Ето накратко предстория за родоначалника на рода Еким Генчев Сейков. Най-ранните сведения са за неговия дядо Сейко, който е живял в близките до Габрово колиби Чавеи (днес село). За него се знае, че е имал син Геньо и вероятно още деца, но сведения за тях не са достигнали до нас.
Геньо бил дребен на ръст, но хитър и закачлив. Обичал, по габровски казано, „да се драка“ с преминаващите пътници и да им се присмива. След една такава закачка с пътуващи турци, те го залавят и без да разбере никой от роднините му го закарват в Търново с цел да го продадат. Не намерили купувач за него, го „харизват“ – подаряват, на един турчин бръснар, при който той усвоява този занаят. Харесал го турчина, имал желание да го потурчи и да го ожени за дъщеря си, за да го направи свой съдружник.
Не искал да се примири с този план, Геньо! Проучил възможните пътища за бягство до Габрово и една сутрин избягал. Добрал се до родното си село и се захванал отново с бръснарство.
По-късно се установява в Габрово, строи си къща и се задомява. Името на съпругата му е неизвестно, колко деца е имало семейството също. Знае се за двама негови синове – Еким и Сейко. От Еким започва рода Екимови, а Сейко дава началото на рода Сейкови.
Еким бил ножар, търгувал с произведените от него изделия в страната, в Цариград и дори Мала Азия. Жени се за дъщерята на чорбаджи Цоньо Пенчев – Пена. За Еким фамилният спомен е, че е бил едър, снажен мъж, с много хубав глас. От брака на Еким и Пена се раждат над десет деца, но живи остават трима сина и седем дъщери.
Синовете Христо и Цоньо не оставят поколение, две от дъщерите – Теодосия и Христина са калугерки в Габровския девически манастир. От останалите шест деца на Еким, единствен син с поколение е Генчо Екимов – търговец на гайтани и платове, един от основателите на габровската индустрия, виден общественик и дарител (1813 – 1896). От този клон на рода продължават да носят по мъжка линия наследниците на Генчо с фамилията Екимови: Иван, Еким, Цоньо, Димитър и Христо. Негова дъщеря е Анка Генчева Екимова-Хаджигунчева, запазила спомените за предците си.
Характерна особеност при родословието на Екимови е, че четири от петте дъщери на първия Еким, които оставят потомство са имали синове кръстени с името Еким, но вече носещи други фамилии: Дръцков, Проданов и най-известният от тях Еким Цанков, син на Минка Екимова и Цанко Рачев Шейтана. Еким Цанков Рачев (1844 – 1876), търговец, се запознава с идеите на В. Левски за изграждане на революционна мрежа в страната, член е на Тайния комитет в града. През 1876 г. е избран за председател на същия и един от организаторите на въстанието в Габрово. Осъден от турски съд след погрома му и обесен в Търново заедно с войводата Цанко Дюстабанов и свещеник Иван Поппетков.
Интересно, от гледна точка на генеалогията, е разклонението на рода от дъщерята на Еким – Васила. Тя се омъжила за Манол Димитров и родила няколко деца, от които пет сина: Иван, Андрея, Димитър, Денчо и Еким – кръстен на името на баща ѝ.
Семейството на Еким Манолов Димитров (седнал), в ляво от него съпругата му Йорданка, която държи в ръце едно от внучета, в ляво от Йорданка, дъщеря ѝ Величка (с бялата рокля), по мъж Цокова. Прави от ляво надясно: Кръстьо Цоков (зет), Андрей, Васил, Иван и Александър Екимови Манолови, около 1900 г., Габрово
Еким Манолов Димитров е чичо на известния габровски композитор Емануил Иванов Манолов и на първия морски капитан от Габрово – Сава Иванов Манолов. Той свързва живота си с Йорданка (наричана Дешка) и има четирима сина: Васил, Иван, Андрей и Александър Екимови Манолови. Синовете на Александър, който се изселва от Габрово в Свищов: Еким, Христо, Иван и Любомир приемат за своя фамилия името на дядо си Еким – Екимови и с тази фамилия са известни в дунавския град, където се установява семейството. Ето как в разклонението по женска линия на прапрадядото Еким, фамилията Екимови се предава до наши дни. Значение за това има и традицията в именната практика до 30-те години на миналия век в българските семейства – имената в рода да се наследяват през поколение в неизменен вид. Със съхранението на фамилното име в продължение на четири века (XVIII – XXI) потомците на родоначалника на рода Екимови пазят паметта на предците си!
Част от голямото родословно дърво на рода Екимови, от което разклонение са адв. Александър Екимов и Марияна Екимова–Мелнишка
В Габрово, по типичния за района говор, потомците на Еким са наричани Екимтъ, турците са ги именували Екимлар (окончанието „лар“ е наставка за множественото число) т.е. на съвременен език – Екимови.
За да имаме днес дори тези бегли сведения за началото на рода Екимови задължително трябва да припомним, че те се дължат на братята Генчо и Стефан Хаджигунчеви, които през 1934 г. записват устните сведенията за своите предци от рода. Братята са потомци четвърто поколение на първия Еким, който поставя началото на рода, те начертават и първото родословно дърво. Майка им – Анна Генчева Екимова, е съхранила спомените за своя баща Генчо и дядо Еким и техните прародители – Геньо и Сейко.
Автор: Катя Гечева – главен уредник, РИМ – Габрово