Оскъдността на писмени извори за най-старата история на Габровска област определя археологическите проучвания като единствени източник на научна информация в тази насока.
Първото описание на древни останки от строителство в района е направено от австрийския военен инженер италианецът граф Луиджи Марсили в края на XVII век. Впоследствие В. Априлов насочва внимание към отделни интересни обекти.
Важна роля за издирване и популяризиране на археологическото културно наследство в региона изиграва създадената през 1883 г. музейна сбирка към Главното мъжко училище /Априловската гимназия/. През 1890 г. Степан Юренич, учител в Априловска гимназия прави първите сондажни разкопки в пещерата „Полички“ край Дряновския манастир и установява праисторическо обитаване. Първите проучвания в съседната Малката пещера, наречена по-късно „Бачо Киро“, и първите научни публикации прави К. Шкорпил. Впоследствие първите сондажни археологически проучвания там са дело на Р. Попов през 1920 г. В Голямата (Хандъшка, Андъка) и Малката пещера през 1924 г. и 1937 г ученият провежда археологически сондажи и открива неолитна керамика. През 1938 г. в Малката пещера работи американската експедиция на Дороти Гаррод и открива следи от неолита и енеолита.
През 1920 г. са проведени и първите археологически разкопки на м. Градище край Габрово. Те са организирани от Историографическото дружество „Габрово“, под ръководството на Макс Нойберт, асистент по геология и археология в Мюнхен и Еким Андрейчин, подпредседател на дружеството. Резултатите датират укреплението към късноантичната епоха. През 20-години на XX век В. Аврамов изследва старите пътища в региона. Теренни проучвания в Габровското землище правят също Иван Велков от Народния археологически музей и езиковедът Николай Ковачев. Още през петдесетте години ХХ в. археологът Атанас Милчев започва разкопки на тракийски надгробни могили край с. Столът и с. Кръвеник, Севлиевско и тракийската крепост в местността „Имането“ при с. Столът.
От 1962 г. Ат. Милчев проучва археологическото наследство в административните граници на тогавашния Габровски окръг. С помощта на доц. Цоньо Петров, тогава директор на Окръжния музей в Габрово, е организирана научна експедиция със задача първично теренно проучване на археологическите паметници, която прави сондажи на няколко перспективни обекта.
Истински двигател на проучванията на региона е Кина Койчева, започнала работа през 1962 г. в ОИМ – Габрово. Тя извършва интензивни обхождания през 60-те години и в началото на 90-те години, в резултат на което е създадена автоматичната информационна система „Археологическа карта на България“ за област Габрово.
Важният археологически обект, локализиран през 1900 г. от Карел Шкорпил в местността „Калето” при с. Гостилица, Дряновско, е проучван през 1907 г. от П. Гъбенски и през 1922 г. от Иван Велков и Т. Николов, когато е идентифицирано неговото име – Дискодуратере. За първи път по-мащабни археологически проучвания тук извършва Богдан Султов през 1958–1961 г. В резултат е разкрит емпориум, функционирал от края на II – началото на V в. Проучванията са подновени в периода 2011–2014 г. под ръководството на доц. д-р И. Боянов от НБУ, като са прецизирани старите резултати и е потвърдено наличието на средновековно селище от ХІІІ–ХІV в. върху античните останки.
В м. Долни ливади в гр. Севлиево през 1962 г. са проведени археологически разкопки под ръководството на Ат. Милчев и е открито селище от Раннославянския период.
В периода 1962–1965 г. са направени първите археологически разкопки от ОИМ – Габрово – на м. Витата стена при с. Здравковец, Габровско. Установено е многослойно поселение от времето на каменно-медната епоха до края на Второто българско царство. Ръководители са проф. Ат. Милчев и К. Койчева.
Средношколска бригада на археологически проучвания в м. Витата стена при с. Здравковец, 1962 г.
Проведените в периода 1963–1978 г. под ръководството на Ат. Милчев археологически разкопки в м. Пречиста при с. Градница, Севлиевско разкриват останките на крепост от Късната античност, Първата българска държава, Византийското владичество и Втората българска държава.
Между 1967 г. и 1976 г. ръководените от Ат. Милчев и К. Койчева археологически проучвания в м. Градът при с. Батошево, Севлиевско разкриват останките на крепост от късножелязната, късноантичната епохи, от Първата българска държава, Византийското владичество и Втората българска държава.
През 1967–68 г. Ат. Милчев прави археологически сондажи в м. Града (Стринава) при Дряновския манастир и установява останки от крепост от Късноримската епоха, Късната античност и Втората българска държава. През 1969 г. той прави разкопки и на съседната м. Боруна, където е открита крепост от Късноримската епоха и Втората българска държава.
Атанас Милчев продължава проучванията си на тракийските надгробни могили. През 1970 г. той разкопава могилен некропол от две могили при с. Престой, през 1971 г. група могили в м. Поленица, при с. Градница, Севлиевско, когато работи с Г. Китов, а през 1980 г. още две при к. Ошани, Тревненско.
К. Койчева и Д. Димитров през 1969 г. правят сондажи в пещерата Поличките при Дряновския манастир, но истински пробив в праисторическото изследване на района е българо-полската експедиция в периода 1971–1976 г. в пещерата „Бачо Киро“ с ръководители проф. Я. Козловски, Б. Гинтер, Н. Джамбазов, Н. Сираков. Резултатите дават основание на изследователите да разграничат култура Бачо Киро, която се явява преходна фаза между средния и късния палеолит в Европа. В пластовете от късния палеолит са открити и най-ранните костни останки (фрагмент от челюст) от архаичен Хомо сапиенс в Европа.
В периода 1975–1991 г. са проведени най-мащабните археологически разкопки в Габровско – на м. Градище до гр. Габрово. Установени са останки от полуградско укрепено селище, съществувало през IV–VI век. Ръководител е К. Койчева.
През 1978–1979 г. К. Койчева проучва останките от българската късносредновековна култура в м. Калето при Трявна. Тогава тя започва и разкопки в м. Джевизли бунар на възвишението Крушовски баир при гр. Севлиево, които през следващите 1981–1993, 1995–1996, 1998 г. са ръководени от Симеон Симеонов от Исторически музей – Севлиево, през 2002 г. от д-р Бони Петрунова и през 2007–2008 г. от Йордан Алексиев от НАИМ – БАН, и от 2010 г. досега от Надежда Ботева от ИМ – Севлиево. Открити са селище от бронзовата и от късножелязната епоха, селище от градски тип от Късната античност, крепости от Първата българска държава и Византийското владичество, както и останките от средновековния град Хотел.
Археологически разкопки от 1984 до 1989 г. под ръководството на Ат. Милчев, К. Койчева и П. Димитров в м. Градът при с. Крамолин, Севлиевско откриват останки от поселищен живот с долна граница ІV–ІІІ в. пр.н. е., късноантично полуградско селище с център за производство на строителна керамика, ранносредновековно селище (ІХ–ХІ в.) и градски център с укрепена резиденция от ХІІ–ХІV в.
През 1985 г. и 1989 г. спасителни археологически разкопки около храма „Св. Успение Богородично“ в гр. Габрово под ръководството на К. Койчева откриват останки от най-старата габровска черква „Св. Петка“ и част от средновековния некропол на Габрово, доказвайки, че селището е съществувало още по времето на Втората българска държава.
Археологически проучвания на некропола на храма Св. Петка в Габрово, 1985 г.
През 1992 г. К. Койчева провежда археологически разкопки на м. Градът при с. Иглика. Разкрити следи от тракийско поселение от ІV–ІІІ в. пр. н. е. и останки от крепост – убежище от IV–V век.
През 1994 г. К. Койчева ръководи последните си археологически разкопки, които са спасителни – на тракийска надгробна могила в м. Могилата при с. Велковци. Разкрита е каменна двукамерна гробница, датирана към IV–III век пр.н.е.
През 1996 г. д-р Б. Петрунова от НАИМ – БАН ръководи сондажни археологически разкопки на м. Градът до квартал Трънито. Установени са останки от късноантичната и средновековната епохи.
През 2002 г. под ръководството на д-р Ив. Христов от НИМ са проведени археологически разкопки на тракийско скално светилище в подножието на Межденска чука и е установено неговото съществуване през І хил. пр. Хр. и римския период до ІV в.
В периода 2004–2008 г. спасителни археологически разкопки, ръководени от проф. Румен Теофилов от НАИМ – БАН и Венелин Бараков (Специализиран музей Трявна) откриват светилище върху хълма Елова могила, край с. Черновръх, община Трявна, което е функционирало в периода IV в. пр. н. е. – средата на IV в.
През 2012 г. при аварийно издирване на археологически обекти по трасето на Главния разпределителен газопровод извън урбанизираната територия за газоснабдяване на община Габрово екипът на доц. д-р Деян Рабовянов от НАИМ – БАН локализира в м. Коджакър до гр. Севлиево и същата година проучва частично средновековно село от ХІІІ в., един от няколкото изследвани съпоставими обекти от периода на Втората българска държава.
Проучванията в пещерата „Бачо Киро“ са подновени в периода 2015–2019 г. от българо-германски изследователски проект на Института за еволюционна антропология „Макс Планк“ и НАИМ-БАН. Установено е, че смяната на хомо сапиенса и неандерталеца в Европа е станала най-късно между 47–48 хил. г. и най-рано 40–41 хил. г. пр.н.е.
През 2017 г. по трасето на Обхода на гр. Габрово, в кв. Радецки е локализирана от доц. д-р Деян Рабовянов от НАИМ – БАН и през 2018 г. е проучена от проф. Хитко Вачев от РИМ – Велико Търново християнска храмова постройка, функционирала през V–VI век.
В периода 2017–2019 г. в м. Градище при Габрово са подновени археологическите разкопки от проф. К. Попконстантинов и доц. д-р Р. Костова от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Открити са нови сгради и находки от периода V–VІ в.
Провеждани с различна интензивност, археологическите изследвания в Габровска област допринасят за изясняване на древната история на региона и осигуряват ценен ресурс от недвижимо и движимо наследство за развитието на културния туризъм.
Автор на материала: Росен Йосифов – главен уредник в РИМ – Габрово