Райко Райков (1935-2020) е роден в с. Микре, Ловешко. Дипломира се като кожарски специалист от Техникум по кожарство Ловеч (1954) и продължава образованието си в ВХТИ – София (1966) – специалист по технология на кожите, като едновременно работи в кожарски завод – Русе. От 1968 г. до 90-те години на XX в. работи в „Научно-изследователски институт по кожаро-кожухарска, обувна и галантерийна промишленост“ – Габрово, където се хабилитира като старши научен сътрудник ІІ ст. Автор на над 60 научни публикации, 6 рационализации, 7 изобретения, носител на „Народен орден на труда“ – сребърен. Участва в строежа и пускането на четири кожарски фабрики – 2 в чужбина (Танзания и Казахстан) и две в България (Русе и Габрово).
Определя сам себе си като „колибарче, родено в жесток период – времето на Втората световна война, оцелява, учи и става инженер, …….и успява в трудните години на прехода към демократично общество да създаде и управлява две фирми – галантерийна за производство на кожени дрехи, чанти, пигментни пасти и намаслители за кожи, портфейли и аксесоари – СД „Дер-Га-Макс“, и кожарска – „Фулмакс“, за обработка на говежди, свински, конски, кози и ярешки кожи от сурово до готово състояние“. Гордее се с над 60-годишния си трудов стаж в кожарската промишленост.
На 8 май 2006 г. в РИМ – Габрово, по време на тържествена церемония на събитието от поредицата „Съвремието става история“, осъществено от Красимира Чолакова, Райко Райков дарява на музея кожи за възстановка в постоянната експозиция и за музейния фонд и своя лична вещ – сабя, връчена му по случай неговата 70-годишнина от колектива на фирма „Фулмакс“.
Сабята е от стомана, еднолезвийна, с кос връх и предпазител оформен декоративно като фигура на китайски дракон. Ножницата е обхваната на три места с богато декорирани пластини с изобразени китайски дракони. Между първите две е нанесен надписа „Почетен кавалер на кожарството“.
Уникалният сувенир е свидетелство за дейността на един от малкото габровски индустриалци, работил на границата на две социално-икономически епохи и рядък пример на приложен учен, израснал до нивото на успешен бизнесмен. Кожарството е специфичен занаят, характерен през османския период за Габрово. След Освобождението градът бързо израства до голям център за преработка на кожи, а след 1944 г. тук се развива най-голямото кожарско предприятие в страната, единствен производител у нас на технически кожени изделия.