След Съединението на Княжество България и Източна Румелия, в страната е обявено военно положение. Армията е мобилизирана и съсредоточена на турската граница, тъй като се очаква военна реакция от Османската империя. Наред с мобилизираните се явяват и желаещи да участват в защитата на Съединението.
Много поборници и опълченци от Габрово постъпват доброволци. Но значителна част поборници, увлечени от преуспяващата търговия и индустрия, не желаят да се включат в общия подем. На събрание на дружеството на поборниците и опълченците Димитър Тодоров-Димитрото, Ботев четник от Новата махала, изразява готовността си да защити отечеството, записва се доброволец и се обръща предизвикателно към другарите си: „Хайде да ви видим сега вас“. Създадена е габровска доброволческа чета „Любен Каравелов“, която по-късно участва в отбраната на Видин.
В началото на октомври 1885 г. се очертава опасността от сръбско нападение. Българското командване предприема енергични мерки за укрепване подстъпите към София.
По това време военен министър е капитан Константин Никифоров, роден в Габрово. Той полага големи грижи в подготовката за предстоящата война – подсилена е Видинската крепост, започва укрепване на българо-сръбската граница, вземат се мерки за осигуряване на Петроханския проход, необходим за връзка между Северна и Югозападна България, привлечено е опълчение за защита на западните гранични райони.
Капитан Константин Никифоров (1856-1891). От 9 септ. 1885 г. поема управлението на военното министерство и е първият българин военен министър.
Избирането на местата и укрепяване на позициите при Сливница се извършва от ротмистър Христофор Хесапчиев, габровец, руски възпитаник.
Ротмистър Христофор Хесапчиев (1858-1938). По време на войната е началник-щаб на армията.
Части от IV Пехотен плевенски полк с командир капитан Никола Петров (по-късно известен като Балканецът), родом от с. Тодоровци, Габровско, работят на укрепленията цяла седмица и на 19 октомври полкът заема позиция при Драгоманския проход. На 13 октомври капитан Петров е назначен за началник на Сливнишкия гарнизон и Царибродския район.
Капитан Никола Петров – Балканеца (1858-1908). През 1900 г. става първият генерал от Габрово. 1908 г.
Сръбско-българската война започва на 2 ноември и продължава до 16 ноември. Вестта за сръбското нахлуване на българска територия предизвиква нов подем на патриотизъм в армията и населението.
Според в. „Военни Известия” (1908 г.), след започването на Сръбско-българската война, капитан Никола Петров е един от първите дошли на Сливнишката позиция. На 2 ноември е назначен за началник на Драгоманския отряд и на всички предни отряди. На 8 ноември капитан Петров с полка си влиза в състава на корпуса на подполковник Николаев и взема участие в боя под Пирот.
Поради изненадата от Сърбия, главните сили на българската армия са на турската граница. Бързото им прехвърляне на фронта е трудно, защото железопътната линия е до гара Септември (Саранбей). При Ихтиман войниците от VI Търновски полк получават нареждане: „Оставете раниците и обоза и следвайте безостановочно. Положението е критично“. В тези дни на върховни изпитания те изминават 95 км за 32 часа. Въпреки прекомерната умора от похода полкът пристига навреме и заема позиция на 8 ноември и сменя IV Плевенски полк.
В началото на ноември сборен Трънски отряд от 4000 доброволци и войници заема и отбранява позициите в района на град Трън, река Ерма и с. Врабча и задържа сръбската Моравска дивизия. В състава на отряда действа капитан Цанко Кавалов от Габрово с две чети доброволци – 300 бойци.
Битката при Сливница е спечелена с храбростта и кръвта на много български войници. Най-много убити и ранени дава IV Плевенски полк – 687 войници и подофицери или 19% от личния си състав.
За проявения героизъм от Търновския полк в боевете при Сливница, Драгоман и Пирот са наградени 59 офицери, подофицери и войници с ордени „За храброст“ II и IV степен. Капитан Никола Петров, командир на Плевенския полк, поздравява своите бойци с победата и представя по 4 войника от рота за отличия и ордени за храброст. За проявена храброст командирът на полка е награден с Орден за храброст – III степен.
Освен посочените командири от Габровско, във войната участват още: капитан Христо Луков от Габрово като командир на 8-ми Приморски полк, капитан Никола Рязков от Габрово е командир на 6-та батарея от 2-ри армейски артилерийски полк и се проявява в боевете за Пирот и връх Келташ.
На 7 декември 1885 г. е сключено примирие, а на 19 февруари 1886 г. в Букурещ е подписан мирен договор между България и Сърбия, според което те запазват своите граници отпреди войната. Със своята победа във войната България защитава Съединението и принуждава по-късно Великите сили да го признаят официално.
С влизането на примирието в сила през декември започва демобилизацията на армията. Прославените български полкове се завръщат триумфално по родните места като победители. Дружините на Плевенския полк са посрещнати от софиянци извън града с възгласи: „Слава и чест на победителите“. На парада в столицата войниците от полка правят пирамида от трофейни пушки и тесаци.
Влизането на княз Александър I в София на 26 декември 1885 г. след споразумението за примирие. Рисунка от Антон Пиотровски, специален кореспондент от България на “The Graphic”. 9 ян. 1886 г.
Според различни проучвания броят на убитите от Габровския край варира между 21 и 37 души. Установяването на точният им брой е трудно, тъй като няма граждански регистри от периода на войната.
Габрово подпомага Съединенито и икономически – новосъздадените текстилни фабрики осигуряват шаяк за униформите, а кожарските работилници кожи за ботуши на българската войска. Обединението на Северна и Южна България дава силен тласък за по-нататъшното развитие на индустрията и търговията в страната.
Нека днес отдадем почит на нашите предци осъществили и защитили Съединението. Да помним, че „Съединението прави силата” не е просто надпис на входа на парламента, случайно останал от минали времена. Това е смисълът на българската държавност, завещана ни от хората, които извършват заедно един велик подвиг – противопоставяйки се на външен натиск и въоръжени опити за провал на този най-български проект.
Автор на материала: Иван Постомпиров – главен уредник в РИМ – Габрово