ПЕЧАТИТЕ са знакове, защитаващи достоверността на присъствието и авторитета на институции и личности върху документи и преписки, т. е. те отразяват личната или институционална власт. Изработвани са върху метални или полирани плочки от ахат, сердолик, турмалин, по-рядко от яспис, нефрит и др. Върху тях негативно е вдълбаван текст, фигурална композиция, които при тушов или релефен отпечатък върху восък (или друг вид пластична материя), са давали позитивното изображение. В периода на Българското възраждане (ХVIII – ХIХ век) традицията за създаване на печати и изкуството на тяхната изработка се развива много активно. Част от оригиналните печатни матрици не са запазени, затова съхранените документи са свидетелство за развитието им. Хронологически най-рано се появяват църковните и манастирски печати, печатите на църковните общини. Музеят съхранява документи, които проследяват какви са печатите на първите габровски махали – Каменска, Сахатчийска (или Сахат махле), Кирчовска (или махала Кирчо), на прилежащите на Габрово Жълтешка, Велковска, Етърска и Нова махала (днес самостоятелни селища или градски квартали). Също чрез документи са съхранени печатите на каймакама на Габрово и Търново, на ковчежничеството в Габрово, на финансовия началник на Търновски санджак (област), на Привременното правителство в Габрово (1877 г.), на Административния съвет в Габрово (1877 г.), Габровския градски управителен съвет, Габровския окръжен управителен съвет, на началника на Габровски окръг, на Търновския губернатор (1878 г.). Все по-голямото икономическо влияние и стопанска самостоятелност, които придобива Габрово след Кримската война (1853-1856 г.), са причината централната и областна власт да променят статута му. През април 1860 г. властите юридически обнародват създаването на габровската околия и признаването на нейния административен център за град, факт, който в началото на м. май влиза в сила. В края на 60-те години т. нар. Съвет на старейшините получава ново име – градска община, която създава и свой печат (най вероятно в началото на 70-те години на ХIХ век). Печатът на Габровската градска община се състои от три отделни и равни части, събирани в едно цяло чрез неговата дръжка. Всяка част се е пазела от трима членовете на съвета, избирани чрез жребий, а дръжката – от председателя. С кръгла форма, върху печатащата му площ са изобразени две хванати ръце, символ на единението, с турски надпис в средата „Габровска миллет одаса“ и околовръст на български „Габровска градска община“.