Симеон Гърнарев произвежда първия електротелфер и твърдосплавни стругарски ножове

Една от интересните рационализации на Симеон Гърнарев и негова запазена марка е производството на стругарски нож „Видиа”. Пластинки от високоустойчива (твърдосплавна) стомана „Видиа” [от Vie diamant] се появяват в по-напредналите страни като Германия. Произвеждат се и днес с много голямо приложение в металообработването. Към 1926 г. никой в България не изработва подобни ножове. Производството му може да се определи като „Метод за запояване на пластинки върху ножодържача”. По събрани сведения на съграждани и родственици, мнозина са правили опити, но неуспешно, успява единствено Гърнарев. Той пръв въвежда у нас и работи със стругарски ножове от този тип. Масово производство на такива ножове в България започва около 1958 г., от завод на гара Искър. Методът, по който Гърнарев извършва това запояване не е патентован, той не го показва на никого и остава негова производствена тайна. Тези ножове са изработвани лично от него и са особено търсени, тъй като осигуряват по-прецизна работа и висока производителност.

Симеон Гърнарев изработва и първия електротелфер у нас под формата на електрическа макара. С него се представя на индустриално-занаятчийската изложба, организирана от Съюза на габровските индустриалци и уредена в Априловската гимназия на 1 ноември 1935 г. По-късно той е купен от кожарска фабрика АД „Христо Марокинджиев и синове” в Габрово.

В своята работа Гърнарев прави и редица други рационализации и подобрения, разработва собствена технология за ремонт на дизелови двигатели и други сложни машини. Той е един от най-търсените техници на своето време, не само в Габрово, но и в околните градове.

Изглед от кв. Лъката през 40-те години. В този район Симеон Гърнарев изгражда новото си предприятие. След национализацията (23 дек. 1947 г.) сградите са използвани от мебелна фабрика ДИП „Независимост“ – Габрово.

През 40-те години Симеон Гърнарев разширява дейността си и започва строеж на нова фабрика в кв. Лъката. „Хвалеше ми се – разказва инж. Цветан Недков – къде какво ще разположи. – Тук ще е леярната, тук дърводелната, стругарското, фрезовото, ковашкото… Всичко беше много добре предвидено, но не можа да го види. Той умря неочаквано.….”. Симеон Гърнарев заболява от неизлечима болест и умира на 22 юли 1947 г., в разцвета на силите си.

 

Автор на материала – Иван Постомпиров – гл. уредник в РИМ – Габрово