СПОМЕНИТЕ НА ПАНТЮ ПАНТЕВ – ЩРИХИ КЪМ ИСТОРИЯТА НА ГАБРОВО И НА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ДВЕ ЕПОХИ

Преди броени дни излезе от печат поредното издание на Регионален исторически музей – Габрово – книгата „Пантю Тотев Пантев. Спомени“. Неин съставител е Иван Постомпиров – главен уредник в музея.

Изданието вече е в продажба и може да бъде закупенао от сградата на ул. „Юрий Венелин“ 5 (бившето Начално училище „Васил Левски“), само на 3 март 2023 г. – от музеен обект „Дечкова къща“, а желаещите да го притежават, но нямат възможност да го закупят на място, могат да заявят желание за изпращане с куриер на електронна поща: museum_gabrovo@abv.bg.

Цената на книгата е 10 лв.

Пантю Тотев Пантев (1907 – 1999 г.) е син на Тотю Пантев (1870 – 1950 г.), основател и собственик на трикотажна фабрика „Тотю Пантев“ АД – Габрово. Включва се активно в семейния бизнес от началото му през 1919 г., като 12-годишен ученик. През 30-те години на ХХ в. той поема почти изцяло неговото ръководство и изгражда едно от големите и модерни предприятия в България до национализацията през 1947 г.

Тотю Пантев (1870 – 1950 г.), награден с орден „Св. Александър“ V степен за своята дългогодишна стопанска дейност по случай честването на 100 години българска индустрия. 28 октомври 1937 г.

Пантю Пантев като ученик в Търговската гимназия – Свищов. [1925 г.]

Своите спомени Пантю Пантев започва да пише малко преди да навърши 83 г., в периода от 1 януари 1990 г. до 1993 г. По-късно, през 1999 г., ръкописните бележки са събрани и преписани от сина му проф. д.т.н. Тотю Пантев Пантев. Екземпляр от преписа е предаден на Красимира Чолакова, директор на Регионален исторически музей (РИМ) – Габрово, от Петър, по-малкия син на Пантю Пантев. В настоящото издание текстът от този препис е предаден в автентичен вид, без промени и допълнителна намеса. Направени са минимални корекции и е добавена информация според изискванията за представяне на архивни документи. Използвани са семейни снимки, предоставени на РИМ – Габрово от Петър П. Пантев в дигитален вид. За улеснение на читателите и за различни справки в края на изданието е добавен именен указател.

В спомените си Пантю Пантев се фокусира главно върху своето семейство, извървяло пътя от занаятчийството, през малката домашна индустрия, до проспериращо трикотажно предприятие, определяно като най-голямото и най-модерно в този бранш на Балканите през 1947 г. Семейството му се родее с видните габровски фамилии: Априлови, Дюстабанови, Хаджистойчеви, Бобчеви, Червенякови, Хаджистанчеви и Цокеви. По-късно се сродяват с Кедеви и Семови. Спомените на Пантев са пълни с интересни сведения за известни и не толкова известни личности, за случки и събития от стопанския живот на Габрово, в много от които той е пряк участник. Вмъкнати са различни битови подробности и лични преживявания на автора, които правят разказа жив и занимателен.

Според проф. д-р Илияна Марчева, спомените на Пантю Пантев представят „един … не кратък, не спокоен и не безрезултатен живот“ и имат своето място сред мемоарната вълна на репресираните от комунистическия режим. В тях има сравнително рядко срещана в други спомени информация за правенето на бизнес в Габрово в края на ХІХ и през първата половина на ХХ век. Те се отличават с ясния изказ и спокойния разказ на спомнящия своя живот някогашен крупен индустриалец. В спомените читателят ще открие много ценни сведения за известни габровски индустриалци, с които баща и син Пантеви имат различни бизнес взаимоотношения.

През дългия си живот Пантю Пантев е свидетел на две епохи – Царство България и Народна република България. В периода на прехода след 1990 г. той вече не е активен участник в събитията. Бившият индустриалец доживява връщането на частната собственост и реституцията на фабрика „Тотю Пантев“ в Габрово, но не го отбелязва в спомените си.

„Човек цял живот създава спомени и когато остарее, започва да си ги спомня и живее с тях“, казва в свое интервю проф. Тотю Пантев. Спомените на неговия баща ни връщат в едни отминали времена, превърнали се вече в история. Те са семейно наследство, но са и част от общата памет за това минало.