Симеон Петров Гърнарев (1898-1947 г.) е роден в Габрово. Като малък у него се проявява силен интерес към техниката. Когато веднъж влиза във фабриката на „Братя Михалеви”, машините така го пленяват, че твърдо решава да стане техник.
Съпруг на сестра му е чехът Франц Скопалик, който завършва училище по пивоварство и мелничарство. Той има понятие от елементарна техника и разбира желанието на Симеон. Изпраща го при свои роднини във Виена да изучава техника. Там го настаняват в една техническа работилница, но тя не е на особено техническо ниво. Напуска я и след различни перипетии, в продължение на три години работи последователно в няколко машинни фабрики. За кратко време усвоява всички металообработващи машини, студена и топла обработка, видовете метали и тяхната издръжливост, изучава още физика и химия, машинознание. Специализира се в изработване на много трудни детайли на струга, съвсем малки по обем и за много по-кратко време от предвиденото.
Симеон Гърнарев се завръща в България преди края на Първата световна война. Изпратен е в Софийския военен арсенал, където изработва различни сложни детайли. След войната се завръща в Габрово и работи като помощник в техническа работилница. Когато събира достатъчно средства, отваря малка самостоятелна работилничка в затворената бирена фабрика „Бузлуджа”. Обзавежда я с машини, изработени лично от него. На 30 ноември 1929 г. той регистрира Машинна фабрика за изработване на машини, резервни части и ремонт на всякакви машини от габровската индустрия. Фабричната му марка е „МФ ГАРНА” – „Машинна фабрика Гърнарев“. Поддържа персонал от 25 души, като работи наравно с всички.
Изглед от задната страна на Бирена фабрика „Бузлуджа“, където през 30-те години на ХХ в. е техническата работилница на Гърнарев. 1930 г.
Фабриката представлява малко предприятие с леярна, стругарна, шлосерна, ковачница и дърводелна за изготвяне на модели. Тя бързо придобива известност и се превръща в реномирано предприятие. Талантлив техник, находчив в специалността си, Гърнарев е определен като един от пионерите на нашето изобретателско и рационализаторско дело в периода 1921 – 1944 г. Преди 90 години той патентова своето изобретение „Продухвателен вентил за парни котли“ и получава патент №2215 от 4 март 1931 г., издаден от Бюрото за индустриална собственост (създадено през 1921 г. с приемането на първия Закон за патентите за изобретения).
По това време България внася почти всички машини и резервни части. Гърнарев е един от тези, които за пръв път започват серийно производство, макар и в малък мащаб, на стругове, стругарски ножове, втулки за лагери, кондензатори, радиатори и др. Произвежда резервни части за текстилната и кожарската индустрия. Овлажнителните инсталации, които Гърнарев произвежда, са предназначени за памукопредачните фабрики, където поддържането на определена влажност е от решаващо значение за технологичния процес.
Симеон Гърнарев със свои близки. [1935]
Симеон Гърнарев e търсен за ремонт на машини, които никой друг не може да поправи. Сумите, които взема от индустриалците са значителни, но работата му си струва всеки лев. Известни са много такива случаи, които се разказват от старите габровци като анекдоти.
Следва продължение…
Автор на материала – Иван Постомпиров – гл. уредник в РИМ – Габрово