На 19 май 1882 г. в семейството на Радка и Никола Попминкови се ражда първото им дете – Лазар Николов Попминков. Записан под № 402 в метричната книга за ражданията за същата година, съхранявана в църквата „Успение на Света Богородица“ – Габрово. Завършва четвърти клас на Априловската гимназия през 1898 г. и започва работа. През 1900 г. е писар в Севлиевското окръжно управление, 1902 г. постъпва в Търновското околийско управление. През 1911 г. започва самостоятелна търговска дейност и на 21 януари 1912 г. регистрира собствена фирма „Търговско посредническо бюро – Лазар Попминков“. Много находчив и амбициозен, той се самообразова непрекъснато – сам изучава френски, немски и английски език. Усъвършенства непрекъснато владението им, те му отварят вратите за контакти с редица чужди фирми. Лазар Попминков става един от най-търсените посредници между габровските текстилни предприятия и чуждите доставчици на материали за производството им. Търговската му дейност е нарушена от започналите войни. Още неприключила Балканската война, той става акционер във фабриката за ютени изделия „Кирил“ – Варна, от август 1916 г. е назначен за директор на милитаризираното предприятие. От този момент до 1947 г. животът на габровеца е раздвоен между Българския Манчестър – Габрово и Черноморската перла – Варна. В периода 1925 – 1933 г. Попминков е акционер и член на Управителния съвет на Българското търговско параходно дружество.
Лазар Попминков
През април 1933 г. Управителният съвет на БТПД решава да се създаде комисия за проучване възможността за закупуване на два модерни търговски парахода и снабдяването им с хладилници. В нея е включен Лазар Попминков, като член на Управителния съвет и доказал се търговец, перфектно владеещ западни езици. Той е натоварен да води преговорите и периодично да уведомява УС във Варна за работата на комисията. Не без значение е и фактът, че на 2 април 1933 г. за председател на УС на БТПД е избран габровският индустриалец Пенчо Семов – приятел на Попминков, с който го свързват и бизнес интереси.
Към 4-членната комисия, в която има и представител на държавата, са поставени строго определени изисквания за параходите, които трябва да се купят – да са произведени и пуснати в експлоатация до 10 години, да са с две палуби, с тонаж не по-малко от четири хиляди тона.
Комисията отпътува от София на 14 авг. 1933 г. за Италия. Първата спирка е пристанището в Триест, където са огледани два парахода. Те са в движение, но цената им е висока. Италианските посредници, след като разбират какъв кораб се търси от българска страна, препоръчват да се влезе в споразумение за нов параход, с най-нова техника, и да се изплати разсрочено за 10-15 г. Следва оглед в пристанище Генуа, а на 21 август комисията пристига в Марсилия. Разглежда парахода „Феликс Фресине“, частна собственост на Марсилската национална параходна кампания „Фресине“. Харесан е от българите, но не отговоря на изискваната възраст, т.к. е на 13 години. Комисията предлага на УС във Варна да помисли за промяна на изискванията в това отношение. Мнението на Лазар Попминков е: „парахода „Феликс Фресине” не е за изпущане!“.
На комисията е препоръчано, но Лазар Попминков предлага: Да се купят два парахода на старо и по-евтино, а със спестените пари да се поръча нов с хладилник на изплащане.
След едноседмично „пазарене”, на 9 септември 1933 г. е подписан договорът за покупката на парахода „Феликс Фресине“. Един от мотивите за това, който „натежава” при сделката е типичното балканско мислене: „Кораба е строен в собствена корабостроителница и носи името на управителя на компанията, предполага се, че му се е обръщало внимание“.
След подписването на договора комисията отпътува за Париж и провежда разговори за осигуряване на паричните средства, следва пътуване до пристанищата Руан и Хамбург. След няколко дневен оглед в двете пристанища, Лазар Попминков им дава подробна характеристика, изпратен е във Варна и официален протокол. Изводът от проведеното търсене в Руан и Хамбург е песимистичен: „параходи много, обречени на смърт и развала, което ни трябва не го продават хората, или искат пари като за нов. Подходящи обекти няма“.
През септември 1933 се оказва, че има възможността да се купи втори параход от компанията „Фресине“ – „Луи Фресине“. Окончателно е взето решение да не се пътува в Англия и Холандия за огледи. Комисията е получила видоизменения протокол от УС на БТПД за годините на кораба, който може да се закупи – до 15 г.
От Варна настояват да се побърза с покупката на друг параход. „Но това не е стока, която стои в магазин, как да се бърза? Още повече че няма подходящи обекти“ – възмущава се Попминков! Той започва преговори за нова сделка с компанията „Фресине“, като блъфира, че не са доволни от покупката на „Феликс“. Попминков предлага лично да го купи, но при едно условие – в български лева, които в едногодишен срок ще обменя във франкове.
Ремонтът на „Феликс“ започва на 17 октомври 1933 г., част от българския екипаж пристига и е настанен на кораба. По ремонта работят около 130 души, поправките вървят бързо. „Екипажът е във възторг от кораба”.
Получено е разрешение, съгласувано с двореца, параходът да пътува под български флаг с името „Княгиня Мария – Луиза“.
Параходът „Мария Луиза“
През 21 ноември е получена писмена оферта от компанията „Фресине“ за продажбата на парахода „Луи Фресине“. Попминков е категоричен: „Ако го купувам лично за себе си с чиста съвет го вземам на тая цена”.
Отношенията в комисията са изострени. Лазар Попминков пише до своя близък приятел Пенчо Семов на 24 ноември 1933 г., като не скрива не скрива обидата си: „Никога за нищо на света не бих се съгласил да отивам на тази покупка при състава и положението като нашите. Ако знаех само стотна част от това що предстоеше, да ми бе проклето майчиното мляко ако тръгна..“.
Попминков образно описва преговорите за двата парахода с г-н Фресине така: „За желязо да го беше продал щеше да вземе повече пари…… Направи ни подарък, с „Луи“ не иска да се ядосва. Фресине никога няма да узнае защо стана така. Запитайте г-н Недев и Маджаров…Ний намерихме при покупката на „Феликс“ под вола бивол, а сега при покупката на „Луи“ търсим стадо, е хората не са глупци, ако се опариха това бе веднъж…”
А дали ще узнаем каква сделка е сключена с английския експерт, за да направи от 13-годишния параход „Княгиня Мария Луиза“ нов? Дали заслугата се дължи на дългогодишния търговски опит, на личния чар, пресметливостта на габровеца или на сделка, която не се документира?!?
Прословутата габровска пестеливост личи и от указанията, които Попминков дава на УС на БТПД „Не адресирайте писмата и телеграмите до консулството, а до хотела – давам пари за път, ще се спести и от адреса, икономисват се по пет думи“!
На 8 декември 1933 г. на парахода „Княгиня Мария Луиза“ се развява българският флаг. На следващия ден в 16 часа „Княгинята“ благополучно отпътува от пристанище Марсилия”.
На 21 декември, след дългите преговори, е купен парахода „Луи Фресине“. Той плава под български флаг с името „Балкан” и е първият български търговски кораб, който използва течно гориво (мазут) за котлите. Комисията отпътува към родината на същия ден, пристига в София на 23 декември и се разформирова. Лазар Попминков прави кратък паричен отчет на неизползваните чекове и ги предава на Никола Нитов. С това приключва задачата на габровеца Лазар Попминков като член на комисията за покупка на параходи през 1933 г.
Параходът „Балкан“
Акциите на Попоминков в БТПД – Варна са национализирани през 1947 г.
Предприемчивият габровец записва името си в историята на Параходното дружество като добър търговец, доставил качествени и съвременни за времето си параходи. Не могат да се отрекат заслугите му при воденето на преговорите за закупуването на „Княгиня Мария Луиза“ и „Балкан“, два от деветте български довоени товарни параходи, собственост на Българско Търговско Параходно Дружество. Роден в Балкана, Лазар Попминков оставя своя принос в икономическия живот на Варна през миналия век.
Трагична е съдбата на двата парахода: „Княгиня Мария Луиза“ и „Балкан“ успешно работят за Българско търговско параходно дружество – Варна, ръководството е удовлетворено от направената покупка, години те се използват за товаро-пътнически транспорт и поставят началото на Континенталната линия на БТПД Варна – Ротердам. По време на Втората световна война УС на БТПД е подложен на натиск и принуден да ги отдаде под наем на Главното командване на германската флот. На 31 май 1941 г. в Пирея на „Княгиня Мария Луиза“, натоварен с варели бензин и масла, избухва пожар. Параходът е отведен извън пристанището, където избухва и потъва. Загиват капитанът и петима моряци. На 23 дек. 1943 г. британска подводница торпилира плаващия за Солун с германски товар „Балкан”, който потъва в близост до остров Лемнос.
Снимките на деветте български довоени товарни парахода, собственост на Българско Търговско Параходно Дружество, са публикувани в рядкото и изключително ценно издание „Истината“ от 1939 г.
Автор на материала: Катя Гечева – гл. уредник в РИМ – Габрово