Паметници и памет за Габровското въстание от 1876 г.

125 г. от тържественото честване 20-годишнината от Габровското въстание и решението централният градски площад да бъде наречен „1 май 1876 г.“

На 30 април 1876 г. Габровският революционен комитет провежда своето последно заседание. Взето е решение да се свикат всички съзаклятници и организирани в чета да се отправят към Стара планина. Сборен пункт е Габровският (Соколски) манастир. За войвода е избран Цанко Дюстабанов. В дните преди това, между 25 и 27 април комитетите в Лясковец и Горна Оряховица са разгромени. Стефан Стамболов, като главен апостол, дава заповед за обявяване на въстание в Първи революционен окръг.

Още на 30 април Цанко Дюстабанов заедно с 30 души въстаници слага началото на Габровската чета, отправяйки се към селата Бичкиня, Нова махала и Етъра. На 1 май 1876 г. четата пристига в Соколския манастир, където се организира и поема към Севлиевския балкан. В следващите дни габровските въстаници превземат с. Батошево, където също е обявено въстание, след което се отправят към с. Кръвеник. От там четата на Цанко Дюстабанов поема към Ново село, което е последният пункт според бойния ѝ план. По пътя нейният състав се увеличава или намалява, като се присъединяват още габровци и четници от габровските села. Осъществява се взаимодействие с Дядо Фильо – ръководител на Кръвенишкия революционен комитет, Йонко Карагьозов от Севлиево и новоселските въстаници. Разделени на три групи въстаниците отбраняват най-дългия фронт по време на Априлското въстание. Между 6 и 11 май Габровската чета води тежки сражения с променлив успех, отстъпвайки пред превъзхождащите сили на черкези, башибозуци и редовна турска войска. Част от четниците и водачите на въстанието, сред които и Тотьо Иванов падат убити, а Еким Цанков и войводата Цанко Дюстабанов са заловени. Те се държат достойно пред извънредния съд в Търново, където са обесени на 15 юни 1876 г. На 15 юни 1881 г. костите им са тържествено пренесени в Габрово и погребани в Девическия манастир.

Пощенска карта с ръководителите на Габровското въстание от 1 май 1876 г.

Ролята, която има четата на Цанко Дюстабанов и Габрово за повдигането на населението от Габровско и Севлиевско по време на въстанието от 1876 г. дава основание на потомците да го нарекат Габровското.

Двайсет години след въстанието, на 1 май 1896 г., габровци, събрани на пазарния площад до старата часовникова кула, изказват своето желание тук, на това място, където някога е била изложена за назидание набучената на кол глава на Тотьо Иванов да бъде издигнат паметник, площадът да се нарича „1 май 1876 г.“ и денят да стане празник на града. По инициатива на Габровската община се събират останали живи участници в четата на Цанко Дюстабанов за избиране комисия, която да събере волни пожертвования за изграждане паметник на падналите поборници в Габровското въстание през 1876 г. Избрани са 12 души видни габровци, които образуват „Комитет 1 май 1876 г.“ Изготвен е първият устав, като още в неговото заглавие се разширява задачата – паметникът ще бъде посветен на: „погиналите поборници в Габровските въстания преди и във време на 1876 г.“ Според устава председател на комитета е винаги кметът на общината, а срокът за построяването – 1 май 1901 г.

Пощенска карта с пазарният площад в Габрово, прекръстен през 1896 г. на „1-ви май 1876 г.”. През 20-те години на ХХ в. името все още не се е наложило.

Във фонда на Регионален исторически музей – Габрово се съхранява архивът на Комитет „1 май 1876 год.“ за периода от 1896 г до 1951 г. Запазеният архив, заедно с публикувани в различни източници материали, дава възможност да се проследи историята на един неосъществен паметник.

 

Автор на материала – Иван Постомпиров – гл. уредник в РИМ – Габрово