116 години от рождението на краеведа Илия Габровски

„Има много майки в света, но една е родната, Има много градове по света, но само един роден – за мен Габрово. Затова след мама обичам Габрово повече от себе си“

Илия Габровски

Времето бавно, но сигурно заличава факти и изтрива събития. За да се съхрани историческата памет на един народ важно място имат личностите, които издирват и популяризират историята на своя род, народ и Родина. Те поддържат огъня на патриотизма, възпитават с възрожденски ентусиазъм любов към всичко българско и родно.

Най-заслужилият изследовател на местната история през втората половина ХХ-ти век е учителят Илия Иванов Габровски. През целия си съзнателен живот той събира разпилените като пъзел данни за личности и събития, за да може да сглоби историята на едно родословие или институция, да преразкаже съдбата на заслужилите габровци, записали имената си в летописа на България. Повече от петдесет години Илия Габровски неуморно събира легенди и предания, които художествено пресъздава с цел да съхрани местната топонимия. Сам определя търсенията си така: „От младини до побелели коси изучавам и изследвам историческото минало на своя роден край“.


Бележити хора и събития от Габровския край, Автор: Илия Иванов Габровски

Заслугите му за обогатяване историята на Габровския край са неоспорими и оценени от обществеността както приживе, така и след смъртта му. По повод 60 и 70-годишнината на краеведа и летописеца на Габрово Исторически музей – Габрово, библиотека „Априлов-Палаузов“, вестник „Балканско знаме“, Държавния архив и представителите на местната власт организират тържества на юбиляра. На 24 май 1964 г. Илия Габровски е награден с орден „Кирил и Методий“ – първа степен.

Роден е на 14 август 1904 година като шесто дете в семейството на опълченеца Иван Николов Габровски от село Водици и габровката Стефана Салепова (по баща). Първоначално си образование получава в Падалското училище. През 1924 г. завършва Априловската гимназия. Детската му мечта е да стане лесничей „та да гледа все зелено“ с надеждата, че ще излекува вроденото си късогледство. Съдбата му отрежда друго – става учител и до края на живота си не съжалява, че гледа през „зелените детски очила“. Завършва през 1928 г. две годишен курс в Шуменския учителски институт.

Учителят Илия Габровски е всестранна личност – свири на флейта, рисува, играе в пиеси, пише стихове, разкази и статии. Първите си публикации подписва с псевдонимите „Житен клас“ и „Теменужка“.

Избрал трудния път на учителската професия, Илия Габровски влага в нея много любов към децата. Учениците му го обичат и уважават, за което говорят многобройните им писма и постоянните срещи с неговите възпитаници. „Като учител обичах децата повече от себе си… бях им учител, другар и възпитател“. От 1938 г. до пенсионирането си през 1953 г. е учител в Първа прогимназия „Радион Умников“ – Габрово.

Илия Габровски с учители от Първа прогимназия Радион Умников – Габрово, нередовен учител след завършване на Априловска гимназия, 1924 г.

Успоредно с учителската работа продължава и изследователските си търсения за видни личности и събития от Габрово и Габровско. Търси контакти с наследници, води многобройна кореспонденция с тях. Упоритостта и енергията му са пословични. Издирва и популяризира всичко, което прославя родния град: „Рових се из историята на моя роден град. Пишех и печатах статии за него, възкресявах го от пепелта на времето и това ми стана смисъл и цел в живота“. Животът му се характеризира с думите: краевед, отдал живота си „на ползу роду“.

Сокайна шевица, запазена от Илия Габровски

Огорчен, че не винаги правилно е разбран, той пише за себе си: „Роден в бедност и неволя, живя в трезвост и борба…. и умря в тревога от мнозина неразбран“.

Два пъти Илия Габровския е предлаган за почетен гражданин на Габрово – през 1964 и 1994 г., но предложенията не са одобрени от градските управи през тези години. Едва по повод 20 години от смъртта му, на 16 май 2002 г. Илия Иванов Габровския е провъзгласен за Почетен гражданин на Габрово. Неговото име носят малка уличка в квартал „Радичевец“ и Краеведското дружество в града.

„Жена със сокай“, художник проф. Иван Мърквичка

(Пълният текст на статията е публикуван във в. „Реликви“, бр. 11 от 2004 г. – юбилеен брой посветен на 100 годишнината от рождението на Илия Иванов Габровски)

Автор на материала: Катя Гечева – главен уредник РИМ – Габрово