Христо Р. Бобчев принадлежи към първото поколение индустриалци, които полагат основите на габровската промишленост. Той е роден в колиби Стомонеците, недалеч от Габрово, през 1834 г. Още 12-годишен, баща му го изпраща за работник в гайтанджийницата на Георги Хесапчиев. Той работи там дълги години, както и в други гайтанджийници, не по-малко от 18 часа на ден. С трудолюбие успява към 25-годишната си възраст да спести известна сума и да стане самостоятелен гайтанджия. Образува съдружие със Стефан П. Хаджистойчев, но след 3-4 години се разделят.
Христо Р. Бобчев (2 април 1834 – 1 септември 1911 г.)
Христо Бобчев забелязва, че дървените чаркове, с които работи, често се развалят и заменя със стоманени части онези, които най-бързо се износват. Скоро започва сам да произвежда чаркове и да ги продава, с което се замогва материално и придобива авторитет сред гайтанджийския еснаф, който по това време заема високо обществено място в града.
Виждайки, че ръчно изработваната домашна прежда не е достатъчна за производството, а в същото време от фабричната английска излиза много по-хубав гайтан, хрумва му идеята да си набави машини за производство на подобни прежди. Идеята е превъзходна, но капитал достатъчно няма и тогава започва да търси съдружници, което се оказва трудна задача. Всички са крайно недоверчиви, тъй като до тогава почти не се употребяват машини. Ако днес убеди един, на другия ден той се отказва и трябва да убеждава други. Без да се обезсърчава и с голяма упоритост, през 1883 Хр. Бобчев успява да привлече за съдружници братята Стефан, Иван и Цанко Хаджистойчеви, Христо Гъдев, Велчо Евстр. Рашеев – от Габрово и Стефан Медарев и Стефан П. Недевски от Севлиево. В началото на декември 1884 г. Христо Бобчев слага десет оки (около 13 кг) злато в кемер, който увива около кръста си и заминава за Манчестър, Англия, предприемайки едно твърде любопитно пътуване.
Най-напред Христо Бобчев отива във Виена при известния български родолюбец и крупен търговец Сава Паница. С изобретателния си ум Сава Паница препоръчва на неопитния пътник един много прост, но твърде практичен метод: снабдява го с четири карти, на първата, от които на френски пише: „Този господин пътува за Париж“, на втората: „Този господин пътува за Лондон“, третата: „Този господин пътува за Манчестър“ и четвърта: „Този господин иска да се срещне с комисионера Васил М. Вълчев“. Спазвайки инструкциите, по този оригинален начин, без да проговори из дългия път, той стига благополучно в Манчестър. Придружен от Вълчев, Хр. Бобчев обикаля няколко фабрики и се спира на фирмата за текстилни машини „Smith & Son“. След 6-7 месеца поръчаните машини пристигат в Свищов. От тук на биволски коли и с известни перипетии, те са прекарани по лошите пътища до Габрово за 8 дни.
Инсталирани са във фабричното здание, изградено веднага след завръщането на Хр. Бобчев от Англия. Фабриката е открита тържествено, с музика и водосвет, на Димитровден 1884 г. под фирмата: Първа английска текстилна фабрика „Александър“ – Габрово (т.н. „Голяма Бобка“). В нея започва машинно производство на вълнена прежда за гайтан с водна енергия. Тя се смята за втората фабрика след тази на Ив. К. Калпазанов в с. Бичкиня. По териториален признак фабрика „Александър“ е първата в тогавашните черти на Габрово.
По-късно Хр. Бобчев се оттегля от пряко участие в управлението на „Александър“ и заедно със синовете си Рачо и Никола, през 1905 г. създава нова камгарна предачна фабрика – „Хр. Р. Бобчев & Синове“ (т. н. „Малка Бобка“).
Христо Бобчев е един от най-видните габровски граждани и се ползва със завидна репутация. В неговия дом отсядат, както първия български княз Александър, така и княз (по-късно цар) Фердинанд.
Къщата на Хр. Бобчев, т. нар. Бобчева къща. 1912 г.
Историческо е посещението на княз Александър Батемберг през септември 1885 г. На път за Пловдив, тук, в дома на Хр. Бобчев, той обявява на руските офицери, че ги освобождава от длъжностите им, прокламира съединението на Северна с Южна България (Източна Румелия) и се обръща към габровци за подкрепа.
Първото си посещение в дома на Христо Бобчев Фердинанд прави на 3 август 1887 г., когато след избирането му за княз на България, преминава през Търново и пристига в Габрово. Установява се на квартира у Хр. Бобчев и още същата вечер там се провежда първият министерски съвет под негово председателство. През следващите години князът посещава дома на Бобчев с майка си и княгиня Мария Луиза.
При откриване линията Царева Ливада-Габрово през януари 1912 г., цар Фердинанд се заинтересува коя е точно къщата в Габрово, където се е провел първият министерски съвет и задължава министър Т. Тодоров да проучи и предаде неговото желание да се постави на нея надпис за това важно историческо събитие. Христо Р. Бобчев получава и от двамата монарси ордени за гражданска заслуга. В неговия дом прекарва две нощи граф Н. Игнатиев, по време на Шипченските тържества през 1902 г.
Вероятно поради преумора, синът му Рачо Бобчев се разболява и на 5 декември 1909 г. почива на 42-годишна възраст. Смъртта му е голям удар за Христо Бобчев, той заболява и прекарва на легло близо две години. При все това, не престава да се интересува от състоянието на предачната фабрика. Синът му Никола е задължен всяка вечер да докладва за хода на работата.
Фабрика „Хр. Бобчев и синове“ („Малка Бобка“) през 30-те години на ХХ в.
Христо Р. Бобчев умира на 1 септември 1911 г. със съзнанието за изпълнен дълг, като един от създателите на габровското индустриално чудо.
Днес т. нар. Бобчева къща все още съществува (между ул. „Николаевска“ и началото на „Неофит Рилски“), като ням свидетел на исторически събития и превратности. След национализацията на индустрията (23 декември 1947 г.), фабрика „Хр. Бобчев & синове“ е преименувана на „Петолъчка“ и става цех към ВТК „Г. Генев“. След реституцията тя е запазена и е една от малкото все още съществуващи стари фабрични сгради в Габрово. Намира се в централната част на града, ул. „Неофит Рилски“, по десния бряг на р. Янтра.
Автор: Иван Постомпиров – гл. уредник в РИМ – Габрово