През 2020 г. се навършват кръгли годишнини от рождението на трима от представителите на една от най-знаменитите габровски фамилии – братята Стефан, Христо и Цанко Хаджистойчеви. Братя Хаджистойчеви са христоматиен пример за успеха на габровеца след Освобождението, който има своите корени през Възраждането, и са символ на просперитета на габровските фамилни фирми.
Баща им Петър Хаджстойчев започва като търговец и от 40-те години на ХІХ в. се ориентира и към производство на шаяци, пояси, гайтани и прежди, като се налага като един големите габровски гайтанджии. През 1859 г. основава заедно със синовете си търговска къща “Братя Петър х. Стойчеви”. Много печеливша е търговията с вълна, която после се раздава за предене по отделни габровски домове, а накрая се произвежда гайтани. Най-големият син Стефан Хаджистойчев (1840 – 1907), който владее турски и гръцки езици, се занимава с търговия, кореспондира с клиенти и периодично обикаля Тракия и Анадола за непосредствена връзка с тях.
Стефан Хаджистойчев (1840 – 1907)
Първият управител на фирмата е Христо Петров Хаджистойчев (1850 – 1876). Въпреки доброто си материално състояние и това че е семеен, той участва в Габровската чета на войводата Цанко Дюстабанов в кървавите битки на Априлското въстание, включително в последното сражение на четата от 11 май под връх Марагидик. Опитвайки се да се спаси, пада убит в м. Просеченик, Тетевенско. Днес в м. Пейков дол при бреговете на р. Вит се издига неговия паметник.
Христо Петров Хаджистойчев (1850 – 1876)
След Освобождението братята му Стефан, Иван и Цанко продължават търговско-промишлената си дейност. Между тях Иван Хаджистойчев (1856 – 1887) се изявява на необичайно поприще – личен телохранител на княз Александър Батенберг. Когато през 1883 г. водещите гайтанджии в Габрово, между които и братя Хаджистойчеви, планират създаването на нова вълненотекстилна фабрика, той напуска държавната служба. Легендата гласи, че срещу одобряването на молбата му за освобождаване от длъжност князът изисква новата фабрика да бъде кръстена на негово име. Откритата на Димитровден 1884 г. втора габровска фабрика „Александър“ е първото българско камгарно, т.е. за фино предене вълненотекстило предприятие. Машините за него са доставени от Англия, от фирмата Smith & Son – Манчестър. Няколко години по-късно Иван Хаджистойчев почива и ръководството на дружеството поема най-големият брат Стефан.
Иван Хаджистойчев (1856 – 1887)
По логиката на народните приказки, в които най-малкият брат постига най-големите успехи, най-младият от братята – Цанко Петров Хаджистойчев (1860 – 1931) се изявява най-много на индустриалното и общественото поприще. Съвсем млад той взема участие в Българското опълчение в редовете на 10-та опълченска дружина, впоследствие и в Сръбско-българската война от 1885 г. Избиран е няколкократно за народен представител в няколко обикновени народни събрания, а също така и V-о Велико народно събрание от листата на Народната партия. Взема участие и в местното самоуправление като помощник-кмет от октомври 1916 г. до декември 1919 г. и общински съветник, като от януари 1917 г. в продължение на повече от година временно изпълнява и длъжността кмет. През 1923 г. е провъзгласен за почетен гражданин на Габрово, награден с орден за храброст и орден за гражданска заслуга, IV степен. Той е дарител и инициатор за постройката на читалищно-библиотечното здание „Априлов – Палаузов“. Освен като акционери в различни промишлени предприятия, братята притежават много чаркове за плетене на гайтан, част от които са разположени на голямата вада, на мястото на дн. Пощенска палата. Цанко Хаджистойчев е първи председател на Управителния съвет на „Александър“. Той провежда фирмата през трудните години на Войните за национално обединение, инициира участието в различни други стопански инициативи: създаване на машинна дърводелска фабрика заедно с Драган Балабански от 1907 г. за производство на мебели, училищни и канцеларски потреби; през 1919 г. в създаването на Акционерно дружество „Сокол“ с три независими отдела: дървообработващ, предачно-тъкачен и отдел за производство на копчета, и на фабриката за вълнени прежди “Балкан”, а от началото на 30-те години на ХХ в. „Братя Хаджистойчеви“ се ориентират към създаването на собствена фамилна текстилна фабрика.
Цанко Петров Хаджистойчев (1860 – 1931)
През 1931 г. последният от братята основатели Цанко Хаджистойчев умира, но техните наследници са научили достойно предадените ми уроци за стопанска инициатива и родолюбие. Дъщерите на Стефан се вписват в националния елит: Цанка става съпруга на Петър Пешев – адвокат, министър на правосъдието (1894, 1899 – 1900, 1913) и на народното просвещение (1914 – 1918); Евдокия се омъжва за Христо Бобчев, а Анка за инж. Стефан Недевски. Синовете на Стефан Хаджистойчев – Петър и Христо – се сражават като офицери през Балканската и Първата световна война Арх. Стефан Ц. Хаджистойчев (1892 – 1976) е сред авторите на първата сграда в България, строена специално за опера и най-голяма на Балканския полуостров – Старозагорската. В родния си град през 1932 г. изгражда камбанарията и голямото централно кубе на църквата „Св. Троица”, общинското предприятие “Кланица” в района на кв. Падало, (1929 – 1932 г.), Ловният дом (1934 – 1935 г.) и др. Петър Цанков Хаджистойчев (1889 – 1963), председателства Съюза на габровските индустриалци в продължение на 25 години. През 1933 г. най-сетне е открита собствена модерна фабрична сграда край десния бряг на р. Паничарка, оборудвана със съвременна техника. Непосредствено преди влизането на България във Втората световна война тук работят около 80 работници, за които е построено и отделно работническо общежитие.
Въпреки превратностите на историята, братя Хаджистойчеви остават в нея с творческия си живот за родния град и за България, със създадените материални ценности, човешки и социален капитал, които оформят облика на днешно Габрово.
Автор: Росен Йосифов, гл. уредник в РИМ – Габрово