Изложба “Култ и обред през вековете”

Plakat-Kult-i-obredi

Култ е название за съвкупността от твърдо установените форми на общуване с Божественото. Произлиза от глагола colere, „грижа се (за посевите), култивирам“. В този ред обредът е определеното условно, действие, съставящо култовите практики. Връзката на човека със свръхестественото задължително минава през обредни действия, които на една по-висша степен на развитие съставят организиран култ.

Във времената на религиозно езичество вярванията са свързани с различни култове. Археологическите свидетелства за ритуално-обредни практики в Габровския край разкриват техните наченки още в епохата на средния палеолит – култът към предците и към мъртвите. В ранно – и късножелязната епоха се развива култът към природните феномени и висшите същества – Великата Богиня майка и синът й – богът Слънце. Появяват се специално изградени светилища, където специално жреческо съсловие извършва култа. Ритуално убивани предмети, които се депонират в земята, и придружават мъртвите в задгробния живот съставят прочутите тракийски съкровища. В проучените досега светилища се наблюдава приемственост на обредите от ранножелязната епоха до ІV в.

С налагането на християнството настъпват важни изменения в култовите обекти, обреди и практики. Тракийската липса на монументална архитектура се заменя в късната античност с големите християнски храмове, заети от римската гражданска архитектура. Основните събития в християнството са отразени в литургичния ритуал и са представени в живописната украса на храма. Художественото пространство и време на ортодоксалното изкуство се явяват средство за достигане на литургическо богообщение. Като установени от църквата, християнските обреди се отличават от простонародното еклектично суеверие. В църквата обредът е външната страна на тайнството, което съобщава на вярващите Божията благодат. За тази цел християнството развива много подробна система от действия, извършвани от специално обособена в обществото и твърдо йерархизирана група свещенослужители, които обличат специфични одежи, ползват определени култови предмети (църковна утвар) и канонично определени богослужебни книги. По време на Втората българска държава културната политика на българските царе и Търновската патриаршия превърнала местни култове в общоправославни, а столицата – в средище на святост. Така в Габровския край бил пренесен култът към най-популярната до ден днешен българска светица – Св. Преподобна Петка Търновска. Средновековните храмове твърдо спазват приемственост с античните църкви, около и в тях се погребват мъртвите, за да се привлече божията благодат и милост. Тази практика остава в сила чак до Освобождението. Системата от обреди, характеризиращи културата на традиционния колектив, има свой ритъм в социалното време, който кореспондира с емпиричното време на бита. Централно звено на локалната обредност е патриархалния дом. Социалната дейност на индивида и на съставящите обществото групи непрекъснато се ритуализира. Най-важните за него обреди са инициационните – кръщене, годеж, сватба, погребение. Традиционният календар пренася през времето приемствеността между езическата древност и християнството в религиозния им синкретизъм, който формира белезите на т.нар. народно християнство. Специфични народни светилища, където се синкретизират християнски и езически практики са оброчищата (църковища). В тях се правят жертвоприношения за семейството или селото като знак на благодарност към Бога или личния светец-покровител. Българското градско общество не скъсва напълно връзката си с традиционната култура отпреди Освобождението. Засилва се ролята на Православната църква като организатор и морален стожер на социума.

След 1944 г. ритуалната система, свързана с организирането и поддържането на реда в традиционния колектив, претърпява най-сериозни преобразувания. Поради обвързаността на традиционната обредност с религията, комунистическата идеология се насочва към отхвърлянето на религиозните елементи, свързани с християнските ценности от празничната система. Държавната политика се опитва да подмени изцяло ритуално-обредната система, в качеството й на основен стожер на културата на традиционната общност, с нова такава, „социалистическа” по дух, където се залага на светския, празничен характер. Въведени са граждански ритуали, традиционите празници получават нови имена и най-често стават трудови – дни на различните професии, както и нови семейни празници. Днес само най-популярните елементи на традиционната обредност са оцелели под формата на светски празнични обичаи, без да се съзнава истинския им смисъл. Възраждането на влиянието на православната църква в обществения живот възвръща все повече хора към участие в християнската обредност.