На 21 септември (събота) 1940 г. в Габрово, в селищата от Габровска околия и в цялата страна на видни места е разлепен манифестът на цар Борис III по случай връщането на Южна Добруджа и навлизането на българските войски в областта:
„БЪЛГАРИ,
С договор, подписан на 7 септемврий т. г. (1940 г.) в Крайова, между България и Ромъния се възстановява старата граница и Добруджа се връща на България. В съгласие с този договор, Аз заповядах на Моите доблестни войски да завземат наново този скъп български край и обявявам на възлюбления Ми Народ това щастливо събитие.“
На 21 септември по случай влизането на Трета българска армия в Добруджа, като израз на народната радост, в Габрово църковните камбани бият непрекъснато от 9 до 11 часа. Всички държавни и общински чиновници, както и работниците в предприятията са освободени от работа, за да участват в тържествата. Учрежденията и частните домове в града са окичени с национални знамена. Провежда се празничен ритуал в Априловската гимназия и другите габровски училища. Издигнати са лозунги: „Привет на свободна Добруджа“ и „Българската правда тържествува“.
Манифест към българския народ на цар Борис III по случай връщането на Южна Добруджа и навлизането на българските войски в областта. 21 септ. 1940 г. РИМ – Габрово.
След края на Балканските войни, съгласно Букурещкия мирен договор от 28 юли 1913 г. Южна Добруджа е откъсната и предадена на Румъния, за да се запази „равновесието” на Балканите, като компенсация за териториите, които получава България в Македония и Тракия. Окупацията на областта от Румъния е белязана с политика на репресии срещу българското население. Целта е да се промени етническия състав на областта чрез прогонване на българите, които да се изместят от румънски колонисти. Денационализаторската политика на Румъния в Южна Добруджа предизвиква поток от бежанци, които се установяват в България като имигранти. Те се концентрират главно във Варна, Русе, Разград, Шумен, Видин и в столицата София.
След 1913 г. в Габрово и околията също се заселват имигранти от Добруджа. Броят им е сравнително малък – между 30 и 40 мъже, семейни и несемейни, които заедно с членовете на семействата им достигат около 60-70 души. В Габровска околия земеделието е сравнително слабо развито, липсват и свободни държавни земи, с които да се оземлят емигрантите, според политиката на българските правителства за подпомагане на бежанците през 20-те и 30-те години на ХХ в. Преобладаващата част от добруджанци намират препитание в габровските текстилни фабрики – „Тройца”, „Хр. Бобчев”, „Г. Т. Рашеев”, „Надежда”, „А. Момерин” и др. Други намират работа като чиновници, занаятчии и животновъди, има гостилничар, ветеринарен фелдшер, касапин, брашнар и др. Сравнително високо положение заема Хр. Попов, като технически директор на фабрика „Успех” – Габрово.
Съвсем скоро прогонените от родните си места емигранти подемат инициативата за създаване на добруджанска организация. Началото се поставя през м. септември 1913 г. в София.
На 20 ноември 1927 г. в Габрово е основано Просветно благотворително дружество „Добруджа“ от имигранти добруджанци, живеещи и работещи в града. На учредителното събрание присъстват 25 души. Избрани са управителен и контролен съвети. Целта на Дружество „Добруджа“ е да работи за духовното и културното издигане на бежанците добруджанци в Габровска околия, да подпомага тяхното настаняване и подобряване на поминъка им. Дружеството издава удостоверения на своите членове, необходими за получаване на българско поданство, отпуска помощи за болни, бедни и безработни, както и заеми за нуждаещите се, съдейства на добруджанци имигранти да си намерят работа, а децата им да постъпят в учебни заведения. Финансира се от членски внос, организирани вечеринки, коледуване, концерти и др., като голяма част от средствата са дарения от габровските граждани.
Дружествата в страната се ръководят от Изпълнителния комитет на Върховния съвет на Съюза на Просветно благотворителните дружества „Добруджа“ в България. Печатен орган на съюза е вестник „Добруджа“, а за патронен празник е избран денят, когато пада убит националния герой на България Стефан Караджа. Знамето на дружествата е еднакво за всички, включително и габровското: от едната страна ликът на Стефан Караджа, а от другата – златен лъв и надпис „За вяра и независимост“. Просветно благотворително дружество „Добруджа“ – Габрово. Дружеството има печат и специални бланки за писма.
Печат на Просветно благотворително дружество „Добруджа“ – Габрово. Изобразява двете части на Добруджа до делтата на р. Дунав. Включва две исторически дати: 1 юли 1879 г. и 28 юли 1913 г., когато на Румъния са предадени съответно Северна и Южна Добруджа.
Бланка за писма на Просветно благотворително дружество „Добруджа“ – Габрово.
На 29 октомври 1929 г. на общо събрание е решено към Дружество „Добруджа“ – Габрово, да се приемат за членове и бежанците добруджанци, живеещи в Дряново. След 1930 г. поради междуособици и дрязги между членовете, габровското дружество изпада в криза и дейността му замира. То е възстановено през април 1934 г. и продължава да изпълнява предишните си функции.
Няма точни данни дали Дружество „Добруджа“ – Габрово прекратява своята дейност след присъединяването на Южна Добруджа. През септември 1940 г. в новозаетата област са командировани временно различни длъжностни лица – кметове, пом. кметове, секретар-бирници и др. До края на годината те трябва да бъдат заменени с постоянни, като се дава предимство на добруджанци. В същото време, съгласно Крайовската спогодба, започва изселване на българите от Северна Добруджа. В Габрово е създаден комитет за посрещане и настаняването на изпратените в града преселници, който трябва да им осигури квартири, работа и препитание.
Така габровци приютяват и подпомагат, според възможностите си, имигранти и преселници от Добруджа, изпълнявайки родолюбив дълг към своите братя съотечественици.
Автор на материала: Иван Постомпиров – главен уредник в РИМ – Габрово