Пенчо Семов (1873 г. – 1945 г.) – Жива легенда на Габрово. Крупен индустриалец, търговец, щедър дарител, един от най-богатите хора в България. Дванадесетгодишен започва кираджийска търговия. От 1903 г. започва да се занимава с производството на прежди, гайтани, аби, платове, фланели, пояси и др. През 1906 г. с помощта на баща си Ив. Семов и брат си Семо Семов основава фабрика за производство на прежди и плетива „Иван Семов и синове“. Създава си авторитет сред деловите среди и става инициатор и акционер в 28 акционерни дружества в България.
Изключително инициативен, особено далновиден, той се издига до положението на един от най-големите индустриалци в страната, чиито капитали и финансови възможности се простират над много предприятия, организации, учреждения. Изкупува част от акциите на фабрика „Успех“ – Габрово и става главен акционер.Синдик и акционер е и на фабрика „Принц Кирил“, негова собственост са фабриките „Вилата“ и „Иван Семов“. Член на УС на Съюза на габровските промишленици, на редица обществени, политически и др. организации.
От 1934 г. председател на Българско параходно дружество във Варна. За да остави следа в това си участие и да сбъдне детската си мечта да има кораб, поръчва на арх. Гръблев от Габрово да построи в околността на Габрово сграда във форма на параход, един от символите на града. Предвидено е, в този пансион да се настанят 100 момичета, деца на негови работници, които да учат там от пети до осми клас.
Със свои средства построява край Габрово голяма четириетажна постройка с разкошен парк и езеро, предвидена за старопиталище на негови възрастни работници, журналисти и писатели. Благотворителната му дейност е пословична. Построява училище в родното си село Цвятковци. Купува казино „Бузлуджа“ и обзавежда в него прекрасен дом на женското дружество „Майчина грижа“. Открива в него кино, създава стопанско училище „Хаджи Радка Пенчо Семова“. Има принос за намаляване на контрибуциите на България в края на Първата световна война.
През 1928 г. създава собствена фондация „Ефория“, на която прехвърля част от имотите си. Прави завещание и второ завещание през 1943 г., където посочва редица дейности, които трябва да се извършат след неговата смърт: постройки, санаториуми, старопиталища, училища, дарения в парични средства и др.