На днешния ден преди 85 години Габровският градски общински съвет приема първия герб на града, който след различни превратности се запазва до днес.
През 1934 г., по предложение на кмета Илия Кожухаров, общинският съвет обявява конкурс за изработване на герб на града. Изработена е програма за провеждане на конкурса, съгласувана със Съюза на габровските индустриалци, директора на Априловската гимназия и на Местния занаятчийски комитет. Според изискванията, гербът трябва да включва характерните същности на града, като: просветен център в миналото – един от големите фактори за създаване на новобългарската просвета и образование; един от най-големите стопански центрове в страната; град на силно развита търговия. Гербът не трябва да бъде претрупан, а да е с ясни и прости очертания, за да може да бъде лесно изобразен чрез черен и цветен печат, пресован релефно на метал или направен от цветен емайл. Важно изискване е в проекта да се включи мотото: „ТРУДЪ И ПОСТОЯНСТВО“, за да се изобразят добродетелите на габровския дух, чрез който се сътвори духовната и материална култура на Габрово. Програмата е разпратена до учители по рисуване в страната.
Към обявения конкурс интерес проявява големият български художник-декоратор проф. Харалампи Тачев – един от първите български модернисти. Той е със значителен принос за развитието на изобразителното изкуство в България, автор на проекти за илюстрации, гербове, емблеми, календари и различни знаци, в които вплита елементи и мотиви от плетениците на старите ръкописни миниатюри. Проф. Тачев е автор на редица знакови произведения, сред които проектът за герб на София и оригиналът на Манифеста за обявяване независимостта на България. Той се утвърждава като един от големите експерти по хералдика в България.
Проф. Хараламби Тачев (1875, Пловдив – 1942 г., София)
От преписка между проф. Х. Тачев и кмета Илия Кожухаров разбираме, че професорът дава някои съвети и указания по организирането на конкурс за герб. Тъй като програмата вече е съставена и конкурсът обявен, изменения не могат да се правят. В същото време възниква етичен конфликт – от една страна проф. Тачев е необходим на общината като вещо лице с познания за преценка на представените конкурсни работи, а от друга – сам той желае да вземе участие с проект. При тази ситуация Илия Кожухаров му предлага втората алтернатива – да участва с проект, като се предполага, че добрата работа сама ще се наложи на членовете на журито, макар и то да не познава всички тънкости на хералдическата наука. В същото време, кметът поема ангажимент да уведоми журито за указанията, които е получил от писмото на проф. Тачев.
До 28 февруари 1935 г. за конкурса постъпват 34 проекта. На 2 март с. г. авторитетна комисия с председател кмета Илия Кожухаров, се събира на заседание и преглежда представените проекти. Преценено е, че няма проект, който във всяко отношение напълно да отговаря за герб на Габровската община, но въпреки това проектите трябва да се премират и втори конкурс да не се провежда. Първа премия е дадена на проекта на проф. Харалампи К. Тачев от София, втора – на Иван Захариев, художник и учител по рисуване в Априловската гимназия – Габрово, и трета – на Иван Манев, художник от София.
Комисията препоръчва на Габровския общински съвет гербът да се изработи по проекта, получил първа премия, но в него да се направят поправки, като се използват символи от другите два проекта.
Иван Захариев, художник, учител по рисуване в Априловската гимназия от 1929 до 1958 г.
Според препоръките на комисията, гербът е преработен от Иван Захариев, като новият вариант е по-стилизиран и доста се различава от проекта на проф. Тачев. Той е разгледан и одобрен на заседание на Общинския съвет на 28 септември 1935 г.
Според описанието, което дава кметът Илия Кожухаров в доклада си пред съветниците: „… Гербът е изработен в установената хералдическа форма със следното съдържание: три кули като емблема на града, през средата на хералдическата форма една лъкатушна лента, изобразяваща река Янтра като източник и двигател на габровската индустрия, изразена чрез едно зъбато колело, която е била предшествувана от занаятите, изразени с чук, и търговията – чрез съответния символ. Под синята лента, изобразяваща реката Янтра, е нарисувана една книга като емблема на просветата, изгряла най-напред в Габрово чрез делото на В. Е. Априлов. Трите кули са опасани с една лента, на която е написано „Труд и постоянство“, тъй като чрез труд и постоянство се е създала днешната габровска индустрия, държаща първо място в България.“
Одобреният вариант на герба от метал е монтиран върху западната страна на стария градски часовник и над входа на Общината на площад „1 май 1876 г.”. Изобразен е също на печат и щемпел, които се поставят върху официалните документи на общината. За съжаление, към настоящия момент не е открит проекта на И. Захариев и няма информация за цветовете, в които е изработен.
Печат с изображение на официално приетия герб и отпечатък на щемпел върху документ на общината от 1938 г.
Проф. Х. Тачев не е уведомен за направените изменения в неговия проект и за новия вариант на герба. През 1938 г. той го вижда случайно на часовниковата кула и изразява своето недоволство пред кмета Апостол Гъдев. По-късно, през 1940 г. пише обширно писмо до общината, в което излага мнението си за утвърдения габровски герб и заплашва, че може да съди автора му. Комисия разглежда възраженията на професора и му се дава възможност да предложи нов вариант на герба си. Новият-стар проект на проф. Х. Тачев е вариант на герба му от 1935 г. с наименование „Понтус”, който включва символи, като: несъществуващия вече стар мост „Игото” (Конашкия мост) с р. Янтра, паметникът на връх Свети Никола, скалата на „Грамадата” с габъровото дърво, фабрична сграда и жезълът на бога на търговията Хермес, разтворена книга с образа на Васил Априлов и др. Поставен е надпис с допълнение: „ТРУДЪ, ПОСТОЯНСТВО И ПРОСВЕТА“.
През 1941 г. Общинският съвет решава да възложи изработването на герба на проф. Тачев, но скоро след това той умира. Съпругата му получава договорения хонорар, но няма данни дали е изпратила изработените материали по герба, въпреки настояването на общината. Предложеният от проф. Х. Тачев вариант на герба не получава реализация и не се налага. Все пак, можем да го срещнем като отпечатък върху документи на общината от 40-те години.
Моделът на герб предложен от проф. Х. Тачев през 1941 г. и изображението му на печат върху документа от 1942 г.
По времето на социализма се използват различни видоизменени варианти на габровския герб, предимно за декоративни цели по парапети, електрически стълбове, старата часовникова кула, печатни издания и др. За официални цели се използва държавния герб на Народна република България до 1990 г. Правени са няколко опита за изработване на нов „социалистически” герб на Габрово, които завършват без успех.
След известно проучване, през 1994 г., по предложение на кмета Иван Ненов, с решение на Общински съвет – Габрово, е възстановен герба от 1935 година.
Така до днес се запазва гербът, изработен от Иван Захариев и приет официално от габровските общински съветници през 1935 г. Той се използва в своя първообраз, въпреки някои опити през годините да бъде „подобрен” или „осъвременен”.
Автор на материала: Иван Постомпиров – главен уредник в РИМ – Габрово