснат живота на един обещаващ политик и общественик
Иван Н. Гладнев (6 апр. 1886 – 16 апр. 1925 г.), адвокат и общински съветник
Иван Николов Гладнев е роден на 6 април 1886 г. в Габрово, в занаятчийско семейство. Още като ученик в последните класове проявява интерес към стопански и икономически въпроси. За да чете произведенията в оригинал, изучава руски език, тъй като преведените представят предимно идеите на марксизма. Постепенно, формирайки своя мироглед, Иван Гладнев се включва в редовете на създаващата се тогава Радикалдемократическа партия.
По спомени на негови съвременници, той се отличава с буен, избухлив темперамент, готов да защитава убежденията си с жар, енергия и забележителна упоритост. Тези качества Гладнев проявява през ноември 1918 година, когато се провежда първото публично събрание на местната комунистическа организация в салона на казино „Бузлуджа“. Той, единствен от присъстващите взема думата, за да критикува предложената резолюция за съюз със Съветска Русия и присъединяване на България към световната революция. Въпреки всички заплахи за саморазправа, през следващата седмица, с помощта на свои политически съратници, успява да организира диспут с комунистите в същия салон. Пред многобройна публика, той излага своите идеи „и показа правия път, който трябва да се следва, за да се достигне до общото благоденствие на широките народни маси.”
Иван Гладнев завършва юридическо образование и има адвокатска практика в Габрово. След 1919 г. се установява в София и продължава да работи като адвокат. Нарежда се сред инициаторите за създаване на Демократическия сговор. Изявява се като публицист, избран е за общински съветник. Загива на 16 април 1925 г.
Като косвена жертва от атентата в църквата „Св. Неделя” може да се смята и младият габровец Петър Кехлибарев (запасен поручик). Той пада убит на 28 април в покрайнините на София, като милиционер (доброволец), в престрелката за залавянето на комуниста конспиратор Александър Боримечков в района на Разсадника, до Владайска река.
Автор на материала: Иван Постомпиров – главен уредник в РИМ – Габрово