На 28 май 2021 година се навършват 145 години от смъртта на Тотю Иванов х. Досев, който е един от габровските въстаници в четата на войводата Цанко Дюстабанов.
Роден е около 1848 г. в Габрово, в семейство „на заможни родители“. През 1872 г. завършва Габровското класно училище, след което помага в търговския дюкян на баща си и брат си. Сведения за детските му години в българската историография липсват, но е характеризиран като юноша, който се отличава „със своя тих и благ характер“. Сред съгражданите и другарите си е известен „като трудолюбив, честен, добродушен и с бъдеще млад търговец.“ Д-р Петър Цончев го описва: „среден на ръст, с правилно телосложение и мъжка походка при вродено движение на главата на ляво и дясно, от което пискюлът на неговия фес се е метнал ту на една, ту на друга страна, като махало. Той имал закръглено лице, с големи мустаци; черноок, с благ поглед.“
Член е на възобновеното през 1871 г. Габровско читалище, което е основано през 1861 г. и „е било един вид духовна кооперация на габровската интелигенция“. Петър и Христо Гъбенски в „История на града Габрово и габровските въстания“ пишат, че на 11 октомври 1870 г. е основано ново дружество от габровски младежи, под название „Ученическо дружество“, тъй като приема за членове „току що излезли от училището …… и ученици“. Целта на организацията е да ги възпитава „и приготви от тях добри граждани“. Всеки празничен ден се четат сказки с общодостъпно морално и исторически съдържание, подпомагат се бедни ученици с осигуряване на училищни пособия. През 1871 г. членовете на дружеството са 70 и разполагат с капитал около 1200 гроша, като всеки член внася месечно по три гроша. Настоятелството се състои от 10 члена с председател, подпредседател, касиер, писар, книговодител, водач и четири съветника. Братя Гъбенски констатират, че отначало чорбаджиите „не гледали с добро око, че в него боравят все младежи, ала трескавата деятелност на дружеството за саморазвитие на членовете си изменила мнението на старите и те разрешили на синовете си да се запишат членове на дружеството.“ Организацията имала за цел да развива стремежа им за „любов към доброто и правото, любов към просвещението“ чрез сказки, прочит и представления. От 1874 г. „в дружеството започнало да преобладава политическото възпитание“. Впоследствие капиталът се използва за революционни цели, а най-деятелните членове Цанко Дюстабанов, Еким Цанков, Христо Конкилев, Тотю Иванов хаджи Досев, Хр. Топузанов организират и провеждат Априлското въстанието през 1876 година.
Съмишленик е на Васил Левски в намеренията да се създаде комитетска мрежа при първото му идване в Габрово през зимата на 1869 г. Съпроводен от Матей Преображенски, при третото посещение на Апостола в града, през втората половина на 1870 г., се полагат основите на частен революционен комитет в Габровo с името „Перун“.
След гибелта на Апостола активността на Габровския комитет замира, но относно е възобновена с подготовката на Старозагорското въстание (1875 г.). Тогава революционният комитет в Габрово възобновява своята дейност, като председател е Еким Цанков, а членове Христо Конкилев, Тотю Иванов, Пенчо Постомпиров, Никола Саранов, Георги Кръстников, Христо Топузанов, Георги Бочаров, Асен Камонов. Само последният от тях е от Свищов, вероятно защото изпълнява длъжността куриер между Габрово и Горна Оряховица.
На 28 април в Габрово се получава известие, че въстанието в Панагюрище е избухнало. На 30 април с. г. в местността Михалевото (днешният Шиваров мост) край Габрово заседава Габровският комитет в състав Цанко Дюстабанов, Тотю Иванов, Хр. Конкилев, Еким Цанков, Пенчо Постомпиров и Димитър Видинлиев. Взето е решение въстанието да започне на 1 май и четниците да се съберат на Соколският манастир. В Дневника си Георги Бочаров описва последния ден на въстаниците в Габрово и нощта срещу 1 май, когато те напускат родното си място. Вечерта около 30 въстаници се събират на Бичкинята (Палаузово), минават през Етъра, откъдето се присъединяват 12 души и пристигат в Новата махала (Априлово). Христо и Петър Гъбенски пишат, че новомахленци са предвестени за деня на въстанието. Продължават през колибите Недялковци, Петковци, Кашлите, Ганевци, Кръстевци, Баланците, Курвина могила, Бяла река, Златева бахчия, Потока, Власовци, Чарковете, Бойчетата, Червена локва и на 1 май пристигат в Соколския манастир. През нощта на 1 срещу 2 май „се явил силен вятър и станало много студено, затова всички влезли да спят в манастиря“. По същото време щабът на четата, който е в състав: Цанко Дюстабанов, Тотю Иванов, Христо Конкилев, Пенчо Постомпиров, Георги Бочаров, Данаил Бурмов, дядо Михал Гетьов, Христо Партинков и Никола Кавалов разисква плана, по който трябва да действат. Сутринта на 2 май в двора на църквата четата, която вече е 219 души (през нощта от Габрово са пристигнали още въстаници), се разделя на 7 групи с водачи Тотю Иванов, Пенчо Постомпиров, Христо Конкилев, дядо Михал Гетьов, Данаил Бурмов, Христо Партинков и Никола Кавалов.
В продължение на десет дни четата изминава пътя от Габровския манастир до Марагидик и се разпръсва в последния бой с черкези в местността Рани бунар. От Червен бряг през Стомонеците, Зелено дърво, Топлеш през колибите Деледжеци и Руйчевци въстаниците стигат вечерта на Моровешките скали, където се събират 400 души, а според писаря на четата Георги Бочаров дори 800. Въстаниците наклаждат огньове, след което минават под кръстосаните саби на Цанко Дюстабанов и Тотьо Иванов.
На 3 май 1876 г. четниците спускат се под Мечковци, преминават през Бойновци, местността Ушите, Мечкови чуки и достигат местността Завоя, където ги настигат 11 души въстаници: братя Ганчо, Христо и Цоки Мацкови, Илия Марков Рязков, Никола Ив. Рязков, Гаврил Кръстников, Христо Сирманчето, Пенчо Костилчето, Недялко Хелески, Тотьо Шапката и Андрея П. Черното. Гаврил Кръстников дава на войводата червено сукнено знаме с пришит за него разярен лъв, а над него извезани думите: „Свобода или смърт“ и цветя. За последен път се обсъжда пътят на четата, като Цанко Дюстабанов налага мнението си, че той трябва да продължи на запад към Севлиевско. За да преминат през повече населени места и вдигнат на въстание повече българи, Дюстабанов е избран в щаба на Габровската чета за войвода и определен за отделението с четниците Тотю Иванов, Пенчо Постомпиров, Христо Конкилев и Христо Партинков, което да потегля към Батошево през Дебел дял и Гъбене. На 3 май 1876 г. в Батошево се разнася вестта, че кръвеничани са обявили въстанието. Същия ден от Кръвеник пристига пратеник да иска помощ. На 4 май Дюстабанов „почакал да пристигне другото отделение на габровската дружина и, като образувал пет чети, потеглил с тях за Кръвенишкия боаз“. На 5 май Дюстабанов заминава с голяма част от габровската чета за Ново село, за да охранява Новоселския боаз, а в Кръвеник „оставил при дяда Филя Тотя Иванов и Никола Кавалов с 40 души от габровската дружина“. Два дена по-късно, на 7 май, пристигат в Кръвеник избягалите от Батошево въстаници и се присъединяват към четата на Тотю Иванов. Така Габровската чета се попълва с четата на Тотю Иванов и момчетата на Георги Бочаров, които пристигат в Кръвеник. Поради струпването на голям брой турски части при Дебневския боаз, в нощта на 7 срещу 8 май е решено четата на Т. Иванов и габровските въстаници в Батошево под предводителството на Г. Бочаров да се изтеглят към Ново село. Заедно с четите на Христо Конкилев и П. Постомпиров, под водителството на четата на Тотю Иванов, те заемат позиция на левия бряг на р. Видима. Габровската чета, намираща се в Ново село, е обградена на 9 май и е принудена да се оттегли в Балкана. Сред участниците в последното сражение на 11 май под връх Марагидик е отново Тотю Иванов. Габровската чета е окончателно разбита, като Тотю Иванов заедно с Илия Марков, Метю Пеев, Милчо Петров, Коста Априлов и Цвятко Клисурчето се оттеглят заедно. По-късно към тях се присъединяват Хр. Фичев и негов другар от Кръвеник. Тотю Иванов успява да достигне до с. Тодорчетата, Топлешка община.
В края на м. май с. г. Т. Иванов е предаден и на 28 май е убит от изпратената срещу него турска потеря, като успява да рани двама души. Главата му е отрязана, набодена на прът, донесена в Габрово и изложена на пазарния площад при часовниковата кула. На другия ден я̀ заравят край р. Синкевица, откъдето през нощта е извадена от баба Драгулица и погребана в гробищата при църквата „Успение Богородично“. На 5 юли 1876 г. главата на Т. Иванов е опята без тялото, съобщава приписка в богослужебна книга. Неговият баща Иван х. Досев при посрещане на руските войски на 28 юни 1877 г. им подарява една крава. По време на Шипченските боеве през Руско-турската освободителна бойна щабът на руските войски се установява в къщата на подвойводата в Габрово.
Ирена Узунова, уредник в РИМ – Габрово